Запечатваш живота с коприна,

И с топла целувка ягоди с лед.

Какво би бил животът без теб?

Всичко останало.

Но ти вдигаш кули, от златен кашмир,

В един царствен град.

Един твой Багдад,

Защото ръцете ти са неуморни.

А ореолът ти – от опал.

Цветята разцъфват сами,

Под твоите гальовни лъчи,

От изгасена Фортуна,

В твоя единствен свят,

Оцелял.

Прониквай се, в мен, и разтапяй

Обещаните снегове,

Обличай се в бляскави, слънчеви думи,

Копнея за твоите ръце. Последен корал.