Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2018 14:03 - Искат ли руснаците ядрена война и путиновия рай?
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 4540 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Днешните "Берия" и "Маленков" вече съзряват в путинския бункер   image

Андрей Пионтковски

24NOV2018   Андрей Пионтковски, kasparov.ru

Външната политика на СССР/Русия в ядрения век се определяше от отговора на един единствен въпрос: в състояние ли са да спечелят ядрена война срещу САЩ и техните съюзници? 
Под "победа" в СССР се разбираше неограничено разширяване на получената в Ялта зона на "изключително господство". В Русия "победа над Запада" се разбира като връщане на изгубената ялтенска зона на контрол и по този начин демонстриране на несъстоятелността на НАТО като  инструмент за колективна сигурност за членуващите в него страни. 
По различно време отговорът на този въпрос е различен и често се превръща в предмет на драматична вътрешнополитическа борба.
Др. Сталин започва пробното опипване на границата на своята "зона" още на 16 август 1945 година. В писмо до президента на САЩ Хари Труман той уж между другото иска от него да му изпълни едно "скромно желание": окупация на японския остров Хокайдо от съветските войски, въпреки, че не е предвидена от ялтенската сделка. "Руското обществено мнение би било сериозно обидено, ако руските войски нямат свой район за окупация на някоя от частите на японската територия. Много бих искал, това мое скромно желание да не срещне възражения".

Труман отговаря на "чичо Джо" на 18 август: "Съгласен съм да бъдат включени целите Курилски острови в района, който е длъжен да капитулира пред съветската армия. Що се отнася до капитулацията на остров Хокай до пред съветските въоръжени сили, че японските въоръжени сили на всички японски острови се  предават на генерал Макартър.”

Повече Сталин не иска от него изпълнение на "скромни желания, но затова пък към желанията на  самия Труман в продължение на няколко години се отнася изключително внимателно – изтегля се от Иран, прекратява помощта за гръцките партизани, прекратява териториалните си претенции към Турция. Много рационален политик, готов за отстъпи там, където е необходимо. Затова пък 

в Източна Европа си прави всичко, което пожелае, пречупвайки тези страни, 

а Труман не се тревожи особено от това. Двете страни спазвали негласна конвенция и Сталин прекрасно разбирал, че засега няма да успее да разшири своята "Animal farm" (социалистическия лагер) със сила.

Овладявайки ядрената бомба др. Сталин започва да клони към положителен отговор на ключовия руски въпрос. Войната в Корея става първото открито военно предизвикателство срещу САЩ.
Зимата на 52-53 година е един от най-тайнствените и драматични епизоди от съветската история. Много документи от тази епоха са все още засекретени, ако не и унищожени. Но все по-убедителна става версията за тройния заговор - замисъл на стареещият и губещ адекватност вожд (трета световна война, еврейски погром и поредното "разчистване" на партийните му съратници).

Съратниците в тази схватка, не на живот, а буквално на смърт, определили 

кой ще бъде властелин на половината свят от полукълбото; 

погромът, във всеки случай, в неговите крайни форми, бил отменен, а по централния руски въпрос сериозно се разминали в мненията си.

Берия и Маленков, основните бенефициенти от преврата, които оглавили (единият де-факто, другият де-юре) новото правителство, давали отрицателен отговор на въпроса за "победата", нещо повече, те отричали самия смисъл на сраженията за тази "победа". През своите 100 дни в Кремъл Берия не само освобождава милиони затворени в съветските лагери, но и почти успява да "пусне" от ялтенската "зона" цялата ГДР, съгласявайки се на обединена демилитаризирана Германия. 

В решаващия момент от борбата за власт между Берия и Хрушчов, Маленков се изплашил, откривайки в приемната си въоръжените до зъби маршали и генерали начело със самия Жуков и предава единомишленика си. Но, като остава още почти две години номинален председател на Съвета на министрите на СССР, от време на време той плахо се опитва да прокарва техни общи идеи. Неговият "звезден час" е изказването му на среща с "избиратели" на 12 март 1954 година, в което той казва, че "в третата световна война няма да има победители", а масовото използване на ядрено оръжие ще доведе до гибелта на световната цивилизация.

Маленков фактически формулира

 доктрината за взаимното гарантирано унищожение

Но първият секретар на ЦК на КПСС Хрушчов рязко осъдил изявлението на Маленков като антипартийно и антимарксистско. Как така няма да има победители?! Лъжа! Ние не се боим от война! Ние ще победим във всяка война! И нека знаят: няма да се пазарим за цената. 

Реализирайки тази партийна постановка на 14 септември 1954 година маршал Жуков облъчва 55 хиляди души с радиация на войсковото учение на тема: "Пробив в подготвената  тактическа защита на противника с използване на атомно оръжие", като "на практика доказва" възможността Съветският съюз да победи в ядрена война.

Чак до Карибската криза през 1962 година съветското ръководство е убедено, че може да победи в световна ядрена война. И именно тази убеденост тласка Хрушчов да "повишава залозите" в конфронтацията със САЩ.

На самия край на пропастта, в обстановката на пълен цайтнот Кенеди и Хрушчов отново откриват за себе си, като практикуващи политици, доктрината за взаимно гарантираното унищожение. А след още 10 години тя е институционализирана със серия от договори за контрол над въоръженията, подписани от Никсън и Брежнев. И повече от половин век (1962-2014) на тази доктрина се крепи мирът между двете ядрени свръхдържави.

