... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон, 
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от студ, 
и аз готов бях да се обзаложа! – че го проводих в залеза му риж,

набръчка плажът жълтата си кожа – и хоризонтът опна сив каиш, 
престанаха да бъдат вече мои тъй простичките – нявга! – чудеса, 
пред теб да кротна морските прибои, да милне вятър твоята коса, 
в най-тихия въртеж на листопада да се изгубим в парка – две деца,
и да търкулна, мила моя Влада, над теб – отново! – летните слънца,

преди да изплющи мелтемът в здрача, морето да се вдигне дармадан,
с три мидички и щипки две от раче да ти завържа есенен гердан, 
на тоя бряг – заточеник бездомен, от теб съм жив, и дишам светлина, 
най-хубавата в моя сън и спомен– за обич и за мислене! – Жена,
вълната сцепи дрипави парцали, медузите си тръшна на стада,

единствено мелтемът ми погали със ледни пръсти бялата брада, 
девойчиците с мачкан лак ботушки и този път не спряха покрай мен,
и, стиснал томче стихове на Пушкин, отвъд изпращам миналия ден,
старик – надянал вехтата си грейка, спрях зимите си вече да броя – 
седя самин на Седмата си пейка – и чопля с нокът блажната боя.

26 декемврий 2018 г. 
гр. Варна, 14, 05 ч.

    

Още първия ред ми напомни българския филм - Стъпки в пясъка.
Останалите, дълго ще стане.
:)))

Благодаря, Ник, бях забравил за този филм.
Светла Коледа за теб и твоите близки хорица!
Чу

Ти си учебник по поезия, Майсторе!

Благодаря.
Чу

Прекрасни са!

Сполай ти, девойчице Вселена!
До нови срещи - утре по същото време! :-)))
Чу

Тъжно, но красиво: Варненски поет почете смъртта на едно квартално куче в стихове

Трогателно стихотворение, посветено на смъртта на улично куче, публикува днес във Фейсбук големият поет на Варна Валери Станков. Пълните му с горчивина строфи предизвикаха съчувствието на мнозина.


Ето и самите стихове:



ДНЕС ЗА 5 МИНУТИ БЯХМЕ ХОРА

... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,

и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,

пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,

две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,

край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа,

сетне върза трупчето с каиш – да го кара на екарисажа,



беше то любимец на квартала – много умно, мило и добро,

махаше към мен с опашка бяла – малка топка чорлаво габро,

цапаше ми всичките фланелки, викаше ме сетне – да перем,

с него даже щракнахме си селфи с моя допотопен джиесем,

с кокалчета хранех го на двора, спеше ми край пътните врата.

Днес за пет минути бяхме хора, млъкнали в лицето на смъртта.



27 декемврий 2018 г.

гр. Варна, 9, 55 ч.

Поздрави за Стефанов ден.
Да е жив и здрав сина ти!

Да, Ник... неизбежно нещо е смъртта.
Дали за куче, или за човек, винаги идва.
Благодаря.
Чу

Благодаря! И - наздраве за Стефановците, наши близки и приятели!
Чу

Много хубав, чувствен стих..., интересно ми стана наименованието - Мелтем или Бриз, има и Фьони, звучи добре...!!!

Мелтемът е вятър, предвестник на есента, който започва да духа в края на август по Северното ни Черноморие.
Благодаря, Ведрина.
Чу

набръчка плажът жълтата си кожа – и хоризонтът опна сив каиш,
престанаха да бъдат вече мои тъй простичките – нявга! – чудеса,
пред теб да кротна морските прибои, да милне вятър твоята коса,

Някой е имал тръни в очите и пирони в душата, за да турне минус. Някой без очи и без душа. Изчегъртан до кожа.

П.П. Казах ли ти, че си велик?

Благодаря, Валюше.
Чу

Баба ти Друсанела Ко-путкова с 9-те виши и 3-те полувиши от от СимьонуФФФци! :-))))))))))))
Чу

Не? Цял ден се чудя що мълчиш? :-))))))))
Чу