© Николай Дойчинов
Светлана Комогорова-Комата е преводач от английски й руски език. Завършва английската езикова гимназия в Пловдив през 1987 г. и руска филология в Софийския университет през 1992 г.
Първият й превод през 1995 г. е трилогията за номите на Тери Пратчет, продължава с "Дърк Джентли. Холистичната детективска агенция" и "Дългият следобеден чай на душата" на Дъглас Адамс и оттогава е известна като един от гласовете на хумористичната фантастика у нас - Робърт Шекли, Роджър Зелазни, повечето заглавия на Пратчет извън "Света на диска" и др. В неин превод излизат и редица класици на XX в. като Джак Керуак, Хенри Милър и Селинджър, съвременни автори като Чък Паланюк, Том Робинс и Чайна Миевил, както и нови преводи на книгите за Алиса и "Приключенията на Том Сойер". Има редица награди и номинации за работата си, както и две собствени стихосбирки. "Дневник" разговаря с нея във връзка с новия й превод на "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, издаден от "Дамян Яков".
Правили сте и други нови преводи на Селинджър - "Франи и Зуи" и "Сиймур: запознаване". Притесни ли ви обаче поканата да се заемете с текст като "Спасителят в ръжта", с който са отраснали поколения?
- Не, напротив - прегърнах идеята с голям ентусиазъм. На първо място, колкото повече интерпретации на един текст имаме, толкова по-добре. Никой не може да изкара текста "едно към едно" - преводачите сме като музикантите, които правят кавърверсии. Няма как да избягаш от времето, няма как да избягаш от епохата, но няма как да избягаш и от собствената си личност - интерпретативният момент е абсолютно неизбежен. Затова колкото повече интерпретации имаме, толкова по-добра представа имаме за оригиналния текст.
Всичко, което трябва да знаете за:Книги (95)
Издателството представи превода като по-близък до автентичния глас на героите - какво е различно във вашия Холдън?
- Първото издание на "Спасителят в ръжта" у нас, мисля, е от 1965 г. То носи белезите на своето време. Тоест: изказът на Холдън е много хаотичен, с объркана граматика, със "сецвания" в езика и огромно количество паразитни думи. В стария превод той е окултурен, което е напълно легитимен подход. Но спънатият език на Холдън е изгладен.
© Николай Дойчинов
Той говори жаргона на епохата - на тинейджърите през 40-те и началото на 50-те години и целта е да се изказва максимално естествено. Но например изразът making out - "натискам се" - в стария превод е "милувки". Никой тинейджър не се изразява така.
Има ли причина за това окултуряване?
- Първо, през 60-те години, а и преди това, в България съществува стара традиция кои думи се допускат като печатно слово и кои не. Второ, при българските преводачи има много силна автоцензура - и това е останало като традиция, ако има нецензурни, прекалено разговорни неща, да се пооблагородят, защото това е печатно слово.
Вашият Холдън с езика на днешните тинейджъри ли говори?
- Не точно, защото това все пак е книга с епоха. Опирала съм се на някаква, така да се каже, златна класика в жаргона - думи, които се предават от поколение на поколение. А на места съвсем умишлено съм го предавала с леко старомоден жаргон - думи, които помня от 70-те и 80-те години, защото изказът трябва да има старомоден привкус. Но съвсем леко.
Има ли нюанси от характера на Холдън, които досега са били загубени за читателя заради този изказ?
- Аз бих го оприличила на това как една роля ще бъде изиграна от различен актьор. Оригиналният текст предполага Холдън да е по-наперен, нецепещ басма никому. Като всеки тинейджър той хем е неуверен, хем е страшно наперен. Докато в стария превод се създава усещането за един по-свенлив младеж. Холдън се изразява доста невъзпитано, наскоро обсъждахме с един приятел, че дори е един протопънкар.
Днес може би този език ще стои съвсем естествено, но знаете ли нещо за рецепцията й, отзвука на книгата навремето у нас?
- За рецепцията през 1965 г. не знам - мога да предполагам, че тогавашният Холдън у нас е звучал възпитано и не е предизвикал скандал и потрес. Но в Щатите е имало и то твърде дълго - с голямо учудване разбрах, че това е от книгите, най-често цензурирани от училищните библиотеки. И сега, почти 70 години по-късно, тя има потенциал да прави скандали.
Имате ли любими моменти, цитати от новия превод?
- Няколко. Например раздялата на Холдън със Сали Хейс - когато отиват на ледената пързалка. Той я отрязва доста по-грубо, отколкото в първия превод. След като цяла вечер недоволства от префърцуненото й държание и как е обкръжена от някакви много измислени хора, накрая й заявява: "You are a royal pain in the ass". Аз го преведох като "Трън в гъза, мощно забит". А в стария превод беше "Доповръща ми се от тебе!" Не съм съгласна с него, защото тук имаме досада, раздразнение, но не и погнуса.
Кой е любимият ви бунтар в литературата сред авторите?
