http://www.corriere.it/cultura/18_aprile_10/januarius-aloysius-macgahan-bulgaria-daily-news-reporter-21cc236e-3ce1-11e8-87b2-a646d975b0f5.shtml
Авторът Джан Антонио Стела припомня, че американският журналист Януариус МакГахан има историческа заслуга за разгласяването на ужасите от Батак. Информацията му води до прекрояването на картата на Балканите и до възникването на 4 държави, пише той.
Колко малко думи, а колко много казват! Защото е точно така.
Когато репортажите на МакГахан достигат страниците на “Дейли мейл”, светът научава за трагедията на българите след Априлското въстание, което предизвиква международен отзвук, довел в крайна сметка до верига от събития, вкл. стават повод за отдавна замисляния от Русия реванш срещу Османската империя за своето поражение в Кримската война ( 1853- 1856 г.).
Самата Русия, впрочем, която е направила всичко възможно да предотврати Априлското въстание ( предимно чрез своя топ шпионин на балканите полковник Иван Кишелски, поддържащ връзка с български революционери, но не само чрез него), научава за избухването и разгрома на Априлското въстание също от МакГахан. Както не веднъж съм отбелязвал, таченият у нас като голям приятел на България , водачът на московските славянофили Иван Аксаков, възкликва цинично: “Сега вече ще можем да си вземем Проливите”, понеже българите са създали с кръвта си търсения от Русия повод за война с Турция.
Малко известно е у нас също, за да не кажа – никак, че брошурата на МакГахан “Българските ужаси” е отпечатана в Англия в невиждан за времето си тираж от 100 000 броя и предизвиква огромен обществен отзвук на Острова, обхванат от масови демонстрации в защита на българите, което принуждава Лондон да поеме инициативата чрез циркулярно писмо да призове европейските Велики сили да се съберат на конференция и да поставят ултиматум на Султана да предостави права и свободи на угнетеното българско население.
Въпреки цинизма на Аксаков и зле прикритита радост от появилата се възможност за руска намеса по върховете на имперския Русия, в руското общество също възниква силно движение на солидарност с българските жертви. Като в Англия, макар и по-късно, то принуждава императорския двор да се съобрази с тези настроения. Така възниква, укрепва и се надига вълната в Русия, която облича 13-тата поредна Руско – турска война в освободителната реторика, използвана за мотивиране на руския боен дух, травмиран сериозно в Кримската война 20 години по-рано.
Друг е въпросът,, че при първите си неуспехи на балканския фронт руските военни започнали масово да обвиняват за това “българските подлеци”, които не им помагали достатъчно срещу подценения от руското командване османски противник. Но това е отделна голяма тема, укривана от българите съзнателно по русофилски съображения.
Руският военен кореспондент Василий Немирович- Данченко ще напише по-късно по време на самата Руско-турска война, че натискът върху султана от страна на Англия и останалите държави от т.н. Европейски концерт е отслабил рязко хватката на обичайния грабеж на прекупвачите при събирането на данъците от българите през 1876 г., което е довело до такъв голям икономически резултат в българските земи, че българските селяни са изхранвали без проблем близо година руския корпус от близо 200 000 души. Руските военни не са могли да се начудят колко заможни се оказали българите, според руските критерии.
Освен всичко друго паралелът между клането в Батак и химическата атака в сирийското градче Дума, който прави един от най-влиятелните вестници в Италия, е знак за факта, че България и българската история не са толкова забравени от “европейския бог”, колкото сме склонни да твърдим самосъжалително. Напротив, европейската солидарност, при цялото й криволичене през войни конфликти, е жива – за сведение на нашето малодушно правителство, което не посмя да се солидаризира с европейския си съюзник Великобритания в труден за нея момент, когато веднъж и тя поиска от България да направи жест на солидарност.
Евразйският избор на Борисов и компания няма да остане незабелязан и без последици, уви.
Иво Инджев
