Прочетен: 2181 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2018 17:26
Да се похвалим – пак бяхме в планините на Черна гора. Ми то постингите за туризъм са това... да се похвалиш къде си бил.
В планината Комови сме, под връх Васойевички ком – 2461 метра висок.
( Моля, кликвай върху снимките)
На около 14 км. От черногорското градче Андревица ( на нас ни се сториха140), по много тесен и стръмен планински път се намира Етно село Ставна.
Това е мястото, където бяхме избрали да нощуваме. Та, както казах тези километри ни се увидяха. Имахме чувството,че нещо не е наред и затова, където видехме човек по пътя питахме за етно селото. На едно такова място стопаните изключително благоразположени даже настояваха да пием ракия с тях. Каква ти ракия... бяхме още в нищото, а ни чакаше голямо изкачване. Бяхме доволни само от факта, че сме на правия път. Стръмно, тясно, та даже и джипа се задъхваше.
Но нейсе – домъкнахме се живи и здрави в Етно село Ставна.
От ширналата се пред нас гледка бързо забравихме за трудностите по пътя.
Страхотно място на 1700 метра надморска височина. Бунгалото, обширно и уютно ни предложи тишина и спокойствие.
След закуската, която домакините ни предложиха тръгнахме да се разходим в подножието на върха. Искахме да се потопим в планинската атмосфера, без да изкачваме самия връх.
Запътихме се нагоре.
И като се ширнаха ония ми ти тучни планински ливади...красота.
Да завидиш на стадата овце и крави, които кротко си пасяха и допълваха тази пасторална гледка.
На всичкото отгоре се хранеха и здравословно.
Киро и той неуморно се мотаеше около тях. Пастир да беше станал, цена нямаше да има.
Даже и конете, тези горди животни бяха укротили своя темперамент под магията на природния релакс.
Идилия! Старите дървени къщи на стопаните на тези животни ни връщаха във времето назад.
Кучетата пазеха стадата и къщите,
а прасетата вечно ненаяли се се въртяха нервно, очаквайки стопанката да ги нахрани.
Неусетно стигнахме до подножието на върха. За малко се показа и Слънчицето, колкото да можем да направим снимка.
Поседяхме, помълчахме и само природата „говореше“ със своите краски и природни звуци, които със снимка не могат да се опишат.
Заприбирахме се надолу.
Кравите лежаха доволно напасли се със сочна трева.
Прасетата, също след обилното количество помия лежаха и се мажеха в изобилието от кал (какво да е прави, дори и в природата не винаги всичко е хармония).
Но пък, за да сме по-поетични можем да го кажем и така.... „ Прасетата, след като хапнаха вкусния си обяд се отдадоха на лечебни кални бани“. Май... е по-добре така. Нали трябва да сме изискани в изказа си.
Та така. Само овцете още се мотаеха и не лягаха....вечно ненапасли се.
Да,ама след това ще дадат млечице, от което любезните ни домакини ще приготвят вкусно овче сиренце.А как върви с червено винце... .
Ми това е. Няма как да се пресъздаде с думи и снимки, ама поне сега снимките са цветни. Щото, ако бяха черно-бели като преди години, съвсем нямаше как да се пресъздаде атмосферата.
След две нощувки тръгнахме по пътищата на Черна гора. Целта ни беше морето. Сбогувахме се със стопаните, а от близката дървена къщичка, слънчогледите ни махаха за сбогом... !