Моя позната французойка (успешна в банката, където работи и кокетка) все закарваше децата си на родителите си и мислеше, че родителите й се забавляват с децата й. И ме критикуваше, че живеехме с мъжа ми в Бг при моите родители. "А ние тук се отделяме на 18 г." Да, и аз, както много други българи се отделих, за да уча, а и да срещна повече младежи. Дори работех далеч и на квартира след завършването си, макар че изкарвах малко пари. Мама идваше, хвърляше храната ми от магазинните промоции и ми купуваше по-скъпа, за да се докаже, че е грижовна за голямото си гардже. Но научих да не раз хищавам, та затова после почуках на вратата на мамината къща. Когато готвех, давах и на мама, че и на съседите.   Много днешни жени, погрижели се за славата си на бизнесдама, контролираща всичко, се опират на мама, оставайки далеч от нея, но дават самораслите си подивели в апартамента им деца на родителите си. Аз като малка живеех далеч от бабите ми, а и моето идване бе свързано с това как да се оправяш сам; и да ти остава време и за игра с другите деца, които не стояха постоянно с таблет в ръка, а и такова нещо нямаше.  Още повече, че Вашите сладки дечица са с микроби, опасни за възрастни хора. Аз, като учител и в детска градина, знаех, че ползването постоянно на антибактериален течен сапун бе задължително, за да предпазя себе си и децата от сополите им, размазани навсякъде. Но кажеш ли колко ти "струва" общуване с малки деца, веднага биха казали: "Но МОЕТО детенце не е лошо, другите може, но моето - не." Моето поколение се оказа доста прости родители, поради това че гледани от бабите им, без последните да ca ги карали да работят, се намират перфектни и всичко, което произлиза от тях, е страхотно. Та в момента западноевропейките, започнали да работят, за разлика от майките им, си оставят децата на родителите си или като ултиматум заплашват със старчески дом родителите си. Как обаче тези стари хора стават лесна жертва на вируси - не ги интересува.   Някои тук ще ме изкарат критичка на капитализма, но аз от политика не се интересувам, а от култура. Видях как в Китай ме почитаха като преподавател и как във Франция давах частни уроци в огромни къщи на делови майки и същите те забравяха да ми платят, защото детето им е такова слънчице, следващия път все щяха да ми платят, но се оказа, че са взели материали подобно на моите от Интернета и вече баба ще ги обучава, пускайки им видеата. А аз какво искам от тях, ето на - и бабата може да прави обучението, значи моето не било работа.