От 2014 година Русия живее в състояние, представляващо изключителна опасност за нея самата и за света. Както в последните години от живота на Сталин и в последните години от управлението на Хрушчов, сегашното руско ръководство е убедено в своята способност да спечели световна ядрена война. Именно ядрена, защото управниците на Русия си дават ясно сметка, че във всяка друга, оглавяваната от тях страна е абсолютно неспособна. 

Ще попитате, а какво стана с доктрината за взаимно гарантираното унищожение (1962-2014)? Ами това е бил ядрен шахмат. А родените в питерското гето играят, не, не ядрен покер, както пишат някои западни коментатори, а ядрен табланет. По научному, те наричат това деескалация чрез ядрена ескалация. 

Ядрен шантаж, 

ако го кажем простичко. Министърът на отбраната на САЩ призна, че започнал да разглежда Москва като екзистенциална заплаха за САЩ след като някакви Russians лично го предупредили, че те са готови да използват ядрено оръжие в случай на конфликт в Прибалтика.

На всични нива (експерти, пропагандисти, официални лица) вече 4 години Москва задава на Запада своя хитлеристки въпрос от 30-те години на миналия век: "А готови ли сте да умрете за Нарва (Данциг)?" - А вие ще се осмелите ли да изпълните задълженията си по член 5 от Устава на НАТО, когато нашите доведени до отчаяние зелени човечета се отправят да прекарат законния си отпуск в балтийските държави?

И в какъв невероятен, немислим подарък на съдбата, в който те даже не можаха веднага да повярват, се превърна за Кремъл един американски търговец на недвижими имоти и телевизионен шоумен, който изведнъж започна да повтаря на предизборните митинги и дебати любимата им мантра: "Готови ли сте вие, скъпи американци, да умрете за Нарва, за предградие на Петербург или заради агресивните черногорци?"

И вече като действащ президент, той нито веднъж, независимо от огромния натиск върху него, не изстиска от себе си нито дума за своята привързаност към 

член 5 на устава на НАТО

 Затова пък десетки пъти заплаши, че при определени обстоятелства той няма да изпълни своите съюзнически задължения. Какъв, по дяволите, руски агент, както твърдят хулителите от Fake News?! Такива велики агенти просто не съществуват. Инициативен! С такъв не ти трябват никакви съюзници. Достатъчна е среща на четири очи като в Хелзинки. Суперполезен буржоазен, дори не идиот, а просто завършен moron (слабоумник).

В Москва решиха, че по-удобен за тях субект в Белия дом в случай на поход на "учтиви зелени човечета" към Прибалтика няма да има никога.

Ето за този антинатовски Тръмпчо пиха шампанско в руската дума внуците на Молотов-Рибентроп на 8 ноември 2016 година. Но те горчиво сбъркаха, явно надценявайки значението на първия в американската система на властта. 

Колкото и да е парадоксално, но след две години на войнстващия анти-атлантик Тръмп, психологическата решимост и военната готовност на НАТО и САЩ да защитават страните от Прибалтика от руския агресор, заплашващ да използва ядрено оръжие е значително по-висока отколкото преди. Действието поражда противодействие. 

Военно-политическият елит на САЩ е консолидиран в своето отношение към кремълския режим както никога преди. (По много въпроси от политиката Тръмп има поддръжници и в Конгреса, и в страната. Само не и за Путин. Последният приятел на Кремъл Дан Рохрабахер напусна Конгреса, след като загуби скорошните избори).

Постепенно и необратимо се променя ситуацията и в самата Русия. Хората вече са прехранени и пренаситени от истеричната антизападна пропаганда. И социологическите проучвания показват, че растящо мнозинство би подкрепило подобряването на отношенията със Запада. И в никакъв случай 

не се готвят дружно да се отправят в путиновия рай

Тази част от идеологическата прислуга на властта, която е запазила адекватността си се опитва тактично и предпазливо да вразуми своите нуждаещи се от терапевтична помощ поръчители: "Съвсем не е задължително да се отказваме от Крим или Сирия за качествена промяна на собствения ни международен статут. Достатъчно е да намалим градуса на агресията в риториката. Демонстрацията на сила в Сирия, анимираната презентация на ракети, нанасящи удар по Флорида, химическото оръжие за унищожаване на лични врагове в чужбина – всичко това работи за образа на Русия като заплаха на цивилизования свят. Задачата е в това, да бъде разрушен образа на Русия като заплаха и да бъде счупен механизмът възпроизвеждащ колективния санкционен натиск".

Съгласете се, че тази подхвърлена на публиката примамка е вече готова платформа за днешните "Берия" и "Маленков", съзряващи в путинския бункер.

А ето още един пасаж от същото "ръководство", апелиращо към успешния ирански опит за мимикриране на режима:

"При президента Рухани Иран успя само за няколко години забележимо да  подобри имиджа на страната в света. Едно от условията за начало на този процес стана появата на нови хора на ключови постове в иранското ръководство".

Що се отнася до новите хора в авторитарните и тоталитарните режими, то както потвърждават множество исторически примери, те няма откъде другаде да се появят освен от старата колода от обкръжението на диктатора. А за да се окажат в нея, те по дефиниция, трябва да са завършени мерзавци. Каквито, разбира се, са били и четирите персонажа, споделящи с др. Сталин неговата късна трапеза в нощта на 1 март 1953 година (Берия, Маленков, Хрушчов и Булганин). Впрочем, граф Клаус фон Щауфенберг, когото в Германия сега почитат като герой на съпротивата, е бил убеден нацист.

В критични ситуации, провидението е принудено да прави добро от злото. Защото няма от какво друго да го направи.
 



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2166848
Постинги: 2326
Коментари: 5071
Гласове: 3233
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31