Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2018 06:25 - Проф. Михаил Константинов: Къде са Сергей Скрипал и дъщеря му? Защо не ги показват?
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Едните твърдят, че над 100 ракети са ударили Сирия, но пораженията са като за 5-6. Другите - че са свалили 70, но къде са парчетата от тях?

Сегашното поколение световни политици не е воювало, за тях всичко май е като компютърна игра, предупреди математикът

Депутатите малко са се объркали, като мислят, че те са началници в държавата - началник е народът. Това заявява в интервю за радио "Фокус" проф. Михаил Константинов. Повод за гостуването му е речта на президента Румен Радев пред студенти от УНСС, която предизвика реакции сред управляващата партия ГЕРБ.

 

Ето и цялото интервю на проф. Константинов пред Цоня Събчева за "Фокус":

 

- В понеделник на форум пред студенти от Университета за национално и световно стопанство президентът Румен Радев призова, цитирам, „Крайно време е да включим прожекторите – това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България, да осветлим процесите в държавата“. В отговор премиерът в сряда на редовното правителствено заседание нареди министрите в лична среща с президента да представят в подробности обществените поръчки от ведомствата си и при нередности да включат прожекторите, тоест който е злоупотребявал да отива в затвора. Поредните ходове на президента и премиера в посока срещу непрозрачното и неефективно управление ли са или са част от наложилите се в съвременната ни история сложни отношения между двете институции – като започнем от Боянските ливади, минем през „Иване, кажи си, те ще те разберат“ и стигнем до новата сага „Включете прожекторите, за да осветлите процесите в държавата“. Поканих за коментар проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, какво наблюдаваме – Боянските ливади трета серия или размяна на моментни действия? 
- За мен Боянските ливади са в малко по-друг контекст, а именно когато един президент атакува своите. Така че Боянските ливади по-скоро приличат на това примерно „Иване, кажи си“. В случая президентът атакува друга политическа сила. В този смисъл не е римейк на Боянските ливади. Това, за което апелира президентът, може само да бъде приветствано, защото прозрачност в действията на управлението е необходима, ако искаме това управление да е честно, прозрачно и ефективно. Срещу това, което каза президентът, има и немалко възражения, тъй като лесно е той да бъде обвинен във взимане на страна в един политически спор. Но да вземем само призива за прозрачност – да. Мисля, че няма човек, който да е против това нещо. И реакцията на висшето ръководство на ГЕРБ, между другото, е в тази посока. Ние знаем, че Борисов е много реактивен политик. Той реагира на най-различни такива явления. В този смисъл може би ще има известно подобрение в прозрачността на управленските действия. Но, разбира се, ще видим какво ще се случва. Отсега е трудно да кажем.

 

- Проф. Константинов, премиерът в сряда нареди на министрите си да отидат при президента и да представят в подробности обществените поръчки от ведомствата си. Те това можеха да го направят много по-рано, не да ги подсеща президентът, а да ги представят тези поръчки на пресконференция. Но щяха да получат твърде неприятни въпроси от колегите. 
- Аз бих казал, че не точно и само на президента, а изобщо на цялото българско общество. Това даже да се отчитат министрите на президента е една малко странна за мен конфигурация.


- Това е новост. Това е новост в политологията, определено, принос. 
- И аз бих го нарекъл малко шеговито – това е един български принос в политологията, защото до този момент бяхме свикнали, че те са с различни компетентности тези две власти – изпълнителната и президентската. Но пък защо не? В този свят стават в момента толкова странности, включително и на международното поле, че защо и България да няма принос? Но, отново ще повторя, ако се предприемат действия по отношение на истинска прозрачност, на истинска възможност за контрол над управленските действия, то може само да бъде приветствано. Това, разбира се, тук бих казал, че много съществена роля трябва да има и т.нар. съдебна система и съдебна власт. Виждаме някакви опити от нейна страна. Защото в крайна сметка едни непрозрачни и скрити действия са предпоставка за нарушаване на закона. А там вече пряко действие имат правоохранителните органи.


- Може би по-простичко би било да се направи анализ на обществените поръчки – кой ги спечелва, какъв е резултатът, как се контролира качеството, кога се нанасят корекциите, кога се появява необходимост от ремонт и т.н. Вероятно това би могъл да бъде екипът на президента и в това да видим някакъв шанс за прозрачност? 
- Да. Само че аз не съм много сигурен пак по отношение на формалните компетенции как ще действа. Така че въпросът наистина е много деликатен. Но първата стъпка е осветяване, да. Да, така е. Трябва да се знае какво става, да се види едни и същи фирми ли печелят, много често ли печелят едни и същи фирми поръчките, може да се окаже, че те са най-добрите.

