Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2019 02:27 - Когато Бог ме изпрати в Ада - 7ма глава
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 По пътя към погибелта



Колкото повече се приближавах към тази река от хора аз осъзнавах, че се взирам все по-напрегнато  в лицата на тези, които вървяха по  широкият и пространен път. Буквално никой от тях не се интересуваше накъде беше тръгнал. Изглеждаха така, сякаш не ги беше грижа за тяхното бъдеще или накъде се бяха запътили.
Те дори не си задаваха въпроса в каква посока вървят. Много от тях се смееха и шегуваха. Други просто разговаряха по между си. Трети бяха погълнати от собствените си проблеми. Докато се взирах в лицата им аз можех да доловя в сърцето си кои бяха тези хора и какво преживяваха.
В сърцето си знаех, че чрез Святият Дух, можех да изживея техните скърби, болки, самотата им и депресията, в която бяха изпаднали. Можех да видя техните мечти, надежди и блянове, таящи се в сърцата им, които те все още не бяха осъзнали или постигнали. Но никой от тях  не изглеждаше да го е грижа какво щеше да се случи съвсем скоро или накъде се носеше. Сякаш вървяха на сън; сякаш бяха в просъница и не осъзнаваха опастността, която ги дебнеше. Като че ли бяха слепи за своето вечно осъждение.



„а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.“ (Maрко 4:19).


 „И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.  А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.“ (Лука 12:16-21).



На около 20 фута от края на пътя шепа от тях сякаш се поразбуждаха и тогава ставаше нещо ново. Реаността на случващото се започваше да проблясва в умовете им. Докато бяха бутани от останалите напред, те на свой ред се опитваха да  отблъснат назад, прииждащите маси. Но колкото повече бяха блъскани и завличани напред, толкова повече обезумяваха. Започваха да крещят и викат за помощ. Но уви - беше твърде късно; не можеха да се откъснат от тълпите. Стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър, те бяха тикани напред. Тези, които вече бяха стигнали ръба на скалата полудяваха от ужас, виждайки ясно какво ги очакваше. Сякаш очите им изкачаха от орбитите си.
Никога до сега не бях виждал лица, така изкривени от истински страх и ужас. Знаех, че не вярваха на това, което виждаха. Те започваха да се отблъскват с всички сили, драскайки, удряйки, дерейки, опитвайки се да изпълзят върху онези, които против волята си ги изблъскаха към тяхната гибел и осъждение.
Писъци на неописуем ужас се изтръгваха от устните им докато се опитваха да се задържат на ръба на скалата. Викове и крясъци, изпълнени с толкова дълбоко отчаяние, което и сега, докато ви разказвам спомена от преживяването си, ми разбиват сърцето. Не изглеждаше така сякаш онези, които се намираха само на няколко фута назад, да чуват или виждат какво се случваше ... докато не дойдеше техния ред. Или просто избираха да не обръщат внимание на суматохата, защото тях все още не ги касаеше. Те бяха до такава степен погълнати от ежедневието си, че унищожението се стоварваше върху тях без никакво предупреждение.



„Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.“ (1 Сол. 5:3).



В бездната на Ада



Докато хората от широкия, пространен асфалтов път падаха от назъбения ръб на скалата, аз виждах как забиваха ноктите си в твърдата му повърхност. Без да успеят да се задържат, те продължаваха да драпат по грубите скални стени, оставяйки следи от ценната си човешка кръв.
Скалата беше покрита и напластена с човешка кръв, плът и  кости. Можех да чуя техните жални викове за помощ, докато се опитваха да предотвратят падането си в Ада. Носейки се към Ада, те се въртяха шеметно, преобръщайки се с главата надолу. Нито един  филм на ужасите може да предаде абсолютния страх и ужас, който се разиграваше пред очите ми. Най-жестоките, противни кошмари на тези хора се превръщаха в реалност; кошмари, които ще продължат за цяла вечност. Когато техните тела паднеха в горящата, течна лава на Ада, се образуваше плисък, подобен на камък, който цопваше в локва кал. Виждах ги как няколко секунди те се бореха да се задържат на повърхността на огненото езеро, като листо, подето от вода. Дрехите им лумваха. Косата им биваше обхваната от пламъци и изгаряше. Тяхната идентичност се изгубваше. Не можеше повече да различа дали бяха мъже или жени.
Тяхната национална принадлежност, възрастта им и дори цвета на кожата им биваше изпоядена от огнените страдания на Ада. О, не може да си представите ужасните, сърцераздирателни писъци, които се разнасяха когато хората за първи път се докосваха до повърхността и започваха да горят. После бавно потъваха в горящата кал на Ада, погълнати от безкрайните течения на този океан от осъждение. Това бяха мъже и жени, млади и стари, дядовци и баби, тийнейджъри ... Това бяха души от всички народи и култури, от всеки аспект на живота, защото Ада също не гледа на лице.


  Адът се разширява



Ако това само по себе си не е достатъчно ужасно, то още по-трагичен и покъртителен е факта, че тази река от хора никога не секва. Нито пък се забавя. Тя продължава да тече безмилостно до където окото ти стига. Ако имах в себе си бинокъл, пак нямаше да мога да видя края на този път. Някъде прочетох, че по лицето на земята днес има приблизително 6.6 билиона души.
От тях, над 235 000 умират всеки ден. Ако на вас ви отнема до 5 часа да прочетете тази книга, докато я свършите, над 48 955 души ще са умрели и ще са преминали в своята вечна съдба. Това означава, че 9791 души умират всеки час и 163 - всяка минута. От 6.6 билиона, само 350 милиона изповядват, че са Християни-протестанти. Колко от тях обаче истински обичат Бога и са обърнали гръб на света? Само Бог знае.  



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446697
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031