Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2016 09:50 - Супер скандал! Руски историк оплю проф. Шишманов - "недоучил мошеник и нагъл лъжец"
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мръсни руски свине. И българските им поклонници не падат по-долу!

Проф. Шишманов

Проф. Шишманов

  
Хибридната война на Путин удря всеки, опитал да каже истината за Украйна и нейния народ

Долнопробната руска пропаганда си позволи да опетни името на големия български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия Иван Шишманов.

Единствената причина, поради която световно неизвестният автор Владислав Скворцов атакува Шишманов е неистовото желания на Кремъл да докаже, че украинците не са нищо друго освен руснаци, а Украйна, нейната история и култура са ако не руски, то вдъхновени от Русия.

За всеки грамотен българин е ясно, че твърденията в текста са изсмукани от пръстите лъжи.

И не само, авторът е изпълнен с омраза към България, българите, Запада и "фашисткия либерализъм", които според него, са предатели и поробители на славянството, врагове на всичко свято.

Faktor.bg публикува текста, за да покаже за пореден път колко ниско пада Кремъл в своята пропаганда и опит да промива мозъците на руското общество.


Владислав Скворцов: Българските либерали и Иван Шишманов срещу Русия

През последните години с усилията на прозападните български политици, от историческото небитие беше върнато името на Иван Шишманов (1862-1928) – политик и етнограф-украинист, зет на известния украински фолклорист и литературовед Михаил Драгоманов (1841-1895), чичо на най-известната украинска поетеса Леся Украинка.

С какво Иван Шишманов стана толкова удобен на съвременните български либерали? Със своите антируски възгледи. Трудно е да се каже еднозначно дали Шишманов е бил привърженик на украинския национализъм. От своя тъст и от съпругата си Шишманов приема любовта към украинската култура и литература. В това няма нищо осъдително, но при Шишманов това прераства в мания за противопоставянето на всичко украинско срещу всичко руско. За него руснаците и украинците са различни народи. Теза, която толкова обичат украинските радикали.

Много от историческите формулировки, които ползва Шишманов не са нищо повече от пропагандни митове на политическите украиномани от онова време. Вероятно, тези митове той е възприел от своята съпруга, дъщерята на Драгоманов, макар да е известно, че самият Драгоманов никога не е бил русофоб, и украинско за него не е означавало "антируско".

Но не са никак редки случаите, когато невинното увлечение по украинския фолклор на някого, прераства в 

националистически фанатизъм

при потомците му, особено ако към фолклора се добави и политика.

Сред най известните такива примери е командирът на Украинската въстаническа армия Роман Шухевич, чийто прадядо Осип Шухевич публикувал в галицийско-руски издания и общувал с литератори от тази група, един от които, Маркиян Шашкевич, писал: "Може да ми извадиш очите, може да ми изтръгнеш душата, но вярата няма да ми вземеш, защото моето сърце е руско".

Сред съвременните примери е лидерът на украинската дясна партия Олег Тягнибок, чиито предци са били затворници в Талерхоф – австрийски концлагер, където са били изпращани галицииски руснаци, заради отказа им да приемат украинската идентичност, вместо общоруската.

Ето и кратък преглед на възгледите на И. Шишманов: московските князе открадват от украинците името "Рус", "руски", затова те били принудени да се нарекат украинци, украинският език е неразбираем за руснаците, украинската литература се е зародила през 10 век и оттогава досега никога не е прекъсвала развитието си, летописецът Нестор е украинец, М. Шашкевич – също е украинец (този същият, който писал за руското сърце), староукраинската литература се намирала под влиянието на старобългарската, психологически украинецът е по-близо до българина, отколкото руснака и т.н.

За това, че политонимът "украинец" в епохата на Нестор не съществува и няма да намерите в нито един богатирски епос от този период страна Украйна, И. Шишманов или не е знаел, или се е преструвал, че не знае.

Затова и Нестор не е можел да бъде украинец, а терминът "староукраинска литература" е неологизъм на украинските националисти, които не искат литературата на Южна Русия да си остане част от древноруската литература.

И, накрая, най-наглата лъжа на И. Шишманова: според него

украинец е и Юрий Венелин, 

чието име знае всеки българин. Венелин е карпатско-руски историк и българист, посветил много години на изучаването на българската култура и история. На неговото име са наречени много улици, посветени са научни изследвания на български историци.

