Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2020 11:32 - ИСТИНСКАТА ПАНДЕМИЯ
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 691 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИСТИНСКАТА  ПАНДЕМИЯ

         Г-жа Николина  Марчева или Кунчето, както я наричаха всичките и познати, приключи учебната година в края на май. Тя бе начална учителка и класна на втори „А“ клас. В началото на карантината заради корона-вируса, тя тежеше шестдесет и пет килограма и водеше един почти нормален живот, като се има предвид професията и факта, че живееше в България. След обявяването на пандемията се наложи за два - три дни тя да се научи самостоятелно, да влиза във виртуална класна стая, за да преподава на учениците си. Тя не разполагаше с лап-топ, затова тегли кредит и го купи на изплащане. Иначе трябваше да си пусне платен отпуск и някой друг да и води уроците. Логично, след това щеше да бъде уволнена. Притисната до стената, с нечовешки усилия и тридневно безсъние, тя все пак успя да се справи с предизвикателството. Кунчето водеше часовете си перфектно и успя да изучи децата успешно, до края на учебната година. Само дето, в края на месец май тежеше деветдесет и осем килограма и бе намразила всички телевизии, политици и продажни доктори.

    В началото на карантината тя, както почти всички хора, вярваше на новините и съобщенията за страшното зло, под формата на невидим вирус. Гледаше ужасена камарите трупове, увити в черни найлони, проснати на тротоарите в Италия и не можеше да повярва, че това е една от люлките на човешката цивилизация. Подобно отношение към починали хора, не бе съвместимо с възпитанието на италианците, които познаваше като етичен народ. През годините бе имала възможност да посещава Италия доста пъти, защото единствената и дъщеря бе завършила оперно пеене в Милано. И когато една вечер се чу за пореден път с дъщеря си разбра, че всичко е една, голяма лъжа. Като оперна певица, дъщеря и обикаляше света, да изнася концерти. Случайно се бе озовала в Милано и прати запис на майка си, как една жена от социалните служби, носеше под мишница два „трупа“, които сложи в дългата редица на уж починали от корона-вирус. Така държавата отчиташе умрелите от „пандемията“. Освен това, всички умрели от всякакви болести, бяха записани като жертви на корона - вируса. Това бе практика, повтаряна папагалски и у нас, при това засилена от ужасни пророчества и обещания, за камари трупове по детските площадки и градинки. Имаше вечери, когато въздухът не стигаше на Кунчето и тя примираше от страх, че вирусът е поразил и нея. По цяла нощ тя се потеше от ужас и накрая, почти полудяла от страх заспиваше. Тъпчеше се с джинджифил, гълташе цели шепи витамин „С“ , хапчета цинк и селен, но видим ефект нямаше. На другия  ден, ограничена от мерките на карантината и съветвана да не излиза навън, тя злоупотребяваше с храна и дори започна да си пийва. Започна от червено вино, след това мина на водка и накрая се спря на обикновената, гроздова ракия, като най-добро средство против всички болести. Веднъж - два пъти седмично Кунчето ходеше на близкия супермаркет да си напазари, нещо за ядене. Всяка сутрин по телевизията излъчваха по един гробар - доктор или генерал - доктор, които с траурен глас и физиономия брояха  уж заболелите от страшния вирус. За всеобщо учудване, те обявяваха и излекуваните от него, макар в цял сват да се знаеше, че установено лекарство няма. По обяд и вечерта траурната статистика продължаваше и за да не полудее буквално, Кунчето обръщаше по няколко чаши алкохол. Така за три месеца карантина, обездвижване, постоянен стрес, преяждане и препиване, тя почти стигна стоте килограма. И в деня на Ботев  най- после дъщеря и се завърна у дома. Всъщност, тя притежаваше малък апартамент в Швейцария, но предпочиташе през свободното си време да идва на гости при майка си, в родината.

    Сега тя пристигна весела и с няколко пакета подаръци за майка си. През първата нощ двете не мигнаха, споделяйки ужаса от последните три месеца. Дъщерята показа на майка си множество записи на известни европейски и световни специалисти, които убедено твърдяха, че пандемията е измислена. Това бе световна манипулация, обслужваща определени кръгове, най-вече от елита на милиардерите на различните държави. Продажните журналисти по света и у нас, просто бяха изпълнили поръчката за побъркването на нормалните хора и до голяма степен успяха. Резултатите се виждаха всеки ден. Пътувайки сами в колите си, шофьори стояха с маски на устата, по улиците ходеха хора, с намордници като кучета, а в магазините все още не допускаха да се пазари без предпазна маска. Това бе такава световна, ужасяваща глупост, че разумните хора онемяха.  По-голяма простотия в най-новата човешка история не бе известна!

  Когато на другия ден дъщерята на Кунчето отлетя за Франция, времето бе дъждовно и студено, за разлика от цялата топла и слънчева зима. Г-жа Николинка Марчева се върна от летището и като се погледна в огледалото, въздъхна. Трябваше да предприеме нещо екстремно и крайно, нещо, което да я изкара от тримесечния кошмар, и да свали излишното и тегло. Удари двеста грама ракия за закуска и седна зад шевната си машина. Тя понякога сама си шиеше тоалети и сега започна да твори нова дреха. Към обяд приключи и се облече. От няколко рокли, които и бяха умалели, сега тя  сътвори риза и пола, с формите  на предпазна маска. Видяла се в огледалото,  прихна да се смее. Набъбналите и телеса се тресяха и придаваха зловещо причудлив вид, съвсем подходящ за ситуацията в момента. За по-силен ефект пръсна малко оранжев и виолетов спрей върху косата си и напусна дома си. В първия магазин за хранителни стоки купи литър уиски и при първите контейнери за боклук заговори първия срещнат клошар:

-         Искате ли заедно да изпием това уиски, да попеем и потанцуваме?

-         Може, защо не? - кимна клошарят.

Двамата тръгнаха към центъра на града. Стигнаха до фонтаните и там надигнаха бутилката. Подаваха си я един на друг, докато я опразниха. С блеснали очи и замаяна глава, Кунчето започна да скандира: - „Истинската  пандемия е човешката глупост!“. Клошарят закрещя заедно с нея и скоро край тях се събраха още хора. Увлечени от ентусиазма на двамата  и голата истина в лозунга, всички започнаха да крещят с все сила. Скоро се появиха шест полицейски коли и два камиона жандармерия. Органите на реда бяха облечени в специални защитни дрехи, с шлемове и щитове. Те се спуснаха сред хората и започнаха да ги бият с палки. Не бе позволено, посред бял ден, насред центъра на града, на висок глас да се казва истината! За няколко минути те пребиха всички участници в импровизирания митинг и ги арестуваха. След това щяха да им съставят актове за нарушение на обществения ред. Спрямо  Кунчето проявиха особена жестокост. Разбирайки подигравката в облеклото и, няколко полицаи  започнаха да я налагат с палки по главата. В резултат тя падна на земята, където бе стъпкана от униформените. Когато площада бе очистен от протестиращи, на земята остана само тялото на Кунчето. Тя бе издъхнала, помляна от полицейското насилие.

       Вечерта гробарите от ежедневната телевизионна статистика прибавиха Кунчето, като поредната жертва от Ковид - 19.

 

       Красимир   Бачков




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. radostinalassa - Пресилено е
06.06.2020 11:46
Но това е истината за вируса. Тук десетки хора хъркат, болни от туберкулоза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430338
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031