Събудих се и панически се обърнах.
Отдъхнах си! – Ти беше до мен… Беше до мен в леглото ни и сладко спеше. Значи това просто е било един сън. Сън който дори не си спомням, но зная, че беше гаден. А какво по-гадно от това да не си до мен?!
Но сега вече съм спокоен.
Полюбувах се малко на красивото ти лице, ръката ти в просъница се протегна и ме прегърна. Затворих очи, за да може паметта ми да фотографира този миг, в който се чувствах така цял и щастлив. Насладих му се дълго. Мноого дълго. След това понечих да стана, а ръката ти инстинктивно ме придърпа към себе си. Само преди миг си мислех, че съм в рая, а се оказа, че съм бил в предверието му… Останах застинал… Дори се замислих, че и сега е глупаво да си мисля, че съм в рая, защото зная какво беше снощи преди да заспим… Защото зная какво беше вчера, когато в по-късните часове от сутринта ти отвори очи и ми се усмихна. Зная как продължих да се наслаждавам на усмивката ти докато хрупахме препечените от мен филийки и пиехме от любимия ти чай…
Мисълта за това вчерашно утро ме събуди – внимателно отметнах ръката ти, защото трябваше да стана и свърша толкова много неща преди да приготвя закуската. Неща, от които да те „освободя“ да ги свършиш ти, за да мога не само да освободя повече време за Нас, а и да почувствам топлината от очите ти, че цениш моето присъствие до себе си.
„Благодаря ти, Любов моя – дори само заради тази топлина си струва да се живее!“ – прошепнах тихо и се запътих към кухнята.
04. 02. 2014 год.
Карин Карлсбру: Руската инвазия в Украйн...
Искам да попитам нещо многоуважаемия Вен...
Утро, в което се носи песента, докато ние хрупаме препечени филийки, пием от любимия ти чай и просто се гледаме спокойно в очите с тръпката на предстоящ любовен дуел през деня…
Времето ще покаже! :))