Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 11:09 - пРезидентът премълча срамна страница от българската история – войната на гнусофилите срещу българската държава
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 335 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 07.09 11:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Мълчанието на Радев - по-лош знак и от кухите му фрази!

Президентът премълча срамна страница от българската история – войната на русофилите срещу българската държава

  image

Александър Йорданов

07SEP2017   Александър Йорданов, специално за Faktor.bg 

„Много силна реч”, „силно слово”, „вдъхновяващо слово”, „Валерия Велева е възхитена” –  това са някои от заглавията в български медии, след поредната семпла, изпълнена с куха реторика и клишета, реч на българския президент Румен Радев на тържественото честване на 132 годишнина от Съединението.  Думите на Радев, че „Съединението е дълбоко обмислен, колективен акт на един вдъхновен народ”  е куха фраза. Истината е друга. 
Тези, които „дълбоко обмислят” осъществяването му, са малцина.  По-скоро то  изненадва всички – и в страната, и извън нея, независимо, че народът ни живее с мисълта за него. То се осъществява в конкретно време и по конкретен начин от малцина достойни българи. Най-изненадани от случилото се са членовете и симпатизантите на Народната ( съединистка) партия,  в чиито редици бъка от русофили. А те, русофилите, са били за „съединението”, но само ако го „разпореди” Негово Величество руският император. А той не само, че не го разпорежда, а точно обратното – изпълнен е с гняв и негодувание към младия български княз Александър I Български, който макар и също изненадан от „съзаклятниците”,  бързо се ориентира, признава Съединението  и ...приема парада. 
В този смисъл, 

истинският двигател на  Съединението са българофилите у нас
 
Това са тези българи, които поставят интересите на България по-високо от интересите на Русия, а и на другите Велики сили по това време.  Но реакцията срещу тях не закъснява. Само 11 месеца след Съединението Руската империя организира държавен преврат в България с цел да отстрани „виновника за Съединението” –„непослушният” пред „всесилния” руски император, български княз. 
Тази истина премълча в словото си българският президент Румен Радев.  Премълча за  опита за държавен преврат организиран от проруски офицери и агенти само 11 месеца след Съединението.  Премълча за проруското задкулисие в българското общество подкрепящо превратаджиите. Премълча и истината за достойните българи Стефан Стамболов и Захари Стоянов, които  спират превратаджиите.  Премълча, че след неуспеха на антибългарското си дело, превратаджиите бягат и се крият в Русия. Там бяга дори и Иван Вазов. Защото по това време и неговото родолюбие е имало котва – вслушване в „батюшката” Император.  Едва 10 години по-късно,  в глава XIX  на романа си „Нова земя”, Вазов се връща  към Съединението признавайки под сурдинка заблудите и грешките на своята Народна (съединистка) партия, която точно когато то се осъществява нея никаква я няма. Истината е, че русофилите от тази партия са се били „намърдали” в управлението на автономната османска провинция Източна Румелия и предизборните им приказки за „обединение” са останали само предизбори.  Това разказва Вазов, а тук аз само го преразказвам. Дори, както сам той признава, сладко е подремвал в  Румелийското  събрание. 
 Личните интереси и ослушването на мнозина – какво ще каже Негово Величество Императорът,   са определяли общественото поведение на много българи по това време. Но след като „малцинството” прави Съединението,  изведнъж всички стават „ЗА”! Русофилите за известно време се скатават, но през август 1886 г. решават да отмъстят за „несъгласуваната” политика на българския княз като го детронират от трона.  Защото така е наредил Н.В. Императорът. 
За това 

колко голяма е била българската драма, 

когато народът ни разбира, че намеренията на „братушките” спрямо младата ни държава никак не са били добронамерени,  говорят и днес  силните и откровени думи на Захари Стоянов:   
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука... По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.”  
На кого да вярваме?  На Румен Радев или на Захари Стоянов? Като държавен глава Румен Радев не трябваше да премълчава тази срамна страница от българската история – войната на русофилите срещу българската държава, още повече, че наистина в нашата история, ако цитирам отново Вазов,  „геройствата и срамът” вървят ръка за ръка. И не само защото времето, в което живеем, настоява за откровеност, за честно отношение към собственото ни минало.  А защото именно съобразителното премълчаване, страхът да се каже открито истината за нашата национална драма, прави така, че продължава тази драма, продължава разделението в българското общество.  

Премълчаното разделя, само откровеността обединява

  Когато за историята ни не се говори честно, открито, откровено то и съвременната ни действителност не се променя.  Това, макар и твърде късно, малко преди да се разпаднат като държав, разбраха и в СССР дори. Затова и опитът им за „промяна” през 80-те години на миналия век започна с „гласност” за престъпленията на Сталиновия режим, за престъпленията на управляващата комунистическа номенклатура.  У нас, в същото време,  правешкият хитрец Живков даде указание: „снишаване, снишаване!”  Вчерашната реч на Румен Радев е излязла от шинела на това Живково „снишаване”.  

