Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 11:31 - Корнелия Нинова изопачава историята по безсрамен начин, защото БСП върви по пътя на фашизма
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове:
1



 Столетницата нескрито се стреми към синтез между патриархална затвореност, национализъм и реабилитация на комунистическия режим   image

Корнелия Нинова

11SEP2018  

Николай Василев*

Страшно е когато лидер на основна политическа партия изопачава историята по толкова безсрамен начин. Страшно е когато лицемерието се е превърнало в основна характеристика на политическото поведение.
Но точно това направи лидерът на БСП Корнелия Нинова, когато написа на своята страница във Фейсбук:
„На Девети септември отдаваме почит на всички, дръзнали да се изправят срещу фашизма. Антифашистите мечтаеха за свобода, бориха се и даваха живота си за нея - в България, в Европа и в света. Поклон пред смелостта, вярата и саможертвата им. Нека на днешния ден почетем хората, които посветиха живота си да изградят съвременна България. И да бдим никога повече да няма фашизъм.
Честит празник.“
За да осмислим написаното от нея, трябва да си отговорим на няколко въпроса:
Какво е фашизъм и имало ли е фашизъм у нас?
Какво е нацизъм и имало ли е нацизъм у нас? 
Кои са антифашистите, които мечтаели за свобода и се борили и давали живота си за нея в България?
Имат ли те нещо общо с борците за свобода и демокрация сражавали се срещу Хитлеровата империя?
Какво се е случило на 9-ти септември 1944 година и какво общо има случилото се с борбата срещу фашизма, или нацизма?
Кои са хората изградили съвременна България ?
Съществували ли фашистка, или нацистка заплаха днес и кои политически сили са носители на тази заплаха?

За кого е празник 9-ти септември?

От контекста на написаното става ясно, че госпожа Нинова честити празника на тези нейни потенциални избиратели, според които до 8-ми септември 1944 година България е била фашистка страна, в която група смели антифашисти, мечтаели за свобода, борили се и давали живота си. Те, с решаващата помощ на „двойните освободители“ завзели властта и през следващите 45 години изграждали съвременна България“. Но след това (както Нинова се изрази преди време) дошла демокрацията и ни отнела много...
Тази фантастична картина за света няма нищо общо с реалността и най-вероятно госпожа Нинова не вярва в нея, а само подло манипулира с наивните спомени и разбирания на част от избирателите!
Но да си отговорим на въпросите:
Едва ли има термин, с който през последните 90 години да се е злоупотребявало повече от термина „фашизъм“. Всичко което не харесваме е фашизъм! Всъщност фашизмът е идеология формирана от бившият социалист Бенито Мусолини, който през 1922 година става диктатор на Италия. Непосредствено след Първата световна война либералната демокрация изпада в дълбока криза. Макар да не е доминирала Европа преди войната, повечето хора са били убедени, че тя е вълната на бъдещето. Били са сигурни, че традиционните монархии ще изгубят властта си, или поне че тя ще бъде силно ограничена, че икономиката ще се глобализира, че хората ще бъдат освободени от старите патриархални порядки и че се задава свят на мир, прогрес и свобода. 
Шокът от „Голямата война“ разбил тези илюзии. Най-гласовити отрицателни на либералния ред станали комунистите, които заявяват, че ще разрушат националните държави, църквите, частната собственост, „оковите“ на брака и така ще се създаде новия свободен човек. Разбира се опитът на болшевиките да създадат подобен свят довежда до хаос, гражданска война, нечувано насилие и в крайна сметка се стига до тотална еднолична диктатура!
Страхът от болшевизма закономерно смразява европейската средна класа и част от нея се явява като база за възхода на диктатори като Мусолини! Той обещава, че ще гарантира реда и сигурността, че влаковете ще се движат по разписание, че семейните традиции ще бъдат защитавани и най-вече, че властта няма да попада в ръцете на тези политици, които лъжат най-успешно на избори! Различните предприятия ще бъдат обединени в браншови корпорации и ще защитават „реалните“ интереси както на работниците, така и на предприемачите! Мусолини мечтае да възстанови многонационалната Римска империя, или поне да наложи италианска доминация над Средиземноморието. Близо две десетилетия той не пропагандира етническа омраза! Разрешава десетилетия конфликт на Италия с Католическата църква чрез гениално решение – създаване на независима Ватикана. Но агресията му в Албания, Гърция и Египет вкарва страната му във война, която тя не може да спечели. В края на своето управление, когато Мусолини е начело на една малка васална и окупирана от нацистите марионетъчна държава в северна Италия, той извършва тотална национализация и режимът му наподобява комунистическите.
Както и да го погледнем, в България режим, който да наподобява този на Мусолини не е имало. Превратаджиите от 19 май 1934 година забраняват политическите партии, но така и не успяват да изградят „корпоративна“ държава. Постепенно царят овладява всички лостове на властта, но не създава нищо напомнящо на еднопартийна диктатура. Гражданското общество не е разрушено. Неформално партиите продължават да функционират. Църквата запазва своята независимост. Когато правителството под натиск от нацистка Германия е готово да извърши страховито престъпление като депортацията на българските евреи, обществото успява да реагира и властта е принудена да се съобрази с него.
Комунистите и социалистите още преди Втората световна война се опитват да сложат знак за равенство между национал-социализма и фашизма. Все пак терминът „национал социализъм“ звучи прекалено социалистически. Между двете идеологии съществуват прилики, но и съществени разлики. Ако за фашистите всеки може да стане верноподанник, то за нацистите разделението между нациите е в същината си расово. За да си истински германец, трябва да имаш „арийска“ кръв. Оцеляват тези нации, които не губят расовата си чистота и които успяват да завладеят „жизнено пространство“.
В нито един момент 

