Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 20:54 - Защо Кремъл избра вълчия образ за талисман на световното по футбол?
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 289 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Заиграването с Русия е опасен и излишен политически експеримент   image

Лицето на Мондиала

20JUN2018   Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Напоследък наистина всичко живо е игра, граждани. 
Имам предвид футбола, разбира се. Но също и политиката. 
А какво да кажем за живота като такъв? Нима не виждаме с очите си как Господ и Сатанаил, на които там, горе, явно им е скучно само двамата да си погаждат номера, си играят постоянно с човешките съдби. Ако не искаме да зърнем този феномен, защото сме твърдоглави православни фундаменталисти, поне да четем собственото си свето писание – там нещата отдавна са описани в мъдрата библейска книга „Йов”. 
И така нататък, както казваше Вонегът.
Мен например особено ме вдъхнови играта, свързана с мача Русия – Саудитска Арабия. Признавам, още повече щеше да ме вдъхнови, ако в откриващия първенството мач саудитите бяха победили, а не загубили с 5:0, но това е друга тема. 
В конкретния случай имам предвид онази, другата игра по въпроса: Как пък не се паднаха руснаците в една група с Бразилия, Аржентина или Германия? С Мексико, Белгия, Франция или Англия? Тогава щеше да им се наложи да играят откриващия мач с някой от тях, а за самочувствието на мистър Путин усещането, свързано с резултата, нямаше да е никак приятно. Щото като гледам, руските футболисти може би са по-добри на крикет, отколкото на футбол…..  
Но ще ви кажа как стават тези игрички в урните на ФИФА – случайно стават, ето как! 
Напълно случайно е също, че останалите отбори в групата на Русия са Египет и Уругвай. Е, с Уругвай може би все пак сбъркаха малко. На географската карта страната изглежда като джудже и, дето се вика, стига само да се грабнат дотам руските доброволци от Донбас и веднага ще я бият в играта на война. Обаче на футболната карта нещата не са съвсем така и 

с Уругвай Кремъл може да бере ядове

Трябваше да им се падне Панама…..хем тях като ги бият и канал можеха да си вземат…..
Между другото, граждани, забелязахте ли колко правилно е подбрала Русия талисмана си за световното по футбол – вълк. Вълк, не друго. Горките руснаци, те очевидно много си харесват въпросната животинка и я смятат за прекрасен символ, но изключително голяма фройдистка грешка е това, казвам ви. 
Първо, в представите на света, вълкът няма никаква трайна символична връзка с Русия, както например петелът с Франция или драконът с Уелс. Това, че гадинката често е персонаж в руските народни приказки може и да е вярно, обаче кой ти слуша руски приказки, всеки предпочита шума на петрол, газ, в краен случай – думите на красиви руски девойки. Ама руските приказки – наслушали сме се…..
Второ, поне аз и моите връстници, израснали отсам, в страните от бившия съветски блок, със сигурност асоциираме руския вълк с онзи от анимационната поредица „Ну, погоди!” – грозен и комичен образ на квартален бандит, който постоянно вдига шум, показва мускули и се пъчи пред всички, опитва агресивно - и същевременно подло - да тормози по-слабите от него. Но накрая винаги губи болезнено, както, впрочем, заслужава. 
Този бабаитски образ напълно съответства на представата, която светът днес има за Русия на Путин. 
Това е 

вълчият образ,

 за изграждането на който кремълската върхушка работи усилено вече 20 години, но той се получава жалък и карикатурен, защото тази върхушка е разкъсвана между неистовото си желание за величие и жалките умствени, морални и материални възможности, с които разполага, за да го постигне. 
И трето – появява се непременно и асоциацията, поне тук, в България, с поговорката за вълкът, дето козината си мени, но нрава – не. Впрочем, същото гласи тази мъдра мисъл и в Сърбия, така Путин може да пита приятеля си Вучич какво означава. Да не говорим, че ако му беше истински приятел, Вучич досега трябваше да му е казал да не се излага пред света с вълчия образ…..
Тази балканска поговорка обаче някой трябва да вземе и да я разтълкува не само на президента Путин, но и на президента Тръмп. Ако не знае как, да си помогне с английския аналог, който гласи: „Леопардът не може да промени петната си”.
За разлика от мнозина европейски политици и коментатори, аз лично приветствам повечето стъпки на Тръмп в международната политическа игра, предприети напоследък. Включително срещата с Ким в Сингапур и подписването на „всеобхватен документ”, каквото и да означава това. 
Обаче абсолютно не одобрявам приказките на Тръмп след тази среща - колко готин пич бил въпросният Ким, как двамата изградили „много специална връзка”, как режимът му вършел „лоши неща”, но „и други са вършили лоши неща” и как всички проблеми, свързани със Северна Корея, ей сега ще се решат. Явно се очаква Ким, вместо зловеща диктатура, оръжия и смърт за народа си, да започне да произвежда хотели, забавления и весел живот за всички. 
Не, че не съм сигурен в това. Сигурен съм в обратното - че Ким е по-доволен от тази среща и продължава да черпи по този повод. Той се появи в Сингапур, наметнал малка овча кожа и успя да заблуди егото на Тръмп, като в крайна сметка получи точно онова, което искаше – отсрочка, глътка въздух, време да си продължи ядрената програма на по-тайно място, след като сегашният му комплекс – случайно или не – малко гръмна. 
Казвам това, не защото е особено важен Ким, това въоръжено до зъби джудже може да плаши наистина само гаргите в собствения си двор. Важното е, че по същата или подобна схема Тръмп смята, че е способен 

