Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2017 15:01 - Банки и банкови катастрофи по време на управленията на БКП/БСП
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1008 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 АНТОН ТОДОРОВ·14 МАРТ 2017 Г.   Разбирането на банковия крах през 1996-97 г. изисква известно връщане в годините преди 10 ноември 1989 г. Преди 1980 г. в комунистическа България съществува държавен монопол върху банковите операции. Съществуват три банкови институции - Българска народна банка (БНБ), която съчетава функциите на централна и търговска банка, Българска външнотърговска банка (БВтБ) и Държавна спестовна каса (ДСК). Комунистическият режим е пред пореден фалит и това е видно от архивните документи, които днес могат да се прочетат в разповереното секретно деловодство на БНБ, БВтБ, на Секретариата на ЦК на БКП, Политбюро, Валутната комисия към Политбюро и т.н. Комунистическите каскети трескаво търсят „философски камък“, с който да предотвратят за пореден път неотвратимото. Освен опитите на диктатора Тодор Живков да изкопчи нещо от Съветите (които удрят на камък пред новия господар на съветската империя М. Горбачов), той и най-близкия му кръг започват кроежи за поредни административни и стопански промени, с които се надяват да парират фалита на държавата и собственото си потъване в резултат на това. Не им се получава, но опитите са безспирни. През 1986-1987 г. са създадени група отраслови търговски банки без клонове – Биохим, Стопанска банка, Банка Транспортна техника, Банка Електроника, Строителна банка, Транспортна банка и т.н., чиято задача бе да обслужват определени отрасли от икономиката като им предоставят инвестиционни кредити. Отпускането на необезпечени кредити на чуждестранни фирми, които носят огромни загуби явно се превръща в запазена марка на комунистическите „банкери“. Пример за това е създадената през 1981 г. Минералбанк, която през 1982 г. е преименувана на Банка за стопански инициативи. На 26 декември 1986 г. Управителният съвет на БНБ налага наказание „мъмрене“ на първия зам.-председател на БСИ Янко Янков поради допуснато предоставяне на необезпечени валутни кредити в размер на над 3,5 млн. щ.долара на чуждестранни фирми. Ноу-хауто как се раздават необезпечени кредити вече е налице, нужни са само политическите условия за реализирането му. На заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 27 февруари 1987 г., посветено на преустройството на банковата система, диктаторът Тодор Живков заявява: „Другари, искам да внеса още едно уточнение преди да започнем разискванията. Ние за първи път създаваме такава банкова система, каквато засега няма в социалистическите страни.“ В края на същото заседание Андрей Луканов ще изтърве репликата „Важно е да защитим банката от принуждение да дава пари за лоша работа“, но няколко години по-късно и той, и неговите наследници в БСП ще направят точно това, довеждайки страната до банковата и финансова катастрофа в края на 1996 г. Както ще свидетелства в наши дни първият директор на ТБ „Биохим“ Борис Митев„Аз например имах телефонен разговор с тогавашния министър-председател Жан Виденов по „петолъчката”, който ме помоли да предоставя кредит за заплати на работниците в Девня, защото щели да обявят стачка след 2 дни. Молеше ме да кредитирам заплати! Обясних, че кредитираме проекти. Мога да отпусна например оборотен кредит, но ми трябва обезпечение.Тогава ми се изсмяха и казаха, че това не може да стане, защото това е държавна фирма, а ние – държавна банка… Ето това беше схемата. Така и останалите банки загинаха, защото държавните предприятия не им върнаха кредитите.“ Двузвенна банкова система у нас започва да се изгражда от 1987 г., когато на отраслови принцип се създават осем специализирани, а по-късно на базата на клоновете на БНБ - и други търговски банки, всяка от които предоставя търговски кредити само на отрасъла, за който е създадена. Истината е, че подобна реформа се готви от няколко години и в Съветския съюз, в резултат на което на 17 юли 1987 г. се появява Постановление № 821 на ЦК на КПСС и Министерския съвет „За усъвършенстване на банковата система в страната“, а на 6 октомври същата година – Постановление № 1118 на Министерския съвет на Съветския съюз „За преустройството на дейността и организационната структура на банките в СССР“. (Кротов, Н., История советской банковской реформы 80-х годов ХХ века. Первые коммерческие банки, изд. АНО Экономическая летопись, М., 2008, стр. 43-44) През 1989 година отрасловите търговски банки в България бяха преобразувани в универсални търговски банки, обслужващи всички отрасли на икономиката и населението. В началото на реформите в банковата система в България през 1990-1991 г. въпреки всички опити за реформи, банковата система бе унаследила финансовата структура на централизираната икономика. (Игнатиев, П., Банковата криза в България през 1996-1997 г., изд. Сиела, С., 2005, стр. 45) От 1.01.1990 г. БНБ (тогава на подчинение на Министерски съвет) е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. Междувременно обаче стартира процеса на роенето в прогресия на 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите (учредителен договор и подписка) на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ с председател Иван Драгневски реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ...“ фирмата (ПЧБ) се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година 1990 г. се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки (Закон за БНБ от 25 юни 1991 г., Закон за банките и кредитното дело от 27 март 1992 г. и Търговски закон от 1991 г.), в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие, Агробизнесбанк, Централна кооперативна банка, Сирбанк, ТБ „Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ на 16 януари 1991 г. и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“. Първите лицензии на частни банки се дават по Правилника за банките. По-късно се приема Наредба № 2 за лицензирането на банките. Най-характерното е, че в нея липсва изискване за произход на капитала и декларация за това, че средствата, с които се създава банката не са заемни. По тази наредба са лицензирани: - Международна банка за инвестиции и развитие, с решение от 25 юли 1991 г. - Туристспорт банк, с решение от 3 октомври 1991 г. - Частна земеделска инвестиционна банка, с решение на 27 юли 1992 г. - Търговска банка „Славяни“, с решение на 11 март 1993 г. - Бизнес банка, с решение на 15 април 1993 г. - Капиталбанк, с решение на 12 август 1993 г. - Елитбанк, с решение на 28 януари 1994 г. - Търговска банка „Моллов“, с решение на 2 март 1994 г. Всички тези банки фалираха! Наред с широко използваната практика за създаване на частни банки с държавни пари, до 1993 г. Законът за банките и кредитното дело допускаше и възможността банките да си разменят пакети от акции и по този начин формално да се вместват в изискванията за капиталова адекватност: „Така едни и същи пари се въртяха между няколко институции, давайки им легитимността да съществуват и оперират на пазара. Дори и след формалното премахване на горната възможност след промените в ЗБКД от 1993 г., на дневен ред остана практиката банки масово да създават банки. Така се появиха Агробизнесбанк (с учредител и акционер ПЧБ), Първа инвестиционна банка (с акционери ПЧБ и Агробизнесбанк), Банка за земеделски кредит, Добружанската банка, Туристспортбанк и др.“ В архива на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията при 38-то Народно събрание има следния много интересен пасаж от изказване на Йордан Цонев през 1999 г., тогава депутат от ОДС, който заедно с Петя Шопова, депутат от БСП подготвя доклад за положението в банковата система: „Много интересно съвпадение има. Последният лиценз е даден на 4 март 1994 г., говоря за тези банки, които фалираха. На 8 март е приета поправка в тази наредба, в която се казва, че трябва да се доказва произходът на капитала и той да не е заемен. След 8 март не е лицензирана нито една банка, която фалира. А през този период от 1992 до 1994 г. са лицензирани всички фалирали банки. Разбира се, има лицензирани и преди това, но те са при същите условия. Четири банки са преди това. Това много фрапиращо накара мен и госпожа Шопова да направим извода, че това не е несъзнателно. Изключено е. Хората, които правят наредбите са хора, които познават добре банковото дело в Европа и света и не е възможно...“ (Архив на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията при 38-то Народно събрание, Протокол № 10, 1 април 1999 г., стр. 21) И наистина, след приемането на това изменение на 8 март 1994 г., което включва изискване за доказване на произхода на капитала и забрана той да е заемен, пак са лицензирани банки. Това са например Първа инвестиционна банка, Българска инвестиционна банка, Юнионбанк, Кредит експрес. Нито една от тях не фалира. Формално с приемането от Народното събрание на Закона за БНБ и Закона за банките и кредитното дело се сложи началото на законовото регламентиране на двузвенна банкова система, при която БНБ изпълнява ролята на централна банка, а успоредно с нея функционират множество независими търговски банки. Така в началото на 1991 г. в България вече съществуват 69 търговски банки, създадени като акционерни дружества, Държавна спестовна каса и Българската народна банка. (Доклади, изнесени на конференция, организирана от Международния банков институт на тема Преструктурирането на банковата система - стъпка към интеграцията с Европейския съюз, проведена в София на 26-28 юни 1996 г., изд. БНБ, С., 1996, стр. 5) Внимателният прочит обаче на законите (ЗБНБ и ЗБКД) показва сериозни пропуски в няколко посоки. Първо, счетоводният стандарт, по който работят тогава банките. Той е позволявал да се съставя фалшива, измамна картина за състоянието на банките. Ето каква е констатацията на Банковата консолидационна компания през 1996 г. по този казус: „Трябва да се отбележи, че въпросът за счетоводните системи на банките, възприетите национални стандарти и възможността за бързо извличане на необходимаат информация е от изключително значение за ефективната работа на банките, както и за банковия регулатор. Разминаването между българските стандарти и международните стандарти създава парадоксалната ситуация, при която да се установи реалното финансово състояние се използват международните стандарти, а за официална отчетност се използват българските. Няколко от банките, към днешна дата, поддържат два вида системи за информация. Едната е предназначена за ползване от мениджмънта (по международните счетоводни стандарти) в ежедневната му дейност, а другата генерира отчетиза БНБ по националните счетоводни стандарти. Най-ярък пример за съществуващото положение са трудностите на БНБ да докаже пред съда неплатежоспособността на поставените от нея банки под особен надзор.