властта в България не може да бъде определена като нацистка

 Когато царят и правителството скланят глава пред Фюрера и решават съобразявайки се с „новия ред в Европа“ да въведат позорното антиеврейско законодателство, те успяват да вкарат в него две клаузи, които са в пълно противоречие с расовата идеология. Не се считат за евреи тези, които преди определена дата са приели християнската вяра, както и еврейските съпруги на християни.
И все пак, ако е нямало „фашизъм“, или „нацизъм“, от кого спасяваме евреите?
Отговорът е очевиден. След дълги опити да остане неутрална, България скланя глава пред Хитлер и става васална държава в рамките на нацистката империя. Васалният статут не лишава страната от възможността да взема решения, но ги свежда до две стратегии. Да обслужва ентусиазирано своя сузерен, (както в рамките на Съветската система ще прави комунистическият режим), или да се стреми да сведе сътрудничеството до възможния минимум, както прави царският режим.
Не всички български политици приемат да станем васал на Хитлер! Традиционната десница и БЗНС се обявяват категорично против, още през февруари 1941 година. Ако в България е имало истински антифашисти, то те се проявяват точно тогава!
Важно е да се отбележи, че в този момент Сталин снабдява Хитлер с ценни суровини и материали и подчинените му български комунисти нямат възражения относно въвличането на България в Тристранния пакт. Това, че Мусолини е нападнал Албания и Гърция, а Хитлер – Полша, Дания, Белгия и Люксембург без Италия, или Германия да са били провокирани по никакъв начин не смущава съня на лидерите на БКП. Но в деня в който Хитлер напада тяхната истинска родина – Съветския съюз, те се впускат в необявена кървава война срещу България! Целта на тази борба не е никаква свобода и демокрация, а установяване на 

васална на Кремъл диктатура от Съветски тип

Съветският съюз, на когото Великобритания и Франция са на крачка да обявят война, след като напада Финландия през декември 1941 г. е приет по неволя от демокрациите за съюзник. Както тогава се изразява Чърчил:
"Ако Хитлер нападне ада, най-малкото ще кажа някоя хубава дума за дявола в Камарата на общините". 
Българските власти глупашки са обявили война на Великобритания и САШ и партизаните, като пионки в ръцете на Сталин получават логистична подкрепа и от Западните съюзници. Но това не ги прави борци за свобода! 
Никога не е важно срещу кого воюваш. Важно е за какво се бориш!
Част от борците за демокрация у нас, противопоставили се на въвличането на България в Пакта също търсят сътрудничество с новопоявилите се противници на царския режим и така се създава Отечественият фронт. Друга част се опасяват от поведението на комунистите и формират така наречената „легална опозиция“.
Какво се случва на 9-ти септември?
Всъщност нищо съществено. Съдбоносното събитие, което променя живота на България вече се е случило! Събитието не е нито революция, нито преврат. 

