“Всички знаехме, че има апартаменти, купени евтино, всички знаехме за това, че част от тях даже са подарени. Знаехме и си мълчахме. Може би няма журналист, който да не се е сблъсквал в разследванията си с подобни имоти, но трябваше да се даде сигнал от медия, която е на издръжка на американското правителство, за да се прекрати тази омерта”. https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-prof-nikolay-radulov-znaehme-che-ima-podareni-apartamenti-no-si-malchahme-video/

Бих се радвал да бъда опроверган, но това изявление е първо по рода си признание на човек от експертната кухня по въпросите на сигурността в България, в което се потвърждава съществуването на омерта по върховете на държавите по въпросите на личното обогатяване на недосегаеми политици.

С риск да отблъсна читателите, запознати с тази тема, ще се върна към въпроса за мезонетите, подарени на президента Георги Първанов чрез подставеното лице Владимир Лазов, близък негов семеен приятел, на чието име по нотариален бяха записани двата мезонета. Описал съм механизма и доказателствата в книгата “Президент на РъБъ”, които са достатъчни да се стигне до извода за подаръка на оръжейния търговец Петър Манджуков, направен на сем. Първанови. 

От времето, когато зададох в предаването “В десетката” по БТВ въпроса за тези мезонети през октомври 2006 г., а след това и от появата на книгата ми по темата през 2010 г., изминаха много години. През тях главният герой в моите разкрития нито веднъж не пожела да ме опровергае. Подставеното лице Владимир Лазов- също. 

Мълчи си и агресивният иначе по своя нрав доста гръмогласен политик Румен Петков, който в качеството си на вътрешен министър, изключително приближен на президента Първанов, е наредил входът на кооперацията в кв. “Гоце Делчев” с двата мезонета да бъде охраняван от полицейски патрули след като съм съобщил адреса от телевизионния екран. Полициите са били инструктирани да лъжат евентуалните журналисти, ако такива храбреци се появят, че пазят местопрестъпление във връзка с някакъв обир. И те, редовите служители на закона, са били впрегнати в омертата и я спазват и до днес.

Мислите ли, че след като истината е била известна на този министър, останалите му колеги в правителството и в партията му не са знаели също? А “другите”, като устремилият се към властта Бойко Борисов, поддържащ отлични отношения с Румен Петков и с Първанов?

Само тази омерта е напълно достатъчна, за да може всеки да си направи извода, че съзаклятниците има какво да крият. Ако не се опасяваха от разгласяване на истината тези балкански акули можеха да ме схрускат отдавна, но са се договорили помежду си да си пазят тайната като се правят, че не съществувам и следователно, написаното и казаното от мен няма никакво значение. Но и това е е всичко.

Разговарял съм междувременно с хора, които никак не са случайни. Те са ми признавали, че знаят за мезонетите на Първанов от самия Манджуков. Оръжейният търговец и строителен предприемач се е хвалил с подаръка си за семейството на държавния глава, за да зарибява други важни персони в държавата да му станат клиенти. Кръгът на посветените е толкова широк, че тайната им може без преувеличение да бъде наречена публична. 

В публичния дом на опозиционно-властовите интереси обаче истината няма значение. Царят може да е гол, но в публичния дом голотата е нещо естествено и дори задължително. 

И забележете – омертата е определение, което този път не е езиково средство, употребявано от публицист. Използва го споменатият вътрешен за системата на омертата човек, който при това не бяга от собствената си отговорност да бъде участник в омертата. Та затова се опитвам да обърна внимание на читателите, че се случва нещо необичайно…

Би било наивно да вярваме, че някой ще се трогне от признанието на Николай Радулов и ще дръпне поне малко завесата на конкретиката, зад която се крият вкупом гузните съзаклятници. Хайде, за управляващите между тях е ясно. Те има да губят много, ако паднат от власт. Но т.н. опозиция защо не ги атакува? Отговорът е: защото са от същото котило и си пазят взаимно гърбовете, катерейки се по други гърбове –  тези на избирателите, пред които разиграват героични сценки на моралисти и борци за справедливост.
Иво Инджев