 

- И да са се доказали, че са най-добри само в обществените поръчки, иначе никакви другаде ги няма. 
- Може би. Първото нещо е – трябва да се установи дали има поне формално спазване на закона. Защото, ако и това го няма, всичко отива по дяволите, няма какво да говорим. Законът е нарушен, трябва да има наказани, включително да има наказателна отговорност. Но след като законът формално е спазен, трябва да видим фактически как са протекли процедурите. Има едно много сериозно съмнение в обществото, че по време на обществените поръчки изтича много обществен ресурс.

 

- Изтичат пари. 
- Да, ресурс казвам. Парите имат смисъл, доколкото те са еквивалент на ресурс. Парите сами по себе си нямат никакво значение, въпросът е, какво може да си купите с тях. Ресурсът е важен. Като едно допълнение на това, което говорихме – трябва да се направи анализ и на качеството на изпълнение на обществените поръчки. Ако едни и същи фирми печелят обществени поръчки, но качеството на тяхната работа е много високо – ОК. Но ние трябва да проследим какво става с качеството. Аз например категорично не съм съгласен с качеството на българските пътища. Аз и още няколко милиона българи, които имаме шофьорски книжки, караме си всекидневно колите, това, което виждаме, абсолютно не ни харесва. То не е въпросът само да сложиш камери и да ловиш джигити, което е правилно само по себе си, трябва да оправиш и другите проблеми. Особено пък нощно време. Особено когато вали дъжд и водата е запълнила дупките, става страшно. Маса хора остават без гуми. И не само това – попадане в такава дупка е абсолютна предпоставка за злополука. Пръска ви се гумата, вие изхвърчате в съседната лента и не е ясно кой остава жив след това. В този смисъл пътищата са от стратегическо значение за държавата, имат пряко отношение към смъртността в България. Виждате колко хора загиват по нашите пътища. Факт е, че сме на първо място по смъртност на 100 000 души в Европа. Това е недопустимо. Разбира се, може да се каже и така – 1993 година, или преди 20 и няколко години, да кажем са били 1500. Аз си спомням и такива кошмарни числа – 1500 годишно при повече население. Това, че са се подобрили нещата, не е достатъчно. Ние трябва да гоним европейския стандарт. Ние трябва да достигнем смъртност по нашите пътища, отговаряща на средната за Европа. Това трябва да бъде целта и нищо по-малко.

 

- С какво си обяснявате, че именно поредното напрежение между президент и премиер залегна и в партийните декларации, партийните изявления в първия ден на новия политически сезон? 
- Това си е политическа традиция. Политическата битка в България изобщо не стихва нито за момент. Но се опасявам, че освен словесни нападки и декларации, трябва депутатите да седнат и да свършат конкретна работа. На мен не ми хареса това, което се случи в сряда с хората с увреждания, които не бяха допуснати до парламента. Това е някак си обидно за тези хора.


- То е обидно за парламента, обидно е за България за това, че ние нямаме уважение към себеподобните. Това е. 
- Да. Тези хора може би имаха по-остри искания, но те са докарани до много тежко положение. Знаете, какво е да си с увреждания в България. Нашата среда на живот не е пригодена за тези хора. Тя е враждебна към тях. Тоест ние сме в огромен дълг към тези хора и те трябваше да бъдат приети, да бъдат изслушани. И то не само от лидера на опозицията, а трябваше да бъдат приети от председателството, трябваше да се направи среща с всички депутати. Аз се чувствам зле от това, което стана. Не трябва да се допускат такива работи. Факт е, че управляващите се опитаха да замажат гафа, един вид да се поправи нещо, но не трябваше да се допуска. Как може така да спреш някакъв човек? Това е човек с увреждане.


- Дори да не е с увреждане, спри се, изслушай го този човек. Ако има резон, ако има право в неговото искане, обърни му по-сериозно внимание. 
- Наистина. И всъщност да не забравяме, че ние сме работодателите на депутатите, те са наши служители. Те малко са се объркали, като мислят, че те са началници в държавата. Началник е народът. И не дай си Боже да се стигне до момент, в който трябва да го доказва това нещо. Тогава знаете, какво ще се случи. Както и да е. Сряда не ми е хубав ден заради това, което се случи.