Събитието е окупация!

 Съветският съюз, който е поддържал дипломатически отношения с България докато тя е член на Тристранния пакт ни обявява война когато на власт е дошла "легалната опозиция" – съставена от най-принципните противници на всяко съглашателство с Хитлер. България е готова да изпълни всяко съветско желание, включително и да пропусне съветски войски да преминат, ако е необходимо, но Съветският съюз желае да окупира България като вражеска държава. През август 1944 г. Никола Петков се опитва да убеди регентите да дадат властта на Отечествения фронт, с надежда да се избегне Съветската окупация. Той знае, че без нея комунистите не биха могли да извършат кой знае какви злини. Но по същото време Георги Димитров увещава Сталин да нападне България!
На 9-ти септември 1944 г. е свалено правителство съставено от принципни противници на всяко сътрудничество с Хитлер и повечето от министрите са натикани за дълги години в затвора. Властта попада най-вече в ръцете на хора, които са се сетили, че са „антифашисти“ когато нацистка Германия напада Съветския съюз!
Събитията от 9-ти септември нямат нищо общо с принципната борба срещу фашизма и нацизма.
Кои са хората, които „изградили България“, на които Нинова честити 9-ти септември? И защо те трябва да знаят, че Нинова ги манипулира?
България беше страната, която в Източна Европа оказа най-силна съпротива срещу налагането на комунистическия строй, но и тази, която почти не се бунтуваше срещу вече наложения тоталитаризъм. Защо е така е тема на дълъг анализ. Някъде към края на 50-те и началото на 60-те години огромното мнозинство от българите прие, че харесва ли му, или не това е строят, в който ще живеят дори внуците му. От управление чрез терор, властта премина към бюрократично администриране. (Разбира се по-късно терорът се завърна по време на т.н. "Възродителен процес".) Две поколения българи се приспособиха към живота такъв какъвто беше. Технологичните нововъведения все пак достигнаха и нашия народ. Милиони преминаха от живот в селска къща с външна тоалетна към живот в градска панелка с топла вода. За милиони придобивката на хладилник, телевизор и след дълго чакане на лека кола изглеждаха като значим напредък. Повечето нямаха представа какъв е животът в страните избегнали попадането на страните си в Съветската империя. Милиони работеха съвестно и приемаха живота такъв, какъвто бе. Не всички разбираха, че строят небостъргач на пясък и че така построената икономика неизбежно ще се срине и много от дългогодишните им усилия ще отидат на вятъра. Не разбираха, че системата, в която живееха е обречена. И когато тя се срина много от тези хора обвиниха за това възродената демокрация. И вече три десетилетия партийната върхушка, която в най-голяма степен разграби „общонародното“ имущество, манипулира тези хора със селективния спомен за уж хубавия живот след 9-ти септември! 
Свидетели сме на невероятен спектакъл. 

Приватизаторката, чийто син живее в Щатите

използва думи и образи, които да звучат умилно на хора, вярващи, че са живели добре при социализЪма, след тоталната национализация и в условия на тежка изолираност зад Желязната завеса! 
А когато говорим за опасността от фашизъм, някои леви интелектуалци сред които професорите Ивайло Дичев и Антоний Тодоров съзират неговите прояви именно в речника и в някой действия на ръководството на БСП. Лидери на партията не се свенят да използват език на омраза срещу хората с различна сексуална ориентация, срещу (на практика липсващите в България) бежанци и да възхваляват политици, като Виктор Орбан, които отправят предизвикателства срещу някои базови ценности на Европейския съюз. 
БСП отдавна пропусна шанса да се превърне в „модерна лява партия“ и нескрито се стреми към синтез между патриархална затвореност, национализъм и реабилитация на комунистическия режим. А заиграването с Русия, която нескрито отправя предизвикателства към международния ред, подсказва, че България за пореден път може да вземе грешно геополитическо решение... в последния възможен момент.

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".

 



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 1247959
Постинги: 1818
Коментари: 3673
Гласове: 1804
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930