Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2017 19:10 - Из книгата на Димитър Димитров "Съветска България през три британски мандата 1956—1963"
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове:
1



"Първото и най-трайно впечатление се сумира в думата „сателит". България, разбира се, е тясно свързана с Русия с исторически и езикови връзки - много повече от всяка друга страна в съветския блок. България е с вързани ръце и крака от един огромен икономически и политически апарат. Картината, която оставя у външния наблюдател, наподобява на затворено в космическа сонда безпомощно куче, което лае в безековата пустош.

България няма никаква собствена външна политика и почти не си говори с три от съседите си. И докато никой не очаква такава малка страна да бъде напълно независима, тя има пред очите си примера на нейните съседи. 
Югославия и Гърция, и двете малки и бедни страни, следват собствена линия във външната политика. Нещо повече, за безчет българи Югославия, която мнозина от нас поставят ниско в стълбицата на човешките свободи, излъчва свобода. И това не е чисто метафизична концепция. Веднъж след като успее да стъпи на югославска земя, българинът е свободен човек. А какви трябва да са чувствата на българина към съседа грък, който ако желае да отиде в Америка или Австралия, трябва просто да се качи на кораб в Пирея.
image

Много по-важна от външната политика обаче е икономическата политика. Тук също българските ръководители нямат пространство за маневриране. Природно страната е много плодородна, селяните се трудят упорито и са развили известни умения, а има и елементи на индустриално развитие. Това е потенциално богата страна. Но аз имам впечатлението, че тази страна се ръководи така, че да задоволява интересите на някой друг, а не на собствените си жители. Ако е така, това трябва да е крайно унизително за населението.

Същото се отнася до образованието и културата. Българите се гордееха с образователната си система, която, като се има пред вид късата и неспокойна история на страната, изглежда е била похвална. Сега това предстои да бъде радикално променено - и не за по-добро, а за да отговаря на една чужда система. На по-високо интелектуално ниво положението става още по-лошо. Никоя страна не може да си позволи да бъде без интелигенция, и никоя интелигенция не може да оцелее без международни контакти. Тези 
интелектуалци, с които се срещнах досега - и те са сравнително многобройни - са отчайващо загрижени как да поддържат връзки със Запада. На теория това е окуражително, но на практика не е така. Един типичен пример имаше неотдавна, когато заедно с известен британски нумизмат отидохме в археологическия музей в Пловдив. Бяхме развеждани от служител (учен от значим калибър), който беше в захлас от възможността да срещне събрат. Но бедният човечец трябваше да си признае, че т. нар. уредник, назначен от Партията, си отишъл с ключа от монетната колекция.

Човек не може да избяга от усещането, че над всеки българин, включително предполагам и повечето от ръководителите, виси сянката на страха и московската ръка на смъртта. Мисля, че няма и най-малък шанс за реакция срещу тази мрачна ситуация и вероятно българите са били под чужда тирания толкова много векове, че са се примирили да приемат това завинаги. Въпреки това, колкото и да е странно, тези на власт изглежда отдават важност на желанието България да бъде смятана за достоен член на обществото на нациите. За момента, обаче, това желание по отношение на нас се изразява в недоверие и досадност. Желанието да бъдат смятани за достойни за уважение, сигурен съм, е искрено. Това несъмнено е проява на национализъм, който апаратът на една всецяло полицейска държава, ръководена в крайна сметка от Москва, прави всичко възможно да подтисне. Така България се стреми и може да привлече туристически поток. Но туристите, ако изобщо получат визи, всеки момент може да имат сериозни проблеми с полицията и съм сигурен, че такъв поток никога няма да се развие. Както ми каза един пристигнал неотдавна гръцки приятел: „Никога преди не бях ходил в България, но и тя мирише както останалите страни зад Желязната завеса".

Чувам, че стандартът на живот расте, макар и бавно, но за новодошлия животът на работниците изглежда много суров, особено що се отнася до жилищата и всичко, което би могло да се сметне за луксозна стока. А когато се изразходват големи суми пари, често е за проекти, които за човек отвън изглеждат налудничави. 
Същият елемент на лудост обхваща и други важни мерки. Вече споменах за образователната реформа. Когато пристигнах, политическите лидери настойчиво призоваваха работниците да изпълнят петгодишния план за три години. Причината за това решение остава неясна, но може да става дума да се върви в крак с нещо, което става в Русия или дори в Китай. На практика това води до забележителни абсурди като, например, на сложните машини в една текстилна фабрика по време на обедната почивка работят общински чиновници. Очевидно никой нормален гражданин не би бил във възторг от такова нещо.


Направи ми впечатление, че българите са по природа селяни и дребни буржоа - вероятно нещо като чехите, само че по-малко напреднали. Ако й се позволеше да се развива естествено, България можеше да е станала просперираща и щастлива малка страна, в която да е приятно да се живее. Както са нещата сега, в нея е приятно да се живее само ако човек е чужд дипломат. Когато запитах моя турски колега дали турското малцинство желае да емигрира, неговият отговор беше, че ако се позволи емиграция, не само турците, но и всички българи ще поискат да напуснат.

България тръгна по пътя към комунизма най-вече поради натиск от Москва, а не толкова чрез спонтанно въстание. Опасявам се, че искрите на независимост ще бъдат бавно и безмилостно задушени, освен ако в света не стане голямо сътресение. Ако това не стане, българинът несъмнено ще устои на сегашния режим така, както е устоявал на други в миналото - чрез сила на духа.

Мисля, че може да се открият един-два насърчителни белега. Като се има пред вид поробването на България от Съветския съюз и непрестанната антизападна кампания, на която е подложено населението от люлката до гроба, изненадващото е, че няма дори по-голяма враждебност спрямо Запада. Беше ми казано, че младежта в частност е слабо засегната от официалната пропаганда и Партията е разтревожена от това. Причината може да е отчасти в това, че промиването на мозъци е досадно и без въображение - да не кажем инфантилно - и се състои от монотонни повторения на изтъркани теми."
Британският посланик Антъни Ламбърт, пълномощен министър в София 1958-1960
 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 1242199
Постинги: 1815
Коментари: 3665
Гласове: 1797
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930