Благодарение на мошеническото перо на И. Шишманов (макар, че по този въпрос той може би не е първият), българските автори причисляват Ю. Венелина към украинците. Но истинското име на Венелин е Георгий Гуца. Той е бил румънец, а не украинец, семейството му е от Угорската Рус (сега – Закарпатие). Г. Гуца толкова близо възприема общоруската идеология, че сменя името и фамилията си с по-руско. За Ю. Венелин малорусите (украинците) са южни руснаци, за разлика от северните руснаци-великорусите. Карпаторусите той смятал за трети клон на единния руски народ. Едва ли Ю. Венелин би се съгласил с това, че политическите мошеници със задна дата му приписват украинска идентичност.

В твърденията на И. Шишманов няма никаква оригиналност. Това са предъвканите клишета на украинските националисти, които със задна дата "записват" като украинци дори тези, които са живели преди появяването на самата украинска националност.

Особено глупаво звучи версията за кражбата на името "Рус" от украинците, която уж извършили московските князе. И. Шишманов е имал титлата професор, което заедно с неговите псевдоисторически твърдения, не прави чест на знанията му.

Геноцидът над галицийско-руското население от политическите украиномани през 1914-1916 година, насилственото насаждане на украинска идентичност чрез австрийските щикове - всичко това липсва от шишмановата история на Украйна.

Не би и могло да бъде иначе, защото през 1918 година е представител на царска България в Украинската народна република. Двете страни са били съюзници на кайзерова Германия, и двете заслужено носят прозвището "предатели на славянството", заради съюза си с изконните поробители на славяните – Турция, Австро-Унгария и Германия. Българският цар Фердинанд I, който обслужвал немците, искал да превърне де-юре независимата Украйна в буферна държава, която със своето съществуване би облекчило Германия и нейните съюзници при прекрояването на европейското пространство, както те искат.

За тези планове на Фердинанд пише по-късно Петър Нейков, помощник на И. Шишманов при неговата мисия в Украинската народна република.

Зетят на М. Драгоманов с готовност се съгласил да обслужи делото по предателство на славяните. 25 години по-късно, на пътя на предателството на славяните ще стъпи и неговият син Димитър Шишманов. Той е министър на външните работи в прохитлеристкото правителство на България, по същото време, по което Украйна губи във войната с нацизма 4 милиона души.

И къде е тук любовта към украинския народ, която приписват на семейство Шишманови?

През 1945 година Шишманов-младши е разстрелян по заповед на Народния съд за колаборационизъм с фашистите.

Иван Шишманов нарича Михаил Грушевски, австрийски агент на влияние и човек, наводнил историята на Украйна с изкривявания и фалшификации, велик историк. И не крие, че М. Грушевски е мечтаел за създаването на Черноморска федерация - антируски блок съставен от България, Румъния, Турция, Украйна и Кавказките републики.

Сегашните български либерали искат да поставят 

чучелото на И. Шишманов на почетен пиедестал

Западният либерализъм винаги носи със себе си профашистки симпатии. Във всички страни, където либерализмът е господстваща идеология, се наблюдава пълзяща реабилитация на нацистите и техните симпатизанти. В Румъния и Молдавия възхваляват маршал Антонеску, в Прибалтика-своите есесовци, в Украйна Украинската въстаническа армия и дивизията на СС "Галиция".

България не е изключение. През 1996 г. Д. Шишманов беше реабилитиран от властите на прозападна България. След това започва истинска кампания за популяризиране на идеите на баща му - И. Шишманов: изложби в Страсбург, маса книги, статии в медиите и тематични сайтове. Особено усърден е землякът на Шишманов Лъчезар Тошев. На прозападната клика в България спешно им потрябва Шишманов - русофобът.

http://webkamerton.ru/2015/09/bolgarskie-liberaly-i-ivan-shishmanov-protiv-rossii/

Превод: Faktor.bg

Снимки в галерия: Проф. Шишманов; Депутатът Лъчезар Тошев по време на откриване в Страсбург на изложба, посветена на проф. Шишманов




Гласувай:
2
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 413318
Постинги: 806
Коментари: 1968
Гласове: 596
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031