Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 23:11 - Как Кремъл управляваше България
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 550 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 С методи, познати още от преди Сталин, Москва налага тоталното си влияние в България през годините на комунизма. Днес са променени само старите методи, но не и целите, твърдят изследователи на българо-руските отношения.     

 

image

Под зоркия поглед на Брежнев: Тодор Живков изнася реч пред X. Конгрес на БКП през април 1971 г.

Нагайката е къс, дебел камшик от сплетени кожени ленти. Как боли и колко унизително е да те налагат с него българите научават още по време на Руско-турската война през 1877-1878 година, когато “освободителите” хич не се колебаят да го използват срещу “освободените” - с и без повод.

"Джобен речник"

Изследователят Антон Тодоров цитира наблюденията на тогавашния руски военен кореспондент Василий Немирович-Данченко, че нагайката е универсалният „джобен речник“ в отношенията между руските войници и българското население по онова време. Той описва такива случаи на, с нищо непредизвикано, насилие от "братушки" срещу обикновени хора. Още по-брутално е поведението на руските представители в Княжество България - генералите Ернрот и Каулбарс, които организират преврати и маркирани от насилие и политически убийства избори. В обръщение към цар Александър Трети по повод на нечувания терор Захари Стоянов пише:“ Какво искате от нас, нещастните, Вие, Царю честитий? Защо Ви бяха Вам нужни тия жертви? Това ли е Вашето православие, славянство, братство, християнство и покровителство? Тия ли са благата, с които Вие ще обсипете България? С кървави жертви, с ножове и с рубли добива ли се влияние, почит и уважение?“.

РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА   Как беше създаден митът за "двойната освободителка" Русия

Защо Кремъл не връща на София заграбените през 1945 година архиви на Третото българско царство - въпреки дадените още преди 8 години обещания? И как съветската окупация на България беше представена за "освобождение". (16.04.2016)

Кървавата диря на СМЕРШ в България Когато Русия "освободи" България

Какво се е променило оттогава в начина, по който, видимо и невидимо, България е била управлявана от царска Русия и нейните наследници – СССР и режима на Путин? Според наблюдатели, променяли са се само методите, но не и целите.

Окупацията на България и последвалата подкрепа (включително с дивизии на НКВД) за марионетните и комунистически правителства продължават поне 15 години след непредизвиканата с нищо съветска инвазия през септември 1944 година. Важна роля за приковаването на малката балканска страна към имперската колесница на Кремъл играе изкуствено създадената енергийна зависимост на българската икономика от СССР.

Москва и българският уран

Още през втория месец на съветската окупация, в страната пристига голям отряд на НКВД, чиято цел е да обсеби добива на уран. Със задачата се заема личният поръчков килър на Сталин за специални операции Павел Судоплатов. Москва е вече уведомена от „къртиците“ си в Лос Аламос за напредъка на американците в създаването на първата атомна бомба. Съветската империя протяга пипалата си към откритите от германски геолози през 30-те години на миналия век находища на уран в Югозападна България. В СССР дотогава не са открити находища на стратегическия материал, а рудата в завзетата от Червената армия Чехословакия се оказва с много по-ниско съдържание на радиоактивни елементи в сравнение с находището край софийското село Бухово, например. В него са изпратени 300 съветски инженери, а целият район е блокиран от части на НКВД. Съветски и руски експерти са категорични, че взривената през август 1947 първа болшевишка атомна бомба е била направена с обогатен български уран.

През целия период на съветското „присъствие“ от страната са изнесени близо 17 хил. тона уранова руда, чиито еквивалент е над 300 тона обогатен уран. На АЕЦ „Козлодуй“ са доставени едва 12 тона, а и първоначалните планове на Москва са били централата да бъде построена на територията на СССР.

image

Една от рожбите на българо-съветската дружба - АЕЦ "Козлодуй"

След скъсването на отношенията между СССР и Югославия, Москва се опасява София да не се повлече по Тито и така да бъдат прекъснати доставките на стратегическата за съветския режим суровина. За да бъде предотвратен подобен сценарий, по време на скалъпения процес срещу Трайчо Костов, НРБ е окупирана за три месеца от преоблечени в български униформи отбрани дивизии на НКВД. Случката се повтаря седем години по-късно, след като Тодор Живков е взел властта през 1954 година. Тогавашният съветски посланик Юрий Приходов си "поръчва" да го охранява КГБ, след което се захваща да напише речта на новоизпечения малограмотен български диктатор пред “историческия” Априлски пленум от 1956 година. Следват три фалита на НРБ, два опита за присъединяването ѝ към СССР, повторно откриване на концлагерите, “възродителни“ процеси, убийства на дисиденти и още куп ненаказани тежки престъпления. В крайна сметка се случва проектът на руските царе и велможи за “Руско-дунавска област”, популярен още и като “Задунайская губерния”. НРБ се превръща в колониален придатък от типа “шестнайсета република”.

