Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 12:28 - Яловият опит на Румен Радев да подхлъзне политическия елит по руска писта
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 219 Коментари: 1 Гласове:
1



 Какво ни каза президентът на скандалното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на 19.04.2018 г.?   image

Гордо под руското знаме

21APR2018   Рангел Михайлов

Заседанието на КСНС на 19.04.2018 г. при президента Радев е скандално. Скандално е, защото разкри колко масово и дълбоко Москва е превзела вътрешнополитическия процес у нас и колко навътре е проникнала в работата на българските държавни ведомства, начело разбира се, с президентската институция, която трябва да олицетворява единството на нацията. И нейната независимост.
От предварително раздадения на участниците проeкт за Становище за КСНС се вижда опитът на държавния глава да наложи на участниците в Съвета позиция, която да 

компрометира България като член на НАТО и ЕС

 Нещо повече, ако тази позиция беше приета, това би означавало, че България де факто вече е напуснала НАТО и ЕС и е навлязла в нова „сива зона“, в едно пространство в Източна Европа, което Русия счита за сфера на свои „привилегировани интереси“, без ни най-малко да я интересуват интересите на народите, които живеят в него. Затова проектът на тази позиция е индикатор за тревожни сигнали, говорещи за един добре обмислен саботаж на националния консенсус, постигнат преди повече от две десетилетия, а именно: България да бъде част от семейството на европейските народи, обединени заедно в рамките на ЕС и НАТО.
В предложената от президента позиция директно се казва, че след нанесените ракетни удари по територията на Сирия от страна на САЩ, Великобритания и Франция „се покачва рискът от ескалация на напрежението в района”. Специално се акцентира, че ударите са предприети без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Всичко това не може да цели друго, освен на практика да покаже, че България се обявява против своите съюзници от НАТО и заема 

позиция, удобна за Кремъл

 Това не може да бъде позиция на държава-съюзник! Това вече е прекалено!
Предложената от президента позиция е втори пореден, тежък удар върху имиджа и надеждността на България като съюзник в НАТО. Това е удар, който се нанася в рамките на по-малко от месец. Още са пресни спомените от случая „Скрипал“, когато през март правителството отказа да се солидаризира със съюзника ни в НАТО Великобритания, на чиято територия беше извършено нападение с химическо бойно отровно вещество, както и с останалите държави от НАТО и ЕС, които вече експулсираха руски разузнавачи, работещи на дипломатическо прикритие в посолствата в столиците им.
Ако се върнем близо 20 години назад, когато през пролетта на 1999 г. НАТО предприе въздушни удари срещу режима на югославския диктатор Слободан Милошевич, който започна етническо прочистване на косовските албанци, ще видим, че подобни позиции, обявяващи Алианса за агресор и в нарушение на Устава на ООН, тогава се поддържаха от политически сили у нас, отявлени противници на членството ни в НАТО. Тогава обаче България се държа като фактически съюзник в НАТО и подкрепи Алианса, което още повече заздрави националния консенсус в полза на евроатлантическия цивилизационен избор и изигра силна роля за отправянето на покана към нас да станем част от Алианса през 2004 г.
Днес обаче този консенсус е подлаган на подли удари от страна на „петата колона“ на Москва, настанила се дълбоко в българските държавни институции и напоследък действаща все по-настъпателно и все по-провокативно. По плана „Решетников” за прочистване на евроатлантически ориентираните хора от управлението и за изваждане на България от НАТО.

Какво още ни казва позицията на президента?

В текста се говори и за кризата в Украйна. Но по един абстрактен начин, по който не се посочва истинският виновник за войната - Кремъл, който подкрепя сепаратистите в Донбас. Нито дума и за незаконното анексиране на Крим от Русия. Още по-малко – за постепенното и необратимо нарушаване на стратегическия военен баланс в Черно море в полза на Руската федерация, което е в дълбок ущърб на българските интереси. Макар и в началото на документа да се говори с общи термини за новите предизвикателства пред сигурността, не се посочва нищо конкретно, което сега е от значение за България. Още по-малко се засяга проблемът в неговата сърцевина, а именно опасностите, произтичащи от действията на Кремъл в Украйна и от милитаризацията на Крим и изграждането на руски военни способности там. С изграждането на руските военни способности в Крим и в Черно море не само се нарушава регионалният баланс на силите, но също така тези способности могат ефективно да възпрепятстват достъпа на сили и средства на НАТО до Черно море в случай, че се наложи оказване на помощ на съюзник по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Включително и ако се наложи тази помощ да бъде оказана на България.
По отношение на Югоизточна Европа се говори за всичко друго, но не и за най-важното, а именно – подривната дейност на Кремъл на Балканите. Нито дума за деструктивното въздействие и намеса на Руската федерация върху вътрешнополитическите процеси в Македония и в Босна и Херцеговина. А инспирираният опит за преврат в Черна гора през 2016 г. според президента Радев изглежда никога не се е случвал. Нито пък руски посолства в държави от региона, вкл. и това в София, някога са оказвали подкрепа на този опит за преврат. Нито дума и за 

