Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04 15:37 - Волен в Крим или защо е добре като народ да се въздържаме от идиотщини
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 260 Коментари: 1 Гласове:
5



 Сидеров все повече се отдалечава от измислената си българска национал-социалистическа същност и се превръща в по-голям руснак от самите руснаци   image

Волен Сидеров

24APR2018   Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Волен беше в Крим и Крим беше във Волен. Само единият от тях обаче дрънкаше глупости по повод това знаменито събитие. 
Забелязал съм, че, когато си идиот, то е завинаги, но когато си в Крим – винаги е временно. 
Ще го признаят самите руснаци след известен период, когато наистина усетят на гърба си дългите и твърди икономически и морални тояги, чрез които международната общност налага международното право над тяхната частна имперска алчност. Над гнусната им военна сила. И над тъпата им пропаганда също. 
Това време със сигурност ще дойде, не се съмнявайте, граждани. Със или без Путин, със или без Волен, със или без всички онези трубадури на руските рубли по света, за които кремълското имперско мислене е най-правилното мислене…..грешка – е единственото мислене на този свят….. 
Първият ми въпрос в случая е – няма ли да се намери някой нормален човек в горката наша България, който 

да озапти таварищ Сидеров

 в неговите вече доста дългосрочни, последователни и безсрамни ултрапутински, което е синоним на откровено анти български, изяви? 
Няма ли някаква прокуратура и съд, някакви специални служби, някакво гражданско общество да се намеси? Да не говорим за някой достоен политик, който да му запуши устата завинаги, като с думи прости покаже на хората колко този  е политически несъстоятелен. 
Преди доста години, спомням си, тогавашният президент Георги Първанов, при едно от редките си посещения на Запад, в Германия, тържествено обеща, че България съвсем скоро ще се справи с явлението Сидеров и изстъпленията на неговите руско-социалисти. 
Е, Първанов не ги наричаше точно така, защото по онова време той самият бе пръв руско-социалист на републиката, а те играеха друга игра – правеха се на обикновени български национал-социалисти, ксенофоби, расисти, антиевропейци и антинатовци. И използваха ултра дясна риторика, за да формулират и представят на ошашавената българска и международна публика ултра левите си идеи и послания. 
После обаче нещата постепенно си дойдоха на мястото и дълбоката руско-социалистическа същност на Сидеров и Атака лъсна като тиган на месечина.  
Но – ядец. През цялото си дълго президентско време Първанов всъщност не успя да се „справи” със Сидеров. Може би защото сам не беше достоен политик. А може би просто защото не искаше, тъй като внезапно разбра, че двамата играят в един отбор, макар да носят уж различни фланелки…..
Обаче не само той, а и България като цяло досега не успява, вече толкова години, да озапти човека, дето толкова я 

излага и срами

 Затова виждаме как пред очите ни тоз волен човек Волен все повече се отдалечава от измислената си българска национал-социалистическа същност и се превръща в по-голям руснак от самите руснаци. 
Засега само на думи го прави, граждани, но утре може и на дело, какво пречи. Ако например Господарят на Кремъл, който и да е той, в подходящ момент го призове да коли и беси тук от негово име, той ще го направи, окото му няма да мигне, бъдете сигурни. Има класически примери за това в българската история.
Засега обаче Волен само ходи в окупирания от Русия украински Крим и дрънка глупости за великия и доброволен референдум, проведен там. За строителството, което кипи на полуострова - без да съобщава, че всъщност се строят основно военни обекти, насочени включително срещу България. За волното руско знаме, което се вее над свободния полуостров и което злата Европа все някога ще трябва да преглътне. За България като възможен мост между Русия и Европа. 
Какъв мост, бе, мостът е нещо двупосочно, а в случая с Русия и Европа, както е всеизвестно, никой не иска да ходи в другата посока, само в едната. 
България – мост! Грънци, ще ни счупят гръбнака руснаците като хукнат на Запад по коленопреклонно наведените ни гърбове и пак ние ще оперем пешкира…..
Но има и друго - как ще реагира същият този мисловно и морално /свое/волен тип Сидеров, ако бъде попитан дали един бърз референдум под дулата на турската армия и едно

 бодро развяно турско знаме над Кърджали 

биха били също толкова правилна и справедлива постъпка, колкото руското знаме над украинския Крим? 
А че Крим е украински, няма съмнение – питайте ООН, на което путинистите се позовават винаги, когато им е изгодно. И което блокират винаги, щом решенията му не са по вкуса им. 
Същото това ООН еднозначно ще каже и документално ще докаже, че Крим е украински. Нещо повече - че самата Русия е един от международните гаранти за териториалната цялост на Украйна, гарант, който е сложил своя тежък подпис срещу правото да си получи всички ядрени ракети, базирани дотогава на украинска територия. Право, впрочем, реализирано от руска страна напълно и без възражения, обратно, с голяма охота.    
Ама какво ли питам, всички знаем как ще реагира таварищ Сидеров на евентуален турски референдум в Кърджали  по аналогия с руския в Крим - ще квичи като недоклан шопар и ще вопие за нарушените принципи на международното право и спешната необходимост от намеса на международната общност, която да защити суверенитета и териториалната цялост на България. 
Така че вторият ми въпрос всъщност е към самият другар Сидеров – дали според собственото му, наистина, твърде скромно, но все пак – мнение, международното право трябва да се спазва и прилага винаги или само в удобните за нас случаи? Любопитно ми е - дали по принцип човечеството трябва да се ръководи от неговите принципи или понякога, вместо това, трябва да използва онези митове и легенди на народите, които са изгодни на нас и само на нас във всеки конкретен случай.   
Защото аз, честно казано, съм чел, виждал и чувал много и различни митове и легенди – особено за братската любов на Русия към разни околни страни и народи. А и чисто балкански легенди също. 
Например виждал съм с очите си свидетелства не само за турски зверства в България, но и за български зверства в Турция, извършени от нашата армия при завладяването на Одрин. Кое от тях трябва да ползваме в отношенията си, за да са доволни всички и да живеем мирно, поне тук, на Балканите?
Да, бе, сетих се, изобщо не се налага да избираме, защото нашите свидетелства са напълно истински, а техните – изцяло изфабрикувани…..
Знам, двойният аршин е много удобно нещо, когато ти биеш някого по главата с него. Обаче много боли, когато друг го ползва, за да бие теб по тъпата кратуна. 
Затова, граждани, смятам, че българският национален интерес изисква да изпращаме колкото може по-малко сидеровци да представят европейска България в окупирания от Русия украински Крим. И също – че е необходимо повече и по-отговорно мислене по темата какво да не причиняваме на другите от онези неща, които не искаме и те да ни причиняват на нас. 
Фактор



Гласувай:
5
0



1. apostapostoloff - Добре поне, че от това
24.04 18:54
лайненце нищо не зависи...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 958875
Постинги: 1550
Коментари: 2605
Гласове: 1279
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031