Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2019 22:45 - 9 май - День Победы - Война все спишет
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 937 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 9 май - День Победы. Денят на Победата е празник по случай победата на СССР над Нацистка Германия във Великата Отечествена война. Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 г.

За зверствата на фашизма са написани томове. Тук публикуваме откъс от спомените на Леонид Рабичев, съветски художник, поет и прозаик, участник във Великата Отечествена за навлизането на съветските войски в Германия. Целта на тази публикация не е да омаловажи ролята на съветските войници за спечелването на Втората световна война. А само да напомни,  че в нито една война няма само герои, че войната може да има много лица. И всичките са грозни.

Леонид Рабичев е роден през 1923 година. Отива на фронта през 1942 година, след като е завършил Ленинградската школа за свързочници. За участието си във Втората световна война е награден с орден Червена звезда. След края на войната завъшва Московския полиграфически и нститут. От 1959 е член на Съюза на художниците на СССР. През 1962 година, след спор с Хрушчов за качеството на картините, представени в обща изложба, Рабичев е изключен от Съюза на художниците. Продължава да сътрудничи с няколко издателства, книги с негови илюстрации, получават награди, но първата му самостоятелна изложба е през 2013 година, по случай деветдесетгодишнината му. Определян е като абстракционист, летописец на Руския север. Пише и стихове, а през 1993 година е приет за член на Съюза на писателите в град Москва. Спомените си за войната започва да пише през 1999 година и ги завъшва през 2004. Излизат под заглавието „Ще го припишем на войната“(„Война все спишет“).  Леонид Рабичев умира през 2017 година.  

---

Настъплението при Орша, 24 юни 1944 година

...На 19 май от сутринта започна артилерийската подготовка, снарядите избухваха в окопите и блиндажите на немците и ги изпавняваха със земята. По въздуха бомбардировачите ни атакуваха вражеските укрепления. Една след друга групи от по шест самолета, печалните ни Ил-2, преминаваха над главите ни, но с тях се случваше нещо странно: когато стигаха до третата линия на немската отбрана, след като бомбардираха и правеха опит да се разгърнат обратно, нищо не ставаше – избухваха един след друг и падаха. От шест самолета се връщаше само един. Още по време на артилерийската подготовка ние излязохме на открито и изправени в цял ръст с недоумение наблюдавахме тези неуспешни въздушни атаки.

imageРабичев през 1943 г.

След два часа напред тръгна и пехотата ни. През първата и втора линии минавахме на бегом, но пред третата залегнахме и повече не можахме да се изправим. Немските оръдия и картечници започнаха да ни покосяват, като огънят изобщо не идваше от местата, които бе обстрелвала нашата артилерия. Ужасен кръстосан огън от незасегнати немски позиции с минохвръгачки и картечници. Появата на немските бомбардировачи, гибелта на пехотинците ни, опитващи да се върнат на изходните позиции...

Настъплението бе изцяло провалено. Хиляди убити. Ранените пехотинци се опитваха да допълзят обратно в окопите. Немците не тръгнаха в контранастъпление...

Настълението на нашата войска се провали и на 29 май. Не успяхме да преминем третата отбранителна линия на немците и понесохме огромни загуби.

А на другия ден, пред строя, ни прочетоха адресираното до командващия Трети белоруски фронт генерал Черняховски страшно писмо от щаба на Върховното командване, за това, че Трети Белоруски фронт не е оправдал доверието на партията и народа и трябва с кръвта си да измие своята вина  пред Родината.

image

Не съм военен теоретик, бях на наблюдателния пункт и с очите си виждах колко смели и опитни бяха нашите офицери и войници. Каква невероятна храброст прояви пехатата ни и как, независимо от смъртта на другарите си, отново и отново щурмуваха немските обекти, беше ми ясна подлата формулировка на Върховното командване, беше ми ясно, беше ми ясно, че разузнаването нищо не е свършило, че пилотите ни загиваха, атакувайки фалшиви мишени, че по това направление немската армия ни превъзхожда многократно количествено и качествено, че и първата и втората заповед за настъпление бяха престъпни и че бе престъпен опитът на Върховното командване и на Сталин да прехвърлят вината на генералитета и разузнаването върху плещите на храбрите ни пехотинци, танкисти, артилеристи, свързочници, на мъртвите и оцелелите герои.