нарастващата руска подривна активност

 в Република Сръбска и подкрепата, оказвана на проруски политически фактори там и дори – за паравоенни формирования. Руският т.нар. „хуманитарен център“ в Ниш, който е де факто преден пост за разузнаване и подривна дейност, както и изграждащата се подобна структура в Република Сръбска, за българската президентска институция очевидно не съществуват. И никога не са съществували. Изобщо руска подривна дейност в Западните Балкани няма, по логиката на президентството.
По отношение на отбраната и Българската армия, становището на президентството съдържа като цяло верни констатации и изводи, вече до болка познати на всички, които се интересуват от тази тема. Въпросът е какво се предлага.
Правилно е отбелязано, че не са изпълнени „ангажиментите“, поети на КСНС на 30 май 2017 г., което говори недвусмислено за политическата импотентност на този съвет, при сегашната му ръководство, мандат и състав. Впрочем, изпълнени са само два от общо единадесет „ангажимента“ (няма и 20% успеваемост) – вече имаме актуализирана Стратегия за национална сигурност и План за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП. По всичко останало има само обещания. Резултати – нула. Освен това, междувременно КСНС имаше заседание и на 9 януари 2018 г., когато бяха набелязани още девет ангажимента. Защо президентът междувременно не попита как върви изпълнението на решенията и от това заседание?
Неизпълнени обещания и „прехвърляне на топката“ между институциите. Обещанията кумулативно се натрупват. Те колективно не се изпълняват. Само че и отговорността за провала не се поема от никого индивидуално – още един тъжен извод от проведения на 19 април КСНС. 
От изявлението на държавния глава след същото това заседание става ясно, че са поставени още пет амбициозни задачи за изпълнение. Поредните пет амбициозни предложения – които силно се надяваме да не се присъединят към отбора на неизпълнените гръмки обещания и „ангажименти“ на българските държавни институции, към отбраната и националната сигурност. Само че внимателният прочит на едно от тях, а именно №4 - „Разработване на финансово осигурен план за възстановяване на техниката и въоръжението и осигуряване на жизнения им цикъл до снемане от въоръжение – септември 2018 г.“, колкото и на пръв поглед да звучи убедително, крие в себе си огромни подводни камъни. Тук очевидно става въпрос за поддръжката на старата съветска техника до снемането й от въоръжение при придобиването на нова. 

„Дяволът е в детайлите“,

 както се казва. Въпросът е кога ще се случи снемането от въоръжение на старата съветска техника. Дали това ще бъде паралелно с въвеждането на новата, или ще се допусне най-изгодният за руската оръжейна промишленост и за агресивното ѝ българско лоби вариант, руската техника да се използва паралелно с новопридобитата до изтичането на жизнения й цикъл. При това положение финансовият поток към руската оръжейна индустрия ще продължи и след като вече сме се превъоръжили с ново и оперативно съвместимо с НАТО оръжие.
На последния въпрос президентът и останалите участници в КСНС едва ли ще искат да ни отговорят. Особено сега. Само военният министър не крие, че искат точно този вариант. Тази коварна формулировка „осигуряване на жизнения им цикъл до снемане от въоръжение“ подлежи на тълкуване, което без съмнение ще означава и занапред харчене на огромна част от капиталовите разходи от бюджета за отбрана, за ремонт и поддръжка на старото съветско оръжие, докато не изтече жизнения му цикъл. Конкретно в случая с изтребителите МиГ-29, това значи, че те по тази логика ще бъдат използвани дори след придобиването на нови самолети, т.е. до 2030 г. Това значи още 12 години РСК-МиГ и местни партньори да получават гарантирани „космически“ суми в банковите си сметки, които иначе можем да използване за закупуването на нова модерна НАТО-вска техника.
Това е поредният КСНС, на който много се обещава, без да се прави реална сметка как ще се изпълнява. Особено за актуализацията на средносрочната бюджетна прогноза. Да, тя може да бъде актуализирана, но въпросът е дали и как ще бъдат похарчени увеличените средства за отбрана. Защото от 2016 г. досега от централния бюджет правителството заделя ежегодно стотици милиони за придобиване на нови системи въоръжение и техника, но поради блокиране на проектите за превъоръжаване, тези суми си остават в крайна сметка неизразходвани. Частично обаче. По-лошото е, че немалка част от тези пари се харчат за ремонт и поддръжка на стара съветска техника, в случая – на самолетите МиГ-29.

Този КСНС не се отличава от останалите по показателя амбициозни обещания. Опитът ни учи, че няма да се отличава и по показателя степен на изпълнение. Но нека времето покаже.
Това, което обаче е новото, е скандалният опит на президента да подведе българския национален политически елит около очевидно проруски позиции. А това е открито посегателство срещу вече направения от България цивилизацонен европейски и атлантически избор за своето развитие, сигурност и просперитет.



Гласувай:
3
2



1. apostapostoloff - Кога този тъпак Разев ще разбере най- после, че...
21.04 14:16
Русия е един мним гигант, измислен, сътворен и наложен от руската пропагандна машина. А истината е, че икономическият потенциал на тази страна е изключително слаб.

По сведения на Световната банка брутния вътрешен продукт на Русия през 2016 г. се изчислява на 1,28 трилиона долара. За сравнение БВП на Италия през същата година е 1,85 трилиона, на Германия 3,47, а на САЩ 18,57.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 1079138
Постинги: 1631
Коментари: 3009
Гласове: 1524
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031