Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2020 03:12 - Живота в мен
Автор: victoria25 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравейте казвам се Виктория ,само на 21 години преживяла доста.
Имам две прекрасни деца ,момчета.
И сега може да следват нелепите помисли "Толкова млада" ,"Дете" и тем подобни.За жалост аз така и не успях да бъда дете. Родителите ми са разделени от както бях на три , на толкова ,колкото е моето дете сега.
И за жалост със същата съдба.
От малка съм сама. Без майка и без баща . 
Е физически ги има ,но емоционално, никак даже.
Баща ми беше (и все още е) агресивен човек. Майка ми е била прекалено млада за такава отговорност.
Знаете ли какво е да имаш спомени на 3 годинки.
Да чуваш писъците на майка си и виковете в тъмната стая до ден днешен и .. всякаш беше вчера.Знаете ли колко е трудно за едно дете да присъства на всичко това.  Съсипва те,буквално.
Не продължи много ,просто един ден мама изчезна.
Нямаше я ,нямах майка на тази крехка възраст.
Порастнах малко и вече разбирах.
Разбрах ,че майка ми е вече с друг мъж. 
Явно решила да забрави проблемите с баща ми ,забрави и мен.
Потърси ме ,и отново станах свидетел на грозните им сцени с баща ми.
Мина време докато се разберат ,но някак успяха .
Заживях с майка ми. Беше чудестно пак да имаш майка.
Мъжът и също беше чудесен.
Но за кратно.
Създадоха две прекрасни създания, моето братче и сестричката ми.
И от там нещата се промениха коренно.
Всякаш бях сянка , все едно отново загубих майка си .. и за жалост до ден днешен не мога да я върна.
Появи се баща ми ,отново от нищото и той.
Запозна ме с новата си приятелка ,беше мила.
Предложиха ми добър живот в София. Родом съм от Враца) .
Добро училище ,добър стандарт на живот. 
Заминах за София ,беше чудестно .
Но отново за кратко.
Приятелката на баща ми започна да се държи странно.
Да не ми позволява да вечерям с тях, да не се въртя много около тях,да не говоря много с тях.
Странно нали?
Отново бях сама.
Нещата започнаха да стават все по-сериозни.
Не даваше на баща ми да ми дава пари за училище,започнах да вечерям само в стаята си ,не с тях.
Разбира се след всичко това последва и първия шамар от няйна страна.
С всеки изминал ден се озлобяваше все -повече и повече, а аз бях просто изгубено дете.
Караше баща ми да ме удря ,ту за лоша оценка ,ту за това ,че съм и отговорила не както трябва.
Тя забременя и роди още едно прекрасно създание ,другото ми братче.
Нещата не станаха по-добре , напротив станаха доста по лоши ,но за мен.
И там бях сянка и там не бях желана .
Нямах право да седя с тях ,само в стаята си.
Отново там вечерях ,отново сама.
Но е тежко ,сам .
Тежко е да слушаш смеха им ,радостта им когато те няма.
Лесно разбираш къде си излишен.
А аз бях така навсякъде.
Не излизах ,нямах позволение (Рядко се случваше да излезна на вън да играя с деца).
Всяко лято се прибирах на Враца ,при майка ми (Боже колко нежелана бях и там) 
Виждаше се в погледа на мъжа и всеки ден.
Но поне не се засичахме много. 
Защото само на 13 трябваше да започна работа.
За да успея да си взема дрехи като всички мой приятелки за първия учебен ден.  
Така години наред .
Тормоз физически и психически.
Стигала съм до опити за самоубийството,за щастие прекратени на време. Получавах паник атаки.
Бях само едно невинно дете ,изгубило желание за живот.
Аз просто исках семейство ,любов,подкрепа.
Но вместо тях получавах унижение от собствения ми баща и неговата вече жена.
Един ден някой и пишеше доста настоятелно, а лаптопа и беше отворен.
Нямаше ги ,а аз бях любопитна,  е нормално дете.
Погледнах и видях друг мъж .
Попаднах на доста интимнни чатове.
Не можех да повярвам.
Прибраха се и разбира се ,аз трябваше да отида в стаята си.
Измъчвах се за това ,което знаех.
Отворих вратата си след часове прекарани сама с мисълта за прочетеното и видях брат си толкова малък и толкова невинен и щастлив . Играеха си заедно всички, а той се смееше и сияеше от щастие.
Тогава осъзнах ,че не искам да е като мен.
Исках той да бъде щастлив, поне това можех да направя ,защото знам колко щеше да му е трудно за напред да върви по моя път.
Баща ми също беше щастлив , тази усмивка ,която имаше с тях ... не я бях виждала с мен.
Замълчах влезнах в стаята си и отново осъзнах колко съм сама.
Звъннах на майка си ,за да и споделя ,но така и не успях.
Плачех ,а тя ми каза каквото и да е станало не мога сега да говоря "Марин се прибра".
Едно невинно дете жадно за любов седеше само в стаята чудейки се ,защо? Защо са ме създали? За да съм сама...
Минаха години , много тежки за мен .
Ставаше все по-лошо.
Караниците все по-зловещи ,шамарите все по-силни ,злобата все по-голяма. (Майка ми знаеше какво ми причиняват, но по нейни думи нямаше какво да направи).
Станах на 17 отново рядко излизах с приятели.
Един ден реших да избягам от училище и да прекарам време навън.
Разбира се още вечерта те бяха разбрали.
Започнаха скандали ,но аз тогава не замълчах .
Попитах ги ,защо се отнасят така с мен ,какво толкова им бях направила? Защо ме мразеха толкова много? 
Обърнах се към жената на баща ми и я попитах "защо ми причиняваш всичко това,защо ме съсиваш ,с какво сгреших"
А в отговор получих разбита глава в огледалото от собствения ми баща Защо? 
Защото не може да си позволявам да и говоря така. 
Следваха поредни глупави мисли за самоубийството.
Докато не се замислих до кога? Ще мине ще порастна.
Ще се махна ,само да стана на 18 ..още малко ,една година ,само още една година търпях толкова години ,защо? За да си отнема живота? За да не разбера ,че в живота има и хубави моменти.
Стиснах зъби, но всичко продължаваше с пълна сила .
Не изтърпях година .. 
Съсипана без никакво желание за живот един ден след поредниъе скандали събрах багажа си ,оставих училището си и заминах за морето.
Да избягах ,като страхливка.
Не можех вече ,бях толкова щастлива ,че избягах от този ад .
Но отново за кратко .. 
На морето се запознах с един прекрасен и мил мъж (доста по-голям от мен на 30) .
Чувствах се обичана ,желана ,обгрижвана .
Никога не се бях чувствала обичана ,беше прекрасно.
И там успях да отворя нова страница от живота си. 
Мислейки ,че ще съм щастлива най-накрая ,заслужавах го.
Но сгреших ,отново и от там започна другия ад...



Гласувай:
9




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: victoria25
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2602
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031