Навярно всичко това го разбираха и Сталин, и Жуков, и Черняховски, но при общото настъпление през 1944 година, нашият фронт, намиращ се на най-важния участък, трябваше, бе длъжен да тръгне в настъпление; грешката трябваше да бъде поправена не чрез смъртта и кръвта на изтощението подразделения, а чрез стратегията и тактиката на Главнокомандващия.

...

ВОЕННА ПОЩА

Свечерява се. ... Пресичаме улицата. Едноетажна къща, с няколко жилищни помещения. До входа – трофейна немска двуколка с колела от автомобил. Конят ни гледа печално, а на седалката – мъртъв, съвсем младичък червеноармеец, в краката му – завързана черна кожена торба.

Отварям я. Натъпкана е с писма от всички краища на страната ни, а адресът е един и същ. Убитото момче, значи, е пощальон, а в торбата е дивизионната военна поща.

image

Сваляме от двуколката мъртвия войник, вадим военния му билет. Трябва да го погребем. Но най-напред влизаме в къщата. Три големи стаи, две мъртви жени и три мъртви момичета, на всичките полите са вдигнати, краката им – разтворени, а между краката, с дъната навън стърчат бутилки от вино. Продължавам покрай стената, още една врата, коридор, пак врата и още две свързани стаи, на всеки креват – а те са три – лежат мъртви жени и между краката им стърчат бутилки.

Добре, изнасилили са ги и са ги застреляли. Възглавниците са покрити с кръв. Но откъде идва това садистично желание – да напъхват бутилки? Нашите пехотинци, нашите танкисти – селски и градски момчета, всичките имат семейства – майки, сестри.

Разбирам, когато убиваш в бой – ако ти не го направиш, теб ще убият.  След първото убийство настъпва шок, някои започва да ги тресе, други повръщат. Но тук има някаква ужасна садистична игра, нещо като съревнование – кой ще натъпче повече бутилки, това се повтаря във всяка къща...

...

Обратно в Източна Прусия

Да, това се случи преди пет месеца, когато войските ни в Източна Прусия настигнаха евакуиращи се от Голдап, Инстербург и други градове, оставени от немците, цивилно население. На каруци, автомобили, пеша, старци, жени и деца, големи патриархални семейства, по всички пътища на страната бавно вървяха на запад.

Нашите танкисти, артилеристи, пехотинци, свързочници, ги настигнаха и за да освободят шосето, хвърляха в канавките край пътя каручките с мебели и денкове с домашна посуда, куфари, избутваха конете, отделиха старците и децата и забравяйки за дълг и чест, с хиляди се нахвърлиха върху жените и момичетата.

Жени, майки с дъщерите си, лежат от ляво и от дясно на шосето и пред всяка се извива кискаща се тълпа от мъже със смъкнати панталони.

Облетите в кръв и загубилите съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се спускат да помогнат, ги разстрелват. Кикотене, ръмжене, смях, крясъци и стонове. Командирите им, майори и полковници – стоят на шосето и се подсмихват, а някои – дирижират, по-скоро – регулират. За да успеят да вземат участие всичките им войници. Не, това не е „колективна отговорност“ и изобщо не става дума за отмъщение на проклетите окупатори, това е ужасяващ, смъртоносен групов секс.

Всепозволеност, безнаказаност, обезличеност и жестока логика на обезумялата тълпа. Седя потресен в кабината на колата, шофьорът ми Демидов е на опашка и се сещам за Картаген на Флобер и разбирам, че няма как всичко да припишем на войната. А полковникът, оня, дето преди малко дирижираше, не издържа и се нареди на една опашка, а майорът отстрелва свидетелите – изпаднали в истерия деца и старци.