- Проф. Константинов, в тази връзка не мога да не ви попитам за продължилия пет часа зрелищен спектакъл по задържането на кметицата на „Младост“. Тук не казваме виновна ли е или не. Говорим за начина, по който това беше направено? 
- Начинът на мен също не ми харесва. Сега, и тук има някакъв минимален резон все пак, трябва и това да се отчете. Защото изземване по принцип се прави в присъствие на лицето, от което се изземва.


- Е да, ама не се изземва пет часа. Малко много е. 
- Петте часа дойдоха от сравнително бавната работа на специалните полицаи, които трябваше да запишат номерата на банкнотните.


- Ами да си ги вземат някъде. Да ги запечатат, да отидат някъде да ги запишат. 
- Така трябваше. В присъствието на поемни лица трябваше точно да се запечатат, както по-нататък влязоха в сградата на Спортната палата и там да се разиграят тези сцени. Това не беше хубава сцена. Може първоначално, докато се установи – ето, това е кашонът, запечатваме го и т.н. Но това беше обидно. Ние нямаме право да лишаваме хората от тяхното достойнство, дори когато те са заподозрени. Ние даже дори когато човек е осъден и вече е престъпник официално, пак трябва да му уважаваме достойнството. И нека нашите депутати и изобщо управленци да знаят, че макар и малко вероятно, но някой ден и те могат да осъмнат в такава ситуация. Всички помним недопустимата случка в отношението навремето към бившия военен министър господин Николай Цонев, за което България беше осъдена да плаща тежки глоби. Значи, очевидно беше изнасилена историята там – демонстрация на сила – нещо, което не трябваше да се случва. Имаше начини да бъде направено по друг начин. От друга страна да кажем и друго – тези, които твърдят, че това е постановка, нека да си представят как се прави такава постановка. Да се види, че другата гледна точка също има своите претенции за валидност. Да ангажираш десетки полицаи в една постановка ми се струва малко вероятно. Но в крайна сметка съдът е, който ще реши. Ако ние сме правова държава, ще изчакаме решението на българския съд.


- Ненапразно правя паралел между двата случая от вторник с полицейската акция и сряда със спирането на хората с увреждания. Сякаш сме загубили основния принцип на съвременната цивилизация – принципа за уважаване на достойнството. 
- Тук с огромно съжаление ще се съглася с вас – точно това сме загубили. Ние не уважаваме достойнството на хората, лъжем се по най-безобразен начин. И тук, разбира се, веднага ще намеся международното положение, но това, което става по света, за огромно съжаление в един много по-голям мащаб е абсолютно същото, за което говорим. В момента някой се подиграва със световната общественост. Даже няма сега да казвам кой точно, но това, което се случва, е такъв грандиозен скандал!

 