да се разбере с Путин – истинският вълк

 в кошарата на световната политика.  
„Много по-добре е да се разбираме с Русия, вместо да не се разбираме” – заяви американският президент онзи ден на ливадата пред Белия дом. 
Много правилна мисъл, изключително точна и прецизна, бих се подписал под нея. Има обаче само един проблем – и той се нарича Русия. Не Путин или поне - не само Путин, проблемът е самата Русия – тя не иска да се разбира с нас, хората от свободния свят, защото не ни разбира. А като не разбираш нещо – страхуваш се от него. А като се страхуваш – атакуваш го, за да не те атакува то първо. 
И така нататък, както казваше Вонегът.  
Ние, имам предвид свободният свят, искаме да се разбираме с Русия. Доказахме го на дело с поведението си в годините след падането на комунизма, когато Москва беше на колене и, вместо да я довършим, помогнахме ѝ да се изправи. Но дори тогава, когато беше здраво гушнала просешката тояга, Русия пак само се правеше, че иска да се разбира с нас, а всъщност, точно както сега другарят Ким, искаше да печели време и да изкяри колкото може повече от нашата наивност, не и да смени имперската си вълча козина с нормална. 
Не искат, бе, мистър Тръмп! Не искат с добро, не разбират от естествена човешка дума, не им пука за принципи и договорки, държат се точно като всеки страшен на моменти, но всъщност жалък и подъл квартален бабаит. 
Да, в Щатите това може и да не се усеща така силно, обаче ние, дребните държави от Изток-а на Свободния свят като България, Полша, Литва и други, го усещаме и знаем прекрасно. И знаем също, че нещата няма да станат така, както си ги представя Тръмп и както заяви на последната среща на Г-7: „Ако Владимир Путин седеше до мен на масата, щях да кажа: Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Сирия? Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Украйна?”
Истината е, че ако Путин беше на онази маса в Канада, след подобни думи всички негови бандити в Кремъл щяха да се пукнат от смях. И само той, шефът, щеше да остане сериозен и да отговори с цялото достойнство на трезвен руски кагебист, на което е способен: „Добре, приятелю Тръмп! Ами вие ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Черна гора, та да добием и ние мъничък излаз на Адриатика? А също и България да напуснете, че май напоследък там много сте потиснали православните ни славянски братя и те вопият още веднъж да ги освободим?” 
Да, истина е твърдението на Доналд Тръмп, че президентът Обама има огромна вина за сегашното състояние на нещата, свързани с Русия. Обама в своята очевидна слабост буквално развърза ръцете на Путин, даде му възможност за такива своеволия, които ще имат негативен отзвук в световната политика още десетилетия, ако не и столетия наред. Анексирането на Крим е само един от най-ярките примери и това съм го писал неведнъж още тогава, когато му беше времето и Обама си беше президент. 
Но да се възстановява сега форматът Г-8 би било само 

легитимация на всичко гнусно,

 сътворено от Путин и режимът му поне от 2014 насам, а в същото време възможностите за контрол върху него в този формат биха били точно такива, каквито и преди 2014, тоест - нулеви. 
Подозирам, всъщност – силно се надявам, че самата американска администрация и другите отговорни фактори в страната прекрасно разбират това и няма да позволят на патрона си да сгреши пак, като продължи публично да твърди, че Крим е част от Русия, че разумният разговор с Путин изобщо е възможен или че има друг начин Кремъл да остави света на мира, освен да бъде поставен на колене. Това са опасни и излишни експериментални политически игрички. 
Всъщност, с руския квартален бабаит успешно се справи преди време знаменитият предшественик на Тръмп, наречен Роналд Рейгън. Затова призивът ми е – хора, дайте да се учим от постиженията си, а не непрекъснато да повтаряме провалите си, като настъпваме една и съща мотика. 
И така нататък, както казваше Вонегът.  
Фактор



Гласувай:
4
2



Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 1247814
Постинги: 1818
Коментари: 3673
Гласове: 1804
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930