Обикновено Франция се смята за еднонационална държава без национални малцинства. Това обаче очевидно не е вярно. Самите французи най-добре знаят, че във Франция освен френския се говорят и регионални езици. Те са добре показани на приложените три карти.

Френският език (francais) е един от световните езици с най-висок престиж. Административен език е на много световни организации. Официален е във Франция и още 28 страни: Белгия, Швейцария, Люксембург, Андора, Монако, Канада (Квебек) и много неевропейски държави. Интересното е обаче, че в самата Франция френският се говори предимно в северната част. Той се нарича още Langue d’oil (лангедой) в противовес на Langue d’oc (лангедок, окситански), който се говори в Южна Франция. Френският език също има доста диалекти, като практически всеки регион може да се похвали със свой диалект на френски или окситански (провансалски).

Окситанският език (occitan, langue d’oc) е втори по разпространение във Франция. Говори се в цяла Южна Франция и измества официалния френски в ежедневния разговорен език. Говори се също и в някои райони на Испания и Италия.  Той има следните диалекти: алпийски, овернски, гасконски, лангедокски, лимузенски и провансалски. Всъщност съществува голям спор дали провансалски (provencal) или франко-провансалски е отделен език или диалект на окситанския. Повечето езиковеди обаче го възприемат като диалект, говорен в Прованс.

В най-югоизточната част на Франция, на Лазурния бряг около Ница, Кан и Монако в близост до италианската граница говорят още генуезко – лигурски език (ligure, zeneise), който всъщност си е италиански диалект, говорен в град Генуа и областта Лигурия.

На остров Корсика се говори корсикански (corsu), който някои лингвисти смятат за италиански диалект, но той всъщност си е самостоятелен език. Корсикански диалекти се говорят също и в Северна Сардиния: сасарски (sassarese), галурски (gallurese) и кастелански (castellanese).

На югоизточната граница с Испания се говори каталонски език (catalа). Той е основния език в испанската област Каталония, която се стреми към независимост. Същият език говорят и на Балеарските острови и в област Валенсия, само че там го наричат валенсиански (valenciа).

На югозападната граница с Испания пък се говори баски (euskara), който е един изолиран език. Баските са загадъчен народ, живеещ в Страната на баските (Euskadi) и в Навара.

На полуостров Бретан се говори бретонски език (brezhoneg) от групата на келтските езици, за които наскоро писах по-подробно в блога си. Той се говори от около 257000 души във Франция и има следните диалекти: керневски, леонски, трегерски и гвенедски или вански.

В най-северната част на Франция се намира малка част от областта Фландрия, чиято основна територия е в Белгия. Тук се говори на фламандски (Vlaams). Така в Белгия наричат холандския, който е по-правилно да се нарича нидерландски (Nederlands), чийто южен диалект е той.

В Елзас и Лотарингия живеят доста немци и населените места са с немски имена. Тук се говори немски и 2 негови диалекта: елзаски (alsacien) и франсик (francique). Всъщност това е франкски (долнофранкски или лотарингски). Говори се още и люксембургски (Letzebuergesch).

Във Франция живее най-голямата еврейска общност в Европа. Повечето са сефарадски евреи, които говорят на езика ладино (ladino), който е произлязъл от старинен испански диалект.

Като бивша колониална империя, във Франция има прекалено много емигранти от тези бивши колонии. Най-много са арабите от страните от Магреб (Алжир, Мароко, Тунис). На доста места в Париж и големите френски градове може да се чуе арабски. Има и доста негри от френска колониална Африка, които говорят на различни африкански езици. Много емигранти са вече от няколко поколения във Франция. Париж е космополитен град. Има цели квартали, особено в предградията, в които живеят всякакви азиатци: китайци, виетнамци, индийци и дори японци. Има доста латиноси от Южна Америка. Към тях трябва да добавим източноевропейците, между които има и българи. Невъзможно е да се изброят езиците, на които всички те говорят.