Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2018 19:14 - Икономиката на справедливостта в Индия бележи небивал растеж
Автор: 1997 Категория: Бизнес   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако през 1993 г. около 44% от 920-те млн. индийци са живеели в мизерия, днес техният дял е 22% при увеличено население до 1,2 милиарда души
Дума 24. Април 2018 , брой: 78 Глеб Тюрин*, "Россия в..."
Водещи аналитични центрове в света правят следните прогнози: към 2020 г. Китай ще задмине Америка по основни показатели, а след това ще отстъпи лидерството на Индия. Съветът за национална сигурност на САЩ публикува неотдавна доклад "Световните тенденции", в който заяви, че в обозрима перспектива икономиката на Индия ще бъде с най-бърз растеж в света.
Лидерството на Индия е наистина удивително явление. Какво ти лидерство, след като четвърт от населението живее под прага на бедността.
Индия обаче постигна успех благодарение на алтернативен модел на развитие, който може да бъде описан така: растеж на вътрешните ресурси, на вътрешния пазар. По-точно чрез съвместяване на "голямата и на малката икономики". Изграден бе модел на смесена икономика, който се базира на две направления. Първото направление е "външният растеж" - развитие на едрата и средната промишленост (и агропромишлеността), които осигуряват брутните икономически показатели в редица отрасли. Второто направление е "вътрешният растеж чрез създаването на голямо количество микропроизводства, въвличането на голям брой бедни хора в икономическия живот и като следствие - разширяването на вътрешния пазар. Това направление включва в себе си множество дребни селски стопанства, занаятчийството, дребни търговци, кредитни съюзи, кооперативи и прочее.
Второто направление може да бъде наречено "малката икономика". Уникалността Индия е в това, че същата тази малка икономика по обем и значение изобщо не е по-малка от едрия и дребен бизнес, взети заедно. При това тя не е противопоставена на голямата. Обратно, те са взаимно обвързани и се допълват една с друга: благодарение на развитието на малката икономиката по-бързо расте и едрият бизнес.
Една от рецептите на растежа е да се създадат условия, за да се задвижат милиони хора и да създадат милиони дребни производства.

Откъде дойде малката икономика?

През XX век прогресът се е разбирал като създаване на едра индустрия. В това отношение Индия не се е различавала от другите държави. След извоюването на независимост през 1947 г. Индия пое курс към индустриализация. Трябваше да се разреши проблемът с тоталната бедност на населението. Рецептата бе взета от Съветския съюз. Индийското ръководство дори реши да изгражда "общество от социалистически образец". Но скоро стана ясно, че е невъзможно да се гарантира цялостно развитие на страната. Каквито и да е средства да се влагаха в каквато и да е промишленост, те така и не бяха достатъчни, за да бъдат извадени милиони хора от крайната бедност. При това населението стремглаво се увеличаваше (по 10-15 млн. души годишно). Още през 50-те години стана очевидно, че растежът на промишлеността може да осигури работни места само на нищожна част от нуждаещите се. Хората трябва да бъдат включени в процеса на развитие - не да се преразпределят средства в тяхна полза, а да бъдат научени широките маси сами да си осигурят хляба. Така възникна разбирането, че за развитието на икономиката са необходими две рамена: едрата икономика и дребното развитие, малката икономика.
Идеята за малката икономика се базираше на традицията. Именно тези идеи е използвал Махатма Ганди. Системата на социално устройство, предложена от него - децентрализация, базирана на стотици хиляди самоуправляващи се села - бе наречена Панчаяти Радж. Икономическата основа трябва да бъдат малките производства, защото само те можеха да дадат достатъчно количество работни места. Идеите на Ганди бяха подхванати и през 1946 г. в Индия е имало вече 138 000 кооператива.
При подготовката на първия петгодишен план правителството на Джавахарлал Неру осъзнаваше, че едрата промишленост не разполага с възможности за увеличаване на заетостта. За да се даде работа поне на част от бързо увеличаващото се население, трябваше да се заложи на малките бизнес форми. Този подход се превърна в основа на правителствената политика в продължение на поти 40 години (до 1991 г., когато Индия премина към пазарни реформи).
В началото на 50-те години правителството започна поземлена реформа и 60% от земите на едрите собственици бе прехвърлена в полза на селската беднотия. Стотици милиони селяни получиха неголеми (до 2 акра) земи. Без земя останаха една пета от селските домакинства.
Въпреки разнопосочните и остри противоречия още към 80-те години Индия бе пуснала в ход механизъм, с чиято помощ милиони хора започнаха да се измъкват от нищетата, осигурявайки икономически растеж на страната си.
Да формулираме основните принципи на този механизъм:
Коопериране на малките стопанства, формиране на кооперативен сектор на икономиката, който позволи на селяните сами да финансират проектите си, да си пласират продукцията и т.н. Малката икономика на Индия е всъщност кооперативно море с гигантски размери.
Огромен ръст на неаграрните производства. Осигурява го почти вълшебната в Индия абревиатура SSI (small scale industries, малки промишлени производства).