- Кажете го, кажете го. Така сме започнали разговора, че говорим откровено. 
- Без да обсъждаме хипотезите или твърденията на едните или на другите, този фейк – отравянето на господин Скрипал и неговата дъщеря. Фактът, че никой не ги показва, значи това за мен е огромен шок. Съобщиха, че те са живи. Те не бяха показани дори докато бяха болни в кома, нито след това. И твърдението, че не ги показват, за да не издадат тяхното местоположение, е смехотворно. Има начин те да бъдат показани и без да се разкрие, къде са. Първото нещо, такова чудовищно нещо се случва. Къде са тези хора? Просто това трябва да се каже като начало. А там вече дали са отровени, как са отровени, от кого – отново има съдилища, които ще решат този въпрос. Или, ако няма съдилища, просто обществото трябва само да стигне до извода си. Вторият такъв много мощен фейк е с това ракетно нападение срещу Сирия, което видяхме. Имало е 105 ракети – дотук и двете страни са единни. Едните твърдят, че 70 и няколко процента са свалили, другите твърдят, че всички са отишли там. Какво ни показват едните и какво другите? Ако тези ракети бяха поразили своите цели, те щяха да бъдат чудовищни разрушения. Това са 50 тона висококачествен взрив, защото всяка ракета носи половин тон взрив. Значи с 50 ракети, които си попадат на местата, щяхме да видим цели огромни комплекси разрушени. Много големи разрушения. Ние видяхме едни разрушения, които може да нанесат 5-6 ракети. Между другото, искам да попитам нещо друго – така ли се атакува химически център, ако е такъв? Ако нападнете по този начин химически център с бомби, значи да отровите десетки хиляди хора. Значи, първото нещо, както навремето някакъв размахваше епруветки в ООН. Искам на това да ви обърна внимание, никой не говори за това. Един американски държавен секретар, бивш, генерал и т.н., знаем му името – Колин Пауел се казва, размахва епруветка с бял прах и казва: това са химически оръжия. Ние идиоти ли сме? Химическо оръжие така в епруветка държи ли се? Ами ако той счупи епруветката, нали ще изтрови цялото ООН. Ако е брашно, както се оказва, значи той е лъжец. Това са абсолютно чудовищни лъжи, които преглъщаме и си продължаваме нататък. Но нека да се върна на Сирия. Значи, ако вие твърдите, че със 100 и кусур ракети сте ударили обектите, трябва да има тотални поражения. Няма. А поражението не може да се скрие, защото има космически снимки. Сега, нека да видим другата страна, която твърди, че е свалила 70 и кусур ракети. Ами къде са парчетата от тези ракети? Като я свалите, тя не изчезва във въздуха, а в някакви парчета. Просто когато ударите ракета, тя сама по себе си не се взривява непременно. Тя просто става на парчета и те падат по земята някъде. Другите пък твърдят, че те със средства за радиоелектронна борба ги били отклонили от целите и те били паднали в някакви планини и т.н., което на мен също не ми е достатъчно. Така че виждате, как се лъже. И тук със съжаление трябва да припомня думите на великия Бисмарк, който казва: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов“. За съжаление, ние в момента сме по време на война. И виждаме чудовищни лъжи отвсякъде, с които, за съжаление, свикнахме. Значи, нито западните общества държат сметка на своите ръководители за лъжите, които им сервират, нито пък руснаците стават критични спрямо лъжите на собствената им власт. Всички в момента лъжат, а хората стоят и мълчат статично на първия ред на някакво представление. Да, ама това представление може да е последното в техния живот. И ако народите не озаптят своите ръководители, ние виждаме, че те са като някакви деца, които не знаят, как си играят с огъня и ще ликвидират света. Това поколение, което управлява света, не е било на война. Това не трябва да го забравяте. Старото поколение, големите политици бяха ходили на война. Те знаеха за какво става въпрос. А сегашните имат чувството, че си играят на компютър. А това не е игра на компютър. Просто, ако сега не се обърнем към световните ръководители, могат много лоши неща да ни се случат.

 

- Това как да го преведем за българската действителност? 
- На фона на тези огромни лъжи от двете страни, България изглежда добре. Българите, първо, без всякакъв страх коментираме тези неща. Ето, ние говорим неща, които няма да ги намерите в руските вестници, няма да ги намерим и в американските вестници.

 

- Да, ама ние си ги говорим и си ни лъжат. 
- Тук сте права. Но все пак първата стъпка е да се говори. Защото, ако се мълчи, е страшно. Да, вярно е, ние само говорим, но трябва и това да се прави. Вие знаете тази библейска мисъл – „В началото бе Словото“. Трябва първо да се кажат думите и след тях да последват действия. Аз все пак съм оптимист, защото като че ли самите ръководители на света разбраха, какво ще се случи, разбраха, че спасение няма да има за никого и като че ли се отдръпнаха. Както се казва, открехнаха вратата на ада, видяха какво се случва вътре и не им хареса. Дай Боже да се отдръпнат така, че наистина тази врата да бъде затворена.

 

- Това, ако го екстраполираме като логика в българската действителност, дай Боже и българските политици да се смислят малко и да разберат, че не могат да продължават, защото финалът няма да е добър. 
- Тук за съжаление пак се сещам за някакви такива случки. Нали знаете този знаменит лаф – „Дано, дано, ама надали“. Няма да казвам по какъв повод е.

 

- Аз ви благодаря за този анализ, защото успяхме да изговорим акцентите от новия политически сезон. Всъщност той как ще продължи? 
- Дай Боже да продължи правилно.


- Какво значи правилно? 
- Вижте, ето например една нелоша стъпка от последния момент от тази канонична излагация, нечовешка излагация, която се случи в СДС, знаете за какво говоря, все пак Лукарски се изправи и каза, че се извинява. Това не се случва толкова често.


- Е, то следващата му стъпка е да си подаде оставката. Той няма какво да се извинява. 
- Не само той. Трябва всичките, които участваха в това безобразно представление, трябва да ги няма вече в политиката. Но като минимум чухме едно извинение. Защото други хора нямаше и това да направят, щяха да викат – ние сме правите. Така че виждате – нищожна стъпка, но по-добре от нищо. 





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819751
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565