Иван Вазов, "Ни пяди земли!"
И рече безумец: несть Бог!*

"Славянство"-- глупость? "Братство"-- лишь обмолвка?
"Достоинство и честь"-- порожний звук?
"Обет священный"-- хитрая уловка,
на простака с приманкой крюк?

Ты, Сербия, словами скрасить тщишься
небратские задумки против нас?
Чем дерзко заглушить стремишься
ты совести неумолимый глас?

Ты алчно нашу клятву попираешь,
чью святость оценив в один приём,
корысть крепишь на знамени своём.
Мы слышим, как ты гневно причитаешь:

"Ни пяди Македонии для вас!"
Она для нас, и нашей будет вечно,
оглашена болгар священной речью,
бесценная для нас!

Она— часть нашего живого тела,
века страдает с нами, хороша--
в венке терновом и в одеждах белых
царит в душе у нас, одним дыша.

Ради неё мы жертвовали жизни,
Люлебургаз**** держали для неё,
ради неё мы днесь справляем тризны—
триумф победы ныне не поём.

На зов наш братский ты кричишь свирепо:
"Ни пяди!"— злобный враг, не брат ты нам—
мечом Милана нас пугая слепо,
безумием глуша корыстный срам.

И снова сечь? И по долинам снова
славян прольются братские кровя****?
История, на листике кленовом
пиши срам дня, скрижали исцеля!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* точная цитата из "Братьев Карамазовых" Достоевского :"На что великий святитель подымает перст и отвечает: «Рече безумец в сердце своём несть бог!» Тот как был, так и в ноги: «Верую, кричит, и крещенье принимаю» ..."
** см. http://ru.wikipedia.org/wiki/Милан_Обренович, биография современного сербского короля; см. http://ru.wikipedia.org/wiki/Сербско-болгарская_война "Сербско-болгарская война — война между Сербией и Болгарией. Боевые действия велись с 14 по 28 ноября 1885. Заключительный мирный договор был подписан 19 февраля 1886 в Бухаресте..." также http://ru.wikipedia.org/wiki/История_Сербии :"...В 1885 году Сербия ввязалась в войну с Болгарией, оспорив присоединение к последней Восточной Румелии, но сербская армия была наголову разбита в Сливицкой битве. Лишь вмешательство Австро-Венгрии позволило заключить мир и избежать территориальных потерь. Военное поражение в сочетании с финансовым кризисом и политической нестабильностью заставило короля Милана пойти на уступки радикалам. 22 декабря 1888 года была утверждена новая конституция, расширившая избирательное право, прерогативы скупщины и гарантировавшая демократические права и свободы. Вскоре Милан Обренович отрёкся от престола.
**** см. http://bookz.ru/authors/tomas-harbotl/harbottltomas01/page-20-harbottltomas01.html, "Болгарский царь Фердинанд, остановив наступление тур. султана Мехмеда V во Фракии, атаковал и после трехдневного боя разбил турок 28 окт.1912 под этим городом в 85 милях к северо-востоку от Константинополя. Турки отошли к Чаталдже, на укрепленный рубеж, проходивший через полуостров у пролива Босфор. Болгары вновь атаковали, но были отбиты. Фердинанд при посредничестве русских согласился 3 дек. на заключение перемирия. Турки потеряли 30 000 чел. убитыми, болгары— 15 000 чел. убитыми и ранеными";
***** "Пошто кровя проливали?"— в русском ЕСТЬ множественное число от "кровь",— прим. перев.


Ни педя земя!

И рече безумец: несть Бог!

Славянство?— глупост, братство?— празна дума.
Достойнство! —вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? —за хитреца глума,
измама за простака тук.

О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?

Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:

"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!

Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното и чело,
тронува, грее в нашата душа.

За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври —траур носим в тоя час!

На наший зов за правда, мир, свирепо
крещиш: "Ни педя!"—брат не, злобен враг -
И в умопомраченье слепо
С Миладиновия меч ни плашиш пак.

О, пак ли сеч? О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!

Иван Вазов
Май 1913 г. 

e ne e hubavo samo pesimizam

анонимен - pipinana
20:42
e ne e hubavo samo pesimizam
_____________________________
"Македонские песни" Вазова пока не перевели на русский. По вполне понятным причинам.

----------------------------------------
Из том ІІ на книгата на Андрей Тошев „Балканските войни (5/18 октомври 1912 год. – 16/29 септември 1913 год.)”. Пловдив-София, 1931 г.
Нашето правителство възлагаше особени упования на Русия, основавайки се в случая най-вече на членове 3 и 4 от сключената в Петербург на 22 април 1902 г. военна конвенция от началник-щаба на руската армия генерал Жилински и българския военен министър генерал Паприков.
Тия членове гласят:
„3. Русия с всичките си сили ще съдействува за ЗАПАЗВАНЕ ЦЕЛОСТТА и неприкосновеността на ТЕРИТОРИЯТА на България.
4. В случай, че България или Русия, или двете тия държави заедно, бъдат нападнати от страна на Австро-Унгария или Румъния, от двете тия държави заедно или пък от Тройния съюз, то договорящите държави са задължени да употребят всичките си сили и средства за борба с нападателите, без да се спират пред никакви жертви за постигане на пълен успех". (Според д-р С. Данев, публикуваният текст на конвенцията от 1902 г. е от „Сборник Секретных Документов" и препечатан от д-р Борис Кесяков в „Принос към дипломатическата история на България" .
Едно е вярно -пише Данев : а именно, че конвенцията има строго отбранителен характер; според нея русите поемаха задължение да ни се притекат на помощ, само ако бъдем нападнати от румънска страна.
Тя не се докосва нито до Австро-Унгария и Тройния съюз, нито до Турция".
От политическо гледище тя имала „важното значение да насочва, макар не изрично, българската политика към двойния съюз".
Подписана била между 28 май и 2 юни 1902 г. от руския военен министър генерал Куропаткин и генерал Паприков. Ратификациите се разменили на следния ден. Нашият екземпляр бил подписан от княз Фердинанда и д-р Данева, а руският – от императора и граф Ламсдорфа."

- Във връзка с тази двусмислена роля на "съюзниците" сключващи тайни съюзи, с цел материални и териториални придобивки се запява в България песента - Съюзници-разбойници!
от Л. Бобевски

Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад,
Привичка на разбойник стар,
Погазил име, чест, олтар!

Съюзници-разбойници,
Коварни, подли и без срам,
Обрахте ни, ограбихте,
Отечествения наш храм!

Не хора сте, демони вий,
У вас престъпността се крий,
Загнездила се здраво днес;
Вий рожба сте на злоба, бес!

За сатанинския ви план
О, подла, завистлива сган,
Помнете, сметка ний държим
И люто ще си отмъстим!