Кооперативният сектор

Индия е най-голямата кооперативна икономика в света. През 2012 г. бяха регистрирани 610 000 коопаратива с над 250 млн. членове. Всеки пети гражданин на Индия (включително възрастните хора и новородените) е член на някакъв кооператив. Благодарение на кооперативите много неща в Индия не се случиха и не се случват така, както в обкръжаващия я свят. Кооперативите формират голяма част от банковата система на Индия, включваща 26 държавни банки, 25 частни, 43 чуждестранни, 56 регионално-селски, 1589 градски кооперативни и 93 550 (!) селски кооперативни банки. В техните сметки има общо 268 190 000 000 рупии (4 млрд. долара).
Голяма част от кооперативите се намират в селска местност и така или иначе е свързана със селото. Но само половината се занимава със селско стопанство; останалите произвеждат други видове стоки. Да видими поне някои направления от кооперативните производства.
Преработката на аграрната продукция. През 2012 г. в Индия са съществували над 116 000 малки производства за преработка на селскостопанската продукция. Общият брой на членовете им е над 6 млн. души.
Млекопроизводството. В Индия те са над 144 000. Разпространени са из цялата страна, в тях влизат 14,5 млн. души. Сумарно притежават 500 млн. глави добитък. До голяма степен именно кооперативите позволиха на Индия да стане най-големият производител на мляко в света. През 1969 г. Индия е произвеждала 31 млн. тона мляко годишно, а през 2003-2004 г. вече 86,4 млн. тона.
Производството на захар. Кооперативите в Индия произвеждат около 60% от цялата захар. Те създават твърде съвременни преработващи производства, при това териториите около тези предприятия активно се развиват: появяват се съвременни пътища, училища, медицински пунктове, социални центрове. В цялата верига за производство на захар участват 5,8 млн. души.
Маркетинговите кооперативи. Сложната мрежа от т.нар. маркетингови кооперативи е нещо като черешката на тортата за Индия. През 2012 г. Те бяха 12 000, а общият брой членове над 6 млн. души. Те са занимават с пласиране, помагат да се продава това, което е произведено от техните членове - плодове, зеленчуци, памук, тютюн, орехи, кокоси, захарна тръстика, чай, кафе и други. Обединението на производителите на селскостопански суровини, привличането на специалисти за продажбите и обучението на персонала позволи в пъти да се вдигнат доходите.
В Индия има и кооперативи за производство на торове, потребителските пък кооперации наброяват 6,5 млн. членове. Има и 17 000 кооператива за напояването, в които влизат над 1 млн. членове. В страната действат още 15 500 риболовни кооператива с 2 млн. членове, 4000 птицевъдни кооператива с 500 000 членове, а също 40 000 строителни кооперативи, включващи 2,5 млн. души, и 8000 транспортни кооператива със 150 000 членове.
Изобщо кооперативният сектор на Индия позволи на 250 млн. обикновени хора да се измъкнат от нищетата. Благодарение на кооперативния сектор в селските райони се появи нова инфраструктура: складове, пътища, напоителни системи, далекопроводи, транспорт.
Едно от основните направения на кооперирането в Индия е развитието на неаграрна дейност. В страната има много индустриални кооперативи, а първо място сред тях заемат текстилните кооперативи - 25 000 с 1,8 млн. членове. Кооперативите с друг промишлен профил наброяват 47 400 с 2 млн. членове. Постигнато бе не просто обединение на малките кооперативи, но бе направено така, че те да имат достъп до финансиране, нови начини на производство, да увеличат производство, да вдигнат производителността на труда, да намират пласмент, да организират преработването.

