Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2018 13:58
Юрий Нагибин.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BD,_%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Много сили Юрий Нагибин – прозаикът и журналистът, отдава на киното, написвайки сценарии за такива известни филми като „Председателят“, „Директорът“, „Червената палатка“, „Чайковски“, „Нощен гост“ и др. Работейки и за телевизията, е направил редица предавания за живота и творчеството на Лермонтов, Аксаков, Аненска, Голубкина.
Юрий Маркович Нагибин е роден на 3 април 1920 г. в Москва, до Чистите езера, в семейството на служащ. Осем години след развода на родителите си, остава да живее с майка си, на която е задължен, както казва той , за „главните качества на своята човешка и творческа личност“. Литературното си развитие дължи на своя отчим – писател.
Нагибин не е намерил веднага себе си, своето призвание. В юношеските си години се увличал от футбол, даже му предричали блестящо бъдеще като футболист. След като забелязва неговия талант, вторият му баща го посъветвал да пише разкази – от малък Юрий умеел да предаде своите впечатления за всичко чуто и видяно леко и със завиден хумор. Веднъж бъдещият писател се опитал да напише разказ. Той се оказал неудачен, но самото занимание, самият процес на писане, го погълнал напълно.
След като завършил училище, обаче, по желание на майка си, постъпил в медицинския институт. Но в института остава само до първата сесия. В този момент Висшият държавен институт за изкуство и култура приемал студенти за сценарния факултет. Нагибин кандидатства и го приемат. Учението му се отдава лесно, имал достатъчно време да пише разкази, очерци, рецензии и статии. През 1940 г. бил публикуван неговият първи разказ. Юрий Нагибин в този момент е 20-годишен.
Нагибин не завършва института, тъй като започнала войната. Той заминал на фронта. Владеенето на немски език се намесило в съдбата му – взели го в VІІ отдел на контрапропагандата на Волховския фронт, където се наложило да изпълнява не само преките си задължения, но и да воюва с оръжие в ръце и да излиза от обкържение. Впечатленията и наблюденията по време на фронтовашкия му живот по-късно влизат в неговите военни разкази.
През 1942 г. Юрий Нагибин е ранен, завръща се в Москва и до края на войната работи във в. „Труд“. Като кореспондент е посещавал Сталинград, Ленинград, бил е по време на освобождаването на Бинск и Вилнюс.
През 43-та година излиза сборникът му „Човекът от фронта“. Приемат го в Съюза на писателите. Кореспондентските му впечатления влизат в сборниците „Голямо сърце“, „Две сили“ и др.
След войната се занимава с журнилистика, без да прекъсва да пише разкази. Средата на 50-те години е изключително плодотворна за Нагибин. Един след друг излизат сборниците му с разкази „Човекът и пътят“, Чистите езера, Далечно и близко, През ранната пролет и др.
Веднъж, по покана на свой приятел заминава за Мещера на лов. /Мещеряците са народност с тюркска езикова принадлежност в района на Средна Волга/. От този момент нататък темата за тези хора, за техния бит и традициите им навлиза сериозно в неговия живот и в творчеството му. Излизат няколко сборника с разкази, между които „Зелената птица с червена глава“.
През 80-те години Юрий Нагибин издава цикъл разкази за „великите“ – за Гьоте, Бах, Тютчев, Лесков и др.
Продължил да работи до края на дните си – умира в Москва на 17 юни 1994 г. След смъртта му излиза от печат автобиографичната му проза – „Тъмнина в края на тунела“ и „Моята златна тъща“.
http://www.presstv.bg/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/08/08/%D1%8E%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB/
В Русия е прието да унищожаваш собствени...
Как в СССР пытались создать гибрид челов...