... престанах да сънувам революции и кървави шинели да суша,
на Седмата си пейка галя внуци с омекнала на припека душа,
с теслицата троша им някой орех – аз, мравката, помъкнала троха, 
разказвам им за родовия корен – и как и те ще стигнат до върха, 
пътеката е тъй красиво къса! – че даже Бог не ще я продължи,

човек е пътник – и, като закъса, се кротва в сън – една торба лъжи,
което си живял, е вече пустош! – отдавна вече втръснал сериал, 
и твоята сълза невям се спуща във корена? – да се превърне в кал, 
към тях лети безпаметното Време, ти утре ще си споменче във Two – 
старик, развихрил светъл птичи шемет! – в короната на Вечното дърво.

22 юний 2018 г.
гр. Варна, 8, 20 ч. 

По твоите слова художници и скулптори могат да ваят шедьоври!
:)))

Стига да искат!
Благодаря.
Чу

пътеката е тъй красиво къса! – че даже Бог не ще я продължи,

Ехх,Валерий..красив е живота, дерзай поете!!
топлиш ни..

Благодаря, troina!
До нови срещи!
Чу

Прекрасен!

Благодаря на Господа, че обича всекиго от нас, Илиана.
Включително и блогуващите тук тъпунгери:

08:59 - rosiela
08:11 - apostapostoloff
08:08 - apostapostoloff

Чу

с теслицата троша им някой орех – аз, мравката, помъкнала троха,
разказвам им за родовия корен – и как и те ще стигнат до върха,
пътеката е тъй красиво къса! – че даже Бог не ще я продължи,

Може пък и да я продължи, Валюше, казва ли ти някой?
Зависи как си живял.
Благодаря.
Чу

Поздравления!

Недоволникът винаги е адски точен.
Благодаря, Софи.
Чу

Човешкият път стига до гроба, кратко, нека е красиво!
А душата.. вечната... стаена или стресирана ... но на спира ... времето нали?!

Няма спиране, Зав.
Благодаря.
Чу