Успехът на дребните производства

Производството на дребно (SSI) е събирателно понятие, което обединява различни като техническото ниво и рентабилност производства - от най-прости и примитивни домашни производства до високотехнологични суперсъвременни микропроизводства. Всички те са в дълбоката провинция (в селата или неголемите градове), притежават оборудване и създават работни места на определен брой местни жители. Голяма част от тях представляват занаятчийска промишленост - тоест нещо, което не е много значимо и може би дори е изостанало. Но в Индия тези производства станаха локомотива за развитието на цялата икономика.
Говорейки за дребното производство, индийските чиновници често използват фразите "главният хребет", "основите", "ключов фактор". И наистина, малкото производство създава само 17% от БВП на страната, но пък произвежда 45% от цялата промишлена продукция и осигурява 40% от експорта. Десетилетия наред ръстът на този сектор надхвърляше ръста на цялата икономика. Количеството на малките предприятия постоянно се увеличава: през 2007 г. те бяха 26 млн., а през 2011 г. вече 31 милиона. Постоянно се увеличава и броят на работните места в този сектор. Ако през 2007 г. в малките производства са работили 58,5 млн. души, през 2009 г. те са 65,9 млн, а през 2011 г. 73,2 милиона.
Това явление е резултат от продължително целенасочено изграждане и развитие. Държавната подкрепа за малките производства предвижда различни мерки. Отделни сектори на промишлеността са предоставени само на SSI. Някои категории стоки са резервирани само за дребната промишленост. Държавата участва в подготовката на кадри за малките производства, изкупува продукцията на SSI, държавните банки оказват финансова помощ.
В началото на 90-те години, когато Индия премина на пазарни релси, SSI вече представляваше сериозно явление - 7 млн. фирми с над 17 млн. работещи в тях. През 2001/2002 броят на фирмите бе вече 20,5 млн. с 24 млн. работници и служители, а през 2011/12 показателите бяха 32 млн. фирми със 77 млн. работни места.
Пълният списък на произвежданите стоки включва над 6000 наименования. От тях 14,26% са храни и напитки, 13,67% облекло, 8,96% изделия от метал, 8,46% ремонт и обслужване на лични вещи, търговия на дребно, 6,78% платове, 6,36% мебели, 4,66% различно оборудване, 3,77% стоки от минерали, 3,72% ремонт и обслужване на автомобили, 3,53% дървесина и стоки от дърво, 25,82% други стоки и услуги.
Малките предприятия бързо улавят тенденциите в икономиката, науката, техниката и реагират бързо. Значителна част от фирмите на IT-индустрията са малките предприятия в провинцията (те почти всички са възникнали като малки предприятия). Днес е невъзможно да се отрече, че малкият бизнес притежава огромна икономическа мощ. Той се превърна в реален двигател на икономиката.