“ Вторият пропуск в двата най-важни закона е липсата на регламентация за произхода на капитала и допускането на възможността да се създаде банка със заемен капитал. И на трето място, това е неясната регламентация на начина на влагане на валутния резерв (въпреки приетите правила): „Интересно обстоятелство в началото на паниката беше увеличеното рефинансиране на БНБ на някои търговски банки с нарушена ликвидност с мотив да се съхрани разплащателната система, като същевременно БНБ продаваше валута на същите търговски банки, задоволявайки тяхното спекулативно търсене. На практика централната банка с цената на валутния резерв изтегляше отпуснатата ликвидност като кредитор от последна инстанция. БНБ се декапитализираше двойно – с отпуснатото необезпечено рефинансиране клиентите на някои банки (впоследствие затворени) купуваха валута от валутния резерв и я изнасяха в чужбина. Явна бе необходимостта от финансова дисциплина, наложена след установяване на паричен съвет.“ С Наредба № 6/11.02.1992 г. на БНБ е дадена възможност при ликвидни проблеми да рефинансира търговски банки без обезпечения, по своя преценка. При развихрилата се няколко години по-късно ликвидна криза в повечето банки, този текст дава формално основание в тези на практика обречени финансови институци, БНБ да изсипе огромни средства. Банките получават почти безпроблемно рефинансиране от БНБ, което е напълно субективно и на дискреционна (неограничена, по нечие лично усмотрение ) база, като централната банка играе по-скоро ролята на кредитор от първа инстанция отколкото на кредитор от последна инстанция. (Berlemann, M., Hristov, K., Nenovsky, N., Lending of Last Resort, Moral Hazard and Twin Crises:Lessons from the Bulgarian Financial Crisis 1996/1997, William Davidson Working Paper, Number 464, May 2002, p. 24) Тук е важно да се отбележи, че кадровият състав на банките през 90-те години като цяло е недостатъчно компетентен, с много често неподходящо образование, без стаж в реална пазарна среда. Затова пък в банковите среди, от върха до най-ниските нива е гъмжило от кадрови служители или сътрудници на тайните служби на комунистическия режим. Фактите за това изискват особено настоятелно внимание, защото те недвусмислено доказват, че в периода 1989 г. до 1997 г. на практика БНБ се е управлявала от Държавна сигурност. Но за това ще пиша в следващ анализ.



Гласувай:
3
0



1. batogo - !!!:)))
14.03.2017 15:39
Червените ограбиха народа така жестоко, както и турците не са го грабили.
цитирай
2. kolevn38 - И отново искат да ни "спасяват"...
14.03.2017 15:53
batogo написа:
Червените ограбиха народа така жестоко, както и турците не са го грабили.

цитирай
3. miroslav1979 - Не са БКП/БСП масоните са
14.03.2017 17:10
Такава финансова криза не може да стане без съдействието на държавата.А ролята на държавата е да печата много пари,така се обезценява лева.Новите български масони предварително бяха изтеглили кредити в лева с който си купиха фабрики други ги бяха обърнали в стабилна валута , чакаха да се обезцени лева и върнаха стотинки.Повечето масони изтеглиха кредитите без обезпечение само с някакъв набързо скалъпен бизнес план. На финансовите пазари пари не се губят само влизат от един джоб в друг.А парите дойдоха от българските пенсионери и хора около петдесете години които имаха значителни спестявания в левове.След обезценката останаха с стотинки.Финансовата криза бе замислена и създадена за да натрупат първоначален капитал новите български масони.Като сценария е валиден за почти всички бивши комунистически държави които са били към Русия.Без Сърбия предполагам защото бяха в воина.
цитирай
4. kolevn38 - Масоните...Кои масони!? Та те всички са комунисти и ченгета от ДС!
14.03.2017 18:32
miroslav1979 написа:
Такава финансова криза не може да стане без съдействието на държавата.А ролята на държавата е да печата много пари,така се обезценява лева.Новите български масони предварително бяха изтеглили кредити в лева с който си купиха фабрики други ги бяха обърнали в стабилна валута , чакаха да се обезцени лева и върнаха стотинки.Повечето масони изтеглиха кредитите без обезпечение само с някакъв набързо скалъпен бизнес план. На финансовите пазари пари не се губят само влизат от един джоб в друг.А парите дойдоха от българските пенсионери и хора около петдесете години които имаха значителни спестявания в левове.След обезценката останаха с стотинки.Финансовата криза бе замислена и създадена за да натрупат първоначален капитал новите български масони.Като сценария е валиден за почти всички бивши комунистически държави които са били към Русия.Без Сърбия предполагам защото бяха в воина.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2059221
Постинги: 2298
Коментари: 5035
Гласове: 3087
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930