- Много ми е трудно да избера един. Но например Марк Твен - той носи бунтарския дух и съпротивата срещу закостенялостта. Обожавам Тери Пратчет и Дъглас Адамс, точно защото могат да погледнат с присмехулно око на всички закостенелости. Има един автор - Спайдър Робинсън, който не е толкова популярен и когото навремето аз изнамерих и предложих с книгата "Кръчмата на Калахан" - той е един много симпатичен и мил подривник. Защото е носител на максимална отвореност - концепцията на цикъла за въпросната кръчма е "бъди максимално отворен и умей да прощаваш - не се отнасяй с предварителната нагласа, че всеки иска да ти навреди."
Вие избирате ли авторите, които превеждате - предлагате ли книги на издателства, или по-скоро е обратното?
- Понякога. Обикновено обаче издателствата предлагат. Това от една страна е хубаво, от друга страна понякога влизаш в рамка - след като преведох "Шантарам" например, ме потърсиха няколко издателства с книги за Индия. Или пък - "ето, тя не се притеснява и не замества с евфемизми". Защото при мен автоцензурата, за която говорих, я няма. Застъпничка съм на схващането, че е нахално да поправяш автора - щом е поставил там едни думички, поставяш ги и ти.
Има ли някоя друга класическа книга, на която бихте искали да направите нов превод?
- "Приключенията на Хъкълбери Фин". "Том Сойер" вече направих, остава и с Хък да се заема, още повече, че той е един от най-любимите ми герои. Още откак на 8 години разбрах, че някой може да живее в бъчва, без да се притеснява от нищо, реших, че и аз искам така. Въобще привлича ме всеки с бунтовен дух.
© Николай Дойчинов
Като преводач на други книги на Керуак смятате ли, че "По пътя" има нужда от нов превод? - Определено един нов превод на "По пътя" никак няма да бъде излишен. Не защото старият е лош, а заради богатството на интерпретациите. И не държа аз да го направя, но задължително трябва да е човек, който е запознат с тази практика и книгата му е близка по дух.
Като стана дума за автостоп, се сетих, че в стария превод на "Спасителят" "hitchhiking" е преведено като "ще спирам колите и ще моля за превоз". Това също е белег на времето - думата "стопирам", доколкото ми е известно, е навлязла в езика през 70-те години, когато е навлязла и практиката. През 60-те просто не е съществувала.
Как започнахте да превеждате Тери Пратчет?
- Забавна история. Тогава се подвизавах като продавачка на книги на една сергия под колоните на "Гарибалди". Един ден мина моят приятел Робърт Леви и ме попита, "Ти искаш ли да превеждаш Тери Пратчет?" "Е, как, що за въпрос!", казах. Оказа се, че точно в този момент издателство "Прозорец" беше купило правата на трилогията за номите и си търсеха преводач. И така стана - от приятелство.
Чувствахте ли притеснение, че ще сте един от неговите гласове на български език?
- Непрекъснато ме питат дали е трудно. Не, това е такова огромно удоволствие! Непрекъснато въртя из ума си разни варианти, хрумва ми едно, после друго, пляскам се по челото, сядам, пиша на коляно... Не мога да изляза от текста. Както беше старият лаф - направи си от хобито работа и няма да работиш и ден.
Координирате ли се с другите преводачи на Пратчет?
- Чак да се координираме не, но много се възхищавам на това, което Владо Зарков направи със "Светът на диска". Той има чудесна езикова изобрателност и свеж поглед. Понякога чета и си казвам, ей, на мен това нямаше да ми хрумне, толкова е готино!
Имате ли любим лаф от Пратчет?
- Е, тук вече блокирах! Много са! Но от Дъглас Адамс много обичам вогонската поезия...
Там може ли да има нов превод?
- "Пътеводителят..." има два превода, първият е 1987 г., мисля, а през 90-те излезе втори, който също никак не беше лош. Но никой не смееше да отвори на страницата с вогонската поезия, защото всеки си спомня "О, фривилна грухталност!" Когато някой е направил нещо с максимална езикова изобретателност, да вървиш след него е трудно.
Знаете ли работи ли се по превода на последната книга на Пратчет, която излезе в оригинал през април 2015 г. - The Shepherd"s Crown?
- Не, защото тя е от "Света на диска", а ние сме се разпределили - аз правя всичко извън него. Но преди 3 г. потече една поредица с ранните разкази на Тери Пратчет, аз преведох два сборника, а сега предстои, пак от "Прозорец", да излязат негови коледни разкази. Има още какво да се появява. Той е списвал детската рубрика в местния вестник и е написал голямо количество наистина много весели и приятни детски истории. Писал ги е, когато е бил на двайсет и няколко години, но хич не са за пренебрегване.
Наскоро наследниците му, поне на вид, унищожиха харддиск с негови недовършени произведения. Как гледате на този акт?
- Това е неговото желание и според мен е правилно. Не съм убедена, че един автор би искал негови недовършени, неизпипани, недоизмислени неща да виждат бял свят. В известен смисъл това си е бърникане в мозъка.