Как Индия не стана азиатски тигър

През 1991 г. Индия бе принудена да извърши пазарни реформи. Но тя не я проведе като в другите държави, създадена бе смесена икономика от нов тип. Но дребната икономика си остана една от основите, тя дори показа, че може да нараства много по-бързо от останалите сектори.
След всички либерални реформи Индия не заложи на експортното производство (въпреки че обемите му нарастваха). Тя започна да развива преди всичко вътрешния пазар, използвайки потенциала на вътрешния растеж. Той бе приоритет.
Първите стъпки бяха направени през 1991 година със засилването на панчиятите (местните органи на самоуправление), които получиха много повече пълномощия и независимост. Въпреки силния натиск правителството не отмени мерките за подпомагане на дребните производства. Активно се извършваше самоорганизацията на дребните производители и кооперативи. Възникваха мощни асоциации, мрежи на местно, щатско и национално равнища. Тогава се формираха обвързаните вериги за производство или неголеми клъстери. В Индия стана нещо, което не се получи в други страни: малките предприятия започнаха да играят колективно, оттук да влияят на пазара и ефективно да конкурират големите компании.
Правителството активно разработваше нови форми на финансова подкрепа, които осигуряваха на дребните производства и кооперативите изгодно кредитиране, удобни схеми за погасяване на кредитите, консултантски програми. През 2006 г. бе приет Законът за развитието на микро-, малките и средните предприятия. За една пазарна икономика това е необичаен документ. Дребните производители получиха отново абсолютно предимство при държавните поръчки и най-благоприятни схеми за финансиране. Така продължи издържала времето далновидна практика, при която правителството, както се казва в индийския епос, "даваше тройно повече, а получаваше 10 пъти повече". Именно от 1991 г. започна небивалият ръст на кооперациите и дребните производства.

Икономика на справедливостта

В Индия това се нарича "pro-people economy" - "пронародна икономика" или "икономика за хората". Осъзнавайки недостига на финансовите ресурси за разрешаването на задачите, правителството дълго време инвестираше най-вече в човешкия капитал, като имаше пред вид не толкова висока образованост или владеене на различни ноу-хаута (макар че и това не се изпускаше), колкото повишаване на човешката активност и поддържане на колективните ценности.
Ако парите не достигат, един от начините за капитализация може да бъде колективното действие. И то изисква договорености: хората трябва да вярват, че никой няма да ги излъже, никой няма да им подложи крак, че се обединяват заради общото благо. Вярата в общото благо умножава енергията. Както гласи индийската мъдрост, "събуди желанието у човека и той сам ще намери пътя". Не случайно се появи цяла група икономисти от индийски произход, които пишат, че развитието изисква социална справедливост и колективно действие. Сред тях са Нобеловият лауреат Амартия Сен, Рагурам Раджан, Парта Дасгупта, Каушик Басу. Тези идеи са изразени в книгата "Образът на нова Индия. Еволюцията на преобразуващите идеи", чийто автор е Нандан Нилекани, съсобственик на най-голямата индийска IT-компания "Инфосис" (Infosys). Той пише с възторг, че започналата през 1991 г. либерална революция е била

"народна по своя характер"

и успехите на държавата в способността да обединява. А тази способност се появи "благодарение не само на стремежа за по-добър живот, но благодарение и на безпрецедентната убеденост, че такъв живот е възможен за всеки".
Ангажирайки се с активността на бедната част от населението, помагайки на хората да се измъкнат от мизерията, индийската държава задвижи махалото на небивал икономически растеж. Тук бедните хора сами се измъкват от крайната нищета.
През 1993 г. в Индия е имало 400 млн. бедняци при население от 920 милиона души. През 2011 година населението стана вече 1,2 млрд., от които бедните останаха 270 милиона. Така от 1993 до 2011 г. В Индия се появиха 430 млн. души, способни да печелят и да се самоиздържат. Това не е ли икономически растеж?
През 2014 г. на власт в Индия дойде правителството на Нарендра Моди, който обяви за приоритет политиката на развитие, наблягайки на вътрешния пазар и социалното консолидиране на обществото. Моди провъзгласи началото на политики на максимален ръст на вътрешното производство чрез развитие на малките производства и стартиране на националния проект "Направено в Индия".
След Индия по този път тръгнаха и други държави, примерно Китай, който последните години активно преустройваше икономиката към растеж на вътрешното потребление. В 2016 г. Китай тържествено обяви, че е станал вторият в света вътрешен пазар по своя обем. Доналд Тръмп озадачи целия свят, залагайки на вътрешния пазар и на производството вътре в САЩ. Има всички основания да се смята, че това е нова световна тенденция, един вид нов път. 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033671
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031