Стоя и драскам някакви си стихове,
а времето тиктака ли тиктака...
Забравено само в далечни мигове,
сърцето бие лудо, даже трака..

Главата ми гъмжи от мисли тягостни -
милиони бръмбари във нея спорят.
Едните са доволни, други - яростни...
Разбрах, че битка те за тебе водят.

А погледът ми в интернет блуждае -
мъглив е нещо може би екранът.
Но в чата няма те, дори не хаеш -
че в мен вали и капе през тавана...
(na antoan1antoan)

Виртуална рана


Тя жена е... Абсолютна и красива.

Тя сълза е. И е топла и щастлива.

Тя приятел е и верен и спасител!!

И е музика любовна и е мисъл...


Не питай, ти не питай ме защо и как,

по цели нощи вече не заспивам...

И всяко малко нещо в нея преоткривам.

Очите са икони. И до болка я ревнувам.


На своя кораб качвам я - пътуваме...

Звезди галактики слънца пространства,

Достигаме дълбоки виртуални шансове.

Не иска тя да е за мен магията реална.


Духа желае да съм - рана виртуална...

Браво девойчице!
Чу

Благодаря ви !
Антоан :) <3

ЧУДЕСНА СИ, ИСКРЕ