Не може да има национално обединение, ако нямаме общонационална истина. И общонационална кауза, разбира се. Но първо е истината. Не може да има национално обединение  в непроменена действителност. Не може да има национално обединение  в държава,  в която гласовете на наострилите уши към Кремъл, издават силни нечленоразделни звуци в публичното пространство.  Впрочем може, но само ако кремълоушниците наши бъдат поставени в „безизходна” ситуация. Както стана при приемането ни в НАТО и Европейския съюз. Тогава те за известно време се бяха дори маскирали като първи натовци и европейци. Защото  Москва си имаше други проблеми и колкото и да пречеше, и плашеше България за нейното решение да стане част от евроатлантическото пространство на живот и сигурност, бе разбрала, че около тази национална кауза  народът ни е обединен.  А това беше каузата, която изпрати дори младия офицер Радев на обучение в САЩ - най-голямата натовска държава.  
Другата голяма цел, която може да обедини днес българските граждани,  това е решителното подобряване на стандарта на живот в България.  Защото европейски живот у нас може да има само с европейски доходи. И без грабители на България. 

Съединението  направи така, че българофилите имат моралното право да бъдат на героичната страница на историята ни

И не ми възразявайте, че „разделям” българите. Русофилите са тези, които винаги са се делили от нас. Които винаги са ни мислили лошото. Историята го доказва. И не е само 9 септември 1944 година. Много такива зли дати – въстания, преврати, атентати, тероризъм, са натворили те в България.  Затова и Съединението  съдържа ясно послание:  на България са нужни българофили, а не русофили. 
Обединение между  тях не може да има, защото всеки човек има само една родина. И само нея обича. И само за нея е готов да умре.
А русофилите, както сами изтъкват и както самото им име говори, филят, обичат чужда родина. 
Съединението е велик акт осъществен от тези, които обичат своята родина България. 
Заблудените, неориентираните, имат цялото време на света, за да се присъединят към Съединението, да преосмислят своите позиции. Този процес настъпва при Иван Вазов по време на Балканските войни и Първата световна война.  Тогава той нареча руснаците „неканени гости” у нас.  Но преди това и той, както и неговите бивши румелийски другари Михаил Маджаров и Стефан Бобчев,  бягат в Русия. А когато се завръщат в Отечеството продължават да водят проруска пропаганда чрез идеята за „славянско братство”.  Стават  инициатори за свикване през 1910 г. на провокативния „Славянски събор” и се разсейват за очевадния факт, че Руската империя е държавата, която най-много подтиска именно славянските народи. Тя Турция не превзе, но много славянски народи окупира. Съдбата на поляци, беларуси, украинци, чехи, словаци през  19 и 20 век е доказателство за тези ми думи.  А и колко още народи е поробила руската, а след нея и наследилата я „съветска” империя !? Нима сме забравили за трагичната съдба на българите в Съветска Русия?  Или за окупацията ни през септември 1944 година довела до тотална смяна на политическата, икономическата, културно-духовната система на живот на  българите? Какво друго е „робството”, ако не тотална смяна на начина, на правилата на живот? Слугински живот под егидата на един господар ( „Първият партиен и държавен ръководител”),  с невъзможност да правиш каквото душа ти иска, да бъдеш свободен. 
Никой не очаква от българския президент в своето празнично тържествено слово да навлиза в такива подробности. Но съвсем да премълчи зловредната роля на Руската империя в нашата история, особено в годините след Съединението, означава само едно:  

съобразяване с Кремъл, 

желание да не се разлюти днешна Москва, да не би случайно да се обиди, да не би да си помисли, че българския президент е объркал линията на предварително очакваното от него,  а според някои анализатори и предначертано, поведение.  Защото говоренето за „сваляне на санкциите” срещу Русия и снощното премълчаване на случилия се само година след Съединението проруски опит за държавен преват, са актове от един и същ политически род. 
Руската политика винаги е била движена от съзнанието, че държавите, които тя мисли за свой обект на влияние и интереси, не трябва да ѝ поднасят изненади от типа на Съединението.  И на власт в тях да бъдат само и единствено политици-марионетки, които да не предприемат нищо преди от Кремъл да е долетяло височайшето разрешение. Съединението е наистина велик национален акт, с огромно историческо значение, именно защото е осъществено без „разрешение” . С него българите казват на Европа и света, че могат сами да вземат в ръцете си своето настояще и бъдеще. Не така обаче мислят русофилите. Тяхното „филене” и съобразяване с чуждата държава задържа и спира развитието на България, тегли ни винаги надолу. То обяснява вечната ни нестаналост и бедност.  Затова мълчанието на президента Румен Радев на тържеството по случай 132-та годишнина от Съединението бе лош знак.  Знак затова, че русофилската котва все още задържа развитието на България.  
Фактор



Гласувай:
6
2



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
07.09 11:54
Липсата на достойни, почтени хора със свободолюбив дух и характер във върховете на българското управление, е фатална спирачка за развитието и просперитета на България.
цитирай
2. cederama - Два путински червея са праснали ...
07.09 15:11
Два путински червея са праснали минус.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 560693
Постинги: 897
Коментари: 2121
Гласове: 685
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930