Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 10:16 - НЛО - Анатолий Малишев
Автор: zorata01 Категория: Други   
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
0



Подмосковие, Солнечногорски район, 21юли 1975година. 18 годишният художник любител Анатолий Малишев, отива в гората да рисува. На половин километър от село Костино си харесва голяма поляна. Но още по пътя изпитва необяснима тревога. Около 8 часа вечерта чувството се усилва, Анатолий се огледал и видял на 80 метра дискообразен сребрист апарат. Диаметърът му бил около 13 метра, височина – 4. От апарата излезли 3 човешки фигури със сребристи скафандри и се насочили към момчето. Отпред вървяла красива, синеока стройна жена на около 25 години. Придружавали я двама стройни млади мъже, малко по-високи от жената, но с нормален човешки ръст-165-170см.

Анатолий не бил готов за срещата и се притеснил. Гостите го забелязали. Жената се усмихнала, протегнала ръка и казала: “Здравей, не се плаши от нас. Дойдохме от друга планета. Какво правиш?” “Рисувам етюд.” Предложили заедно да отидат до апарата, Анатолий се съгласил.

Ще цитираме откъси от неговият разказ: “Когато се приближихме, сякаш ни всмука. Вътре светеше равномерно, около стените бяха разположени пултове и прибори. В центъра имаше голяма маса, изскочиха табуретки. Стопаните предложиха да седнем. След това светна монитор – виждаше се една от улиците в Солнечногорск, разположен на 15 километра от тук.

Предложиха ми да се съблека. Жената се отдалечи и изчезна в мъгла. Съблякох се. Към гърдите и ръцете прикрепиха датчици, на главата ми сложиха нещо като корона. След изследванията ми казаха много здрава нервна система, средно умствено развитие. Учудиха се на телосложението ми. Казах, че се занимавам със спорт. Попитаха какво е това. Отговорих , че е физическа работа.

После ме изведоха от апарата и се върнаха обратно. Около тялото се появи синкава светлина, която ставаше по-светла. То бързо набра скорост и за 2-3сек. се издигна на височина около 800 метра. После се раздели на 8 сектора, приличаше на рязан портокал, закръгли се отново като цилиндър, прие старата си форма и се спусна. Хората отново идват при мен и ми предлагат да отидем на тяхната планета. Съгласих се. Влизаме в апарата. Сядаме в удобни фотьойли като в самолет. “Полетът ще продължи 40 минути в едната посока. Разстоянието е около 3 светлинни години. Показват ми през илюминатора отдалечаващата се Земя. След известно време я виждам вече от космоса.

По време на полета не почувствах вибрации, но състоянието ми не беше много приятно. Когато се успокоих и свикнах, те забелязаха това и се усмихнаха.

Наближихме тяхната планета. Обвита е в тънка мъгла. Около планетата на еднаква височина висят светещи сфери, много по-малки от овала на планетата. Първото впечатление е, че тя е изкуствена. От близко разстояние тя напомня Земята. “Тук няма държави и граници”.

Кацаме. Излизаме. Светлината е бяла, равномерна, но източникът и не се вижда. Въздухът е чист и хладен. Ступвам по-леко отколкото на земята. На мястото на кацането отляво и отдясно чакат по трима души. Приличат на моите приятели. Хванаха ме за ръка и ме поведоха. Пътят е каменист тревата напомня за Земната. Попаднахме в някакво здание. Стените му в зависимост от придвижването се местят нагоре, надолу, встрани. В една от залите видях екран с размери от около 2 на 3 метра. Виждаше се главата на човек който говореше с един от присъствуващите в залата.

По-нататък помня отделни епизоди. Видях как подмладяват хора. Поднасят към човека прибор и лицето му се подмладява от горе надолу, сякаш сянка минава. Помня как се появи човек от една светеща точка. Тя нарастваше и се появи човек. Показаха ми и как изчезва. Отначало на неговото място се появи светъл контур, а вътре е тъмната фигура. Накрая тъмната фигура се превръща в светеща точка. Броят на хората може да се увеличи на 2, 4, 6, 8 ... Всички си приличат като близнаци.

Видях отблизо и “тъмен” гигант, висок около 3 метра. Лицето имаше кафяв тен, устните – едри, широки, носът – прав, като на всички видени там хора, очите – дълбоко поставени, погледът – изпод вежди, тялото – наведено напред... Дрехата е сякаш съшита от отделни парчета, които при движение вибрират. Когато върви, краката се огъват в коленете. В първият момент изглежда даже страшно.

Видях човек умрял на