Прочетен: 6625 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2020 10:33
“Тръгне ли човек с чисти подбуди
към нещо,винаги успява.”
/Н. Коканова/
Никой не говори за Невена Коканова в минало време. Аз също не мога.
Чар и талант в изобилие е тя в изкуството и живота. Магия! Едновременно земна и реална, витална и неуловима, ефирна, съвършена и затова неповторима и недостижима. Никой не остава равнодушен пред този чуден женски магнетизъм. Нито мъжете, нито жените. Това наистина е изумително.
Гледах я пак в „Тютюн” на Н. Коробов по БНТ, съзнавайки за пореден път забележителното й изпълнение в ролята на Ирина. Тя е точно такава, каквато я описва Д. Димов в своя раман. Едно емблематично присъствие на екрава, което надскача времето и намира мястото си в паметта ни, за да остави Невена там завинаги от жива по-жива. Въпреки мнението на доста критици, че била твърде млада и вероятно, ако на по-късен етап от развитието й е бил екранизиран романа, тя би била много по-успешна, не бих се съгласила с тях и аз, от позицията на зрител и читател. Не си я представям като по-добра. Един нешлифован диамант е различен и неповторим, преди да се намеси ръката на големия майстор. Като Ирина тя е точно такава – одухотворен природен феномен, който търси своето място под слънцето и въпреки падението, не губи нито своята царственост, нито своето човешко лице. Когато и днес чета романа или гледам филма, ясно съзнавам, че не си представям друга, освен нея. Прекрасна е тя със своя огнен финес и пленително достолепие в любовта, както и в отчаянието от нея.
А Лиза от „Крадецът на праскови”по едноименната творба на Ем. Станев с режисъор В. Радев! Тя си е за Оскар! Учебникът по астрономия би я определил като метеор, който светът не би могъл да не забележи. Толкова ярък и така решително преминаващ през големия космос на любовта, без страх от края.
Поезията на копнежа прелива в този образ, а саможертвата на събудената женственост остава паметна, някъде дълбоко в нас, където чужденци не се допускат. Където ”една боза от 6” е толкоз скъпа и вкусна, защото я изпиваме с погледа на душата си. Където „най-добрият човек, когото познавам” е повече от учител, защото е просто обич и всеотдайност и ние чувстваме, че „матриархатът” ни буди, за да не останем „дърво без корен”, а „споменът за близначката” докосва съвсем осезателно, провокирайки сякаш по неведоми пътища собствената съдба на голямата актриса. Онази, за която Бл. Димитрова написа „Отклонение”, а Гр. Островски създаде филм по него. Нейната Неда – шеметна и чиста в своята младост, остава такава и в зрелостта си. Срещата с миналото не може да бъде нищо друго, освен едно болезнено отклонение – равносметка, след което оставаш верен на себе си в реалния живот, където чувствата помъдряват.
Над 50 роли и една влюбена камера, която наистина я обича! А Невена Коканова е влюбена в изкуството и предава тази своя влюбеност на околните чрез всеки женски образ, на който е вдъхнала живот. Може би тъкмо заради това героините й оставят трайни следи в родното кино, а с това и в сърцата ни. Една наситена с мисъл и емоция кариера в киното и театъра, благодарение на която е титулувана като „първа дама” на българското кино и като негова „икона”. Като актриса Невена е сякаш целуната от съдбата, но няма нищо случайно, както знаем, когато одухотвореният творец влиза във вътрешния ни дом и остава там. Дори да бе изиграла само Ирина в „Тютюн” и Лиза в „Крадецът на праскови”, тя пак щеше да е господарка на сърцата, защото женският й чар, комбинация магнетична от природни дадености и дълбока чувствителност е невероятна.
Да си отидеш, за да се завърнеш и да останеш истински!
За да пожелае някой да не си отиваш никога. Заради любовта – най-святото чувство, осмислящо живота. Каква магия вълшебна носи Невена, че всички докосвали се до самобитния й талант и човешка дълбочина, не могат да се откъснат от спомена за нея. Тя е явление -символът на вечната женственост, който Вселената владее. Притихваме пред думите й – чисти, искрени и силни: „Можем да живеем простичко и щастливо, ако се подчиняваме на законите на единството, духовността и любовта.” И пред вярата й, че „тръгнем ли към нещо с чисти подбуди, винаги успяваме”. Блажени са всички, които са били свързани с Невена. С много нежност и любов говори и пише за нея режисьорът П. Павлов – близък приятел приживе. С преклонение поднася уважението си журналистът Г. Тошев, посветил й две книги, документален филм и две изложби, където за първи път са публикувани снимки със съпруга й Л. Шарланджиев и дъщеря й Теодора, а също и от комедийните й роли в Сатирата, както и рисунките й. Почти никой не знае, че тя рисува и пише стихове.
Да си отидеш, за да се завъртеш и останеш истински и завинаги, защото изкуството те обича. Защото хората те обичат за претворените образи – отражение на живота, негова опора и надежда. Защото си вдъхновението на необятната ни фантазия за съвършенство. Един неспиращ да бъбука извор, от който няма никога да спрем да пием вечния еликсир, имащ способността да превръща всяко малко чудо в звездопад от чудеса.
Това е Невена! Това е нейния „опасен чар”! Този чар, заради който „дами канят” смеха в нашия дом и ние изплуваме от дълбокото, където топли вълни „с дъх на бадеми” ни обливат тревожно. Изплуваме, за да се върнем при радостта. И когато я намерим, с усмивка да я поздравим: „Бъди щастлива, Ани”!
Бъди щастлива и ти, Невена! Там горе, в другото измерение, където в алеята на любовта се носиш танцуваща вечния неин танц!
Написах този постинг за голямата ни актриса Невена Коканова с цялата благодарност и топлина, на които съм способна. Опитах се да се доближа до нея, както тя го е правила през годините за всички нас.
04.06.2020 12:49
Само чиста, мъдра душа може да изповядва такива висши духовни принципи и да ги превърне в начин на живот.
Нека Божията Благодат е винаги твой спътник!
Поздрави!
Прегръдки, Инелка!
Поздрави и добре дошла!
Прекрасни резюме си написала, за да си припомним творческия и живот.
Трябва да благодарим и на тебе и Инел, че ни подсещаш да отдадем почит подобаващо. Защото аз се сещам и за други артисти и певци от това време в което ми се струва че и киното и музиката ни бяха по пълноценни и вдъхновяващи. Но много от тях си отидоха в самота и забрава за жалост.
Лекс
Много хубаво есе си посветила на незабравимата Невена, скъпа Инел! Благодаря ти за удоволствието да прочета!
Прегръдка!
12.06.2020 23:01
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela