Това е един от 17-те МИГ-а, купени от правителството на САЩ от бившата съветска република Молдова в 1997 година. По този начин САЩ предотвратяват пращането на самолетите в Иран.

Тогавашният московски авиационен историк Сергей Исаев с нескрита, но безизходна злоба заяви: «Чудя се кой военен специалист от която и да е страна не би се обидил, ако получи възможността да разучи и изпробва оръжията на врага си!»

Заедно със 17-те МИГ-а от Молдова за САЩ заминават и още няколко вида съветски военни самолета. От тях няколко отиват във военни бази за разучаване на качествата им, както и на техническите възможности на пост-съветска Русия.

За непосветения в авиацията български читател да кажем, че съветските и руски изтребители от Втората  Световна война до днес са отчайващи имитации на американските, проектирани по бързата процедура от повърхностен индустриален шпионаж, за да могат поне малко да претендират за някаква равностойност.

Претендентът за президентския престол на Република България Румен Радев, летец от кариерата, не може да не знае разликата между американската и руско-съветска авиация – той е учил два пъти в САЩ, един път в ескадрилен офицерски курс в 1992 и още веднъж в 2003. 

В биографията му пише, че е летял също на Ф-15, Ф-16, Ф-18, Еврофайтър и Грипен. Най-вероятно той знае също, че Полша сменя електронното оборудване на половината от своите 30  МИГ-29, за да ги доведе до изискванията на военно-въздушната авиация на НАТО. 

Така правят всички останали източно-европейски страни членки на НАТО.

Така прави и Израел за всички желаещи да модернирзират мизерната електроника на своите руско-съветски самолети.

Генералът обаче претендира за някакъв въздушен национализъм и макар че положението с българската бойна авиация е от сорта «цървули няма, гайда иска», той се е запънал като магаре на мост че, видите ли, ние трябва да си пазим небето сами!

Ако тоя човек не е способен да види, че  чрез ЕС и НАТО пред България се отваря необятен хоризонт за военно сътрудничество, невъзможно никога преди на Балканите, то ние трябва да разберем какви са точно намеренията му, особено по отношението му към Русия. По този въпрос неговото мълчание е многозначително.

Особено озадачаващо е неговото катапултиране от авиацията, за да бъде превърнат в кандидат за президент! И то не толкова катапултирането му, колкото хората, които направиха това – Георги (Гоце) Първанов и Корнелия Нинова. 

Ако не бяха тези комунистически вкаменелости, генералът щеше да възбуди по-малко съмнения. С тях зад гърба си обаче той радиира антизападни настроения и съмнения за неизлечима любов към Русия.

При наличието на власт, която се страхува от сянката си, нейното мълчание е нищо повече от зле прикрито съучастие в полза на путинска Русия.