Тоягата на енергийната зависимост

Наскоро изследователят Антон Тодоров публикува редица документи, които показват, че властелините в Москва не са желаели НРБ да разширява добива и проучванията на собствен нефт и газ, нито пък да си ги купува от други страни, освен от СССР. Тръгващите от съветските находища към България газопроводи и електропроводи, заедно с работещия със съветски нефт Бургаски нефтокомбинат, се превръщат в новите лостове за дистанционно управление и подчинение на НРБ от Съветската империя. На страната е наложена и своеобразна енергийна ангария: да изпраща ежегодно в СССР по 800 работници за съветските нефтени и газови находища и тръбопроводите от тях към Западна Европа и Турция - дейност на обща стойност 500 млн. рубли. НРБ е задължена също да доставя стомана, дрехи и храни за съветската енергийна промишленост, която крепи комунистическия режим в Москва. Дефицитът на електроенергия в България е можел да бъде покриван само с внос от СССР.

Икономическият разпад на империята през 80-те години на миналия век докарва съветското ръководство до нервен срив. Причината е, че марионетните му правителства в Източна Европа не се справят със задачата да изпълняват доставките към потъващата планова икономика - заради външните дългове, военните разходи, корупцията и огромното пилеене на ресурси. Шефът на българския Комитет за планиране Станиш Бонев бил публично заплашен от новоназначения през 1985 г. от Горбачов съветски премиер Николай Рижков (в момента името му е в списъка на руските политици със забрана да посещават ЕС – б.а.), че ще нареди да го вържат в чувал заедно с неговия съветски колега.

„Хибридната война“ на Путин срещу новите и стари „врагове“ на Русия включва в арсенала си почти всичко, познато от времената на Сталин и Брежнев. Освен грубата военна сила и пропагандните потоци, режимът в Москва не се колебае да използва и заплахи като търговско ембарго или спиране на „енергийните кранчета“. Продължава и покупката на партии и политици.

„Петата колона“

image

Съвременници на нерушимата дружба между двата "братски" народа

Този инструментариум се прилага и срещу България. Доказателства откриваме не само в поведението на партии като БСП, „Атака“ и ДПС, но и в „газовите войни“ и корупционни проекти като „Големия шлем“. Ярък пример в това отношение е печалната история на българо-руското дружество „Топенерджи“ и криминалният опит на „Газпром“, с помощта на „Мултигруп“, да превземе тръбите на българската газопреносна мрежа. „Дарението“ е трябвало да мине през взетото на подпис от правителството на Жан Виденов решение - с активното участие на български министър и двама енергийни босове с рангове на заместник-министри.

В Москва изобщо не са очаквали съпротива срещу операцията за придобиване на българските тръби по схемата дълг срещу собственост. Вбесени от неблагоприятната за Кремъл развръзка, министрите и олигарсите на Елцин замислят контраудар: българският посланик в Москва е повикан в полунощ от първия заместник-министър на външните работи Александър Авдеев, за да му съобщи, че Русия спира износа на газ за България. Поводът е повече от измислен – руската страна не можела да фактурира природния газ като стока при пресичане на границата, защото текущата му цена била неразделим сбор от цената на горивото и цената на транзита. Налагало се Русия да спре подаването на газ, за да не нарушава собствените си митнически закони.

Скалъпената провокация обаче се оказала и доста глупава – в отговор българският посланик предположил, че, след подобна наглост, по същите причини на България ще ѝ се наложи да спре транзитирания през нейна територия руски газ за Турция. Отговорът прозвучал като плесник за висшия кремълски сановник и в един часа през нощта той прекъснал срещата. Поради късния час и липсата на свидетели на случката, дипломатът решил да уведоми на сутринта София за обявената от Русия „газова война“. За изненада на посолството обаче още през нощта „Петата колона“ в България вече била вдигната на крак. В ранни зори депутатът на БСП Евгени Кирилов дори успял да внесе в Народното събрание питане до външния министър кой е разрешил на българския посланик в Русия да поставя ултиматум на Кремъл за спиране на руския транзит към Турция.
Фактор




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - В момента Кремъл ни управлява чрез Петата колона,
03.07 05:36
която в България се ръководи от задкулисието, оглавявано от агента на ГРУ Иван Костов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 1247920
Постинги: 1818
Коментари: 3673
Гласове: 1804
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930