......

7  май 2002 година, петдесет и осем години по-късно.

    - Не желая да виждам тези неща, настоявам вие, Леонид Иванович, да унищожите този текст. Той не трябва да бъде публикуван! – казва с пресекващ от възмущение глас моята приятелка, поет, прозаик, журналист Олга Илницкая... На лицето й е изписано отвращение, а аз съм объркан.

imageЛеонид Рабичев, в този век.

Изобщо не съм помислял за реакцията на моите слушатели или читатели, мислех за това, колко е важно да не пропускам детайлите, преди петдесет години щеше да бъде много по-лесно, но тогава не изпитвах тази непреодолима нужда и всъщност – аз ли пиша това? Какво е то? Какви шеги си прави съдбата с мен? Най-интересното е, че не виждам разлика между тази проза и моите рисунки, стиховете ми, възникнали спонтанно! Защо го пиша? Как ще реагират нашите генерали, а немските ни приятели от ГФР, а враговете ни от ГФР?

Озарението е внезапно. Това не е игра и не е самоутвърждаване, става дума за съвсем други измерения, това е покаяние. Това се е забило като трън не само в моята плът, а в плътта на моето поколение, а вероятно – и на цялото човечество. Това е частен случай, фрагмен от едно престъпно столетие, като разкулачването през тридесетте години, като Гулаг, като гибелта на десетки милиони невинни хора, като окупацията на Полша през 1939 година, без това покаяние не можеш да живееш достойно, не можеш и да умреш достойно. Аз бях командир на взвод, повръщаше ми се, гледах уж някак отстрани, но моите войници стояха на тези отвратителни, престъпни опашки и се смееха, а трябваше да изгарят от срам, защото всъщност извършваха престъпление срещу човечеството.

Полковникът-регулировчик? Дали една заповед щеше да бъде достатъчна? Та нали по това шосе на своите американски джипове преминаваха и командващия Трети Белоруски фронт, армейски генерал Черняховски? Той е видял всичко това, нали е влизал в къщите, където лежаха жените с втъкнати бутилки между краката? Една заповед нямаше ли да е достатъчна? Така че, кой носи повече вина: войникът от опашката, майорът-регулировчик, смеещите се полковници и генерали, аз – наблюдателят, всички тези, които казваха „ще го припишем на войната“?

През април моята 31-ва армия бе прехвърлена към Първи Украински фронт в Силезия, по направлението Данцинг. На втория ден, по заповед на маршал Конев, пред строя са разстреляни четиридесет съветски войници и офицери и повече няма нито един случай на изнасилване или убийство на мирното население в Силезия. Защо не направи същото армейски генерал Черняховски в Източна Прусия? 

Превод Таня Кольовска




Гласувай:
7



1. getmans1 - И още колко много неща и приписаха, ...
09.05.2019 23:25
И още колко много неща и приписаха, че и продължават ...
цитирай
2. kolevn38 - Виктор Астафиев - писател-фронтовак:
10.05.2019 00:08
"Съветската военщина е най-безсрамната, най-страхливата, най-подлата, най-тъпата от всички преди нея на този свят. Тя е "победила" с 1:10! Тя е хвърляла нашия народ като слама в огъня (...) Колко народ изгубихме във войната? (...) Страшно е да назовем истинската цифра, нали? Ако я назовем, вместо парадна фуражка ще трябва да облечем бедна монашеска роба, да застанем в Деня на Победата на колене насред Русия и да молим от целия наш народ прошка за бездарно "спечелената" война, в която затрупваха врага с трупове и го удавяха в руска кръв".
цитирай
3. planinitenabulgaria - Днес Магареешки от парламента вписа в сметката на загиналите руснаци и тези,
10.05.2019 00:38
репресирани от Сталин. Той каза, че по време на войната загинали 50000000 души. Истината е че са 20, но през 31 годишното уппавление на Сталин от репресиите му са загинали 32000000 души. Симплрицитаснищина Магарешкина или продължение на Голямата лъжа?
цитирай
4. 1997 - Из мемоарите на оберлейтенант Менде преди "Барбароса"
10.05.2019 00:44
Эрих Менде, обер-лейтенант из 8-й силезской пехотной дивизии, вспоминает разговор со своим начальником, состоявшийся в эти последние мирные минуты.

«Мой командир был в два раза старше меня, и ему уже приходилось сражаться с русскими под Нарвой в 1917 году, когда он был в звании лейтенанта. «Здесь, на этих бескрайних просторах, мы найдем свою смерть, как Наполеон», - не скрывал он пессимизма... Менде, запомните этот час, он знаменует конец прежней Германии».
цитирай
5. kolevn38 - Такива мемоари има навярно хиляди. Навярно се досещаш, че не оспорвам победата СССР над Германия?
10.05.2019 01:03
1997 написа:
Эрих Менде, обер-лейтенант из 8-й силезской пехотной дивизии, вспоминает разговор со своим начальником, состоявшийся в эти последние мирные минуты.

«Мой командир был в два раза старше меня, и ему уже приходилось сражаться с русскими под Нарвой в 1917 году, когда он был в звании лейтенанта. «Здесь, на этих бескрайних просторах, мы найдем свою смерть, как Наполеон», - не скрывал он пессимизма... Менде, запомните этот час, он знаменует конец прежней Германии».

Това, което недвусмислено твъря, че победата е пирова и не благодарение на Сталин и некадърните му генерали, а благодарение на милионите жертви от страна на обикновените руснаци тази победа е факт. И няма никакво извинение за днешният руски фетишизъм и победобесие, които са повече от отвратителни. Колкото отвратителен е бил фактът, че Сталин събира след войната всички военноинвалиди и ги затваря на един остров, където ги оставя да умрат в адски мъки почти без никакви грижи. И още нещо - години след края на ВСВ на червеният площад не се провеждат паради - твоите вождове ги е било страх фронтоваците да не ги пометат в яростта си. А сега тези паради не са нищо повече от фетишизъм. А също и маразм в чист вид. Защото тази победа, бе победа на народите на СССР, а не на вождовете, които я превърнаха в окупация и мракобесие над половин Европа. Тук е разковничето - в тълкуванието. Не случайно писах, че ако Хитлер и Сталин се бяха разбрали през 1939 година, когато бяха първи приятели, сега такива като теб щяха да пишат похвални слова не само за Сталин, но и за Хитлер. А ние щяхме да си бъдем същите анти-нацисти, анти-фашисти и анти-комунисти:)
цитирай
6. 1997 - Именно
10.05.2019 01:28
kolevn38 написа:
благодарение на милионите жертви от страна на обикновените руснаци тази победа е факт.

Заради това руснаците се гордеят с Деня на победата. В цитираното от мен писмо командирът се страхува не от цар Николай или от Сталин, а от руския народ. Заради това руснаците празнуват и който скверни победата им е непочтен към тях.
цитирай
7. kolevn38 - За да е пълна картината "оскверняването" на победата, трябва да сее прочете този текст
10.05.2019 04:11
„…при ЖЕЛАНИИ любой человек на основе уже давно опубликованных сведений может твердо установить что нет таких преступлений нацистов, которые бы в СССР не совершались задолго до возникновения нацистского режима, многими годами позже его гибели, в гораздо больших масштабах, с большим количеством жертв и с гораздо большим количеством соучастников. И, как правило, с большим уровнем зверств....”
„...невозможно произнести фразу «Красная Армия освободила Европу от фашизма», не оскорбив памятьмиллионов жертв жуткого сталинского режима, который Красная Армия устанавливала на всех захваченныхею территориях....”
Дмитрий Хмельницкий „СТАЛИНСКИЙ РАСИЗМ” (в сборника „Виктор Суворов без цензура”, изд. „Яуза”, Москва 2011, стр. 334 и 449, пълният текст: http://dmitrij-sergeevl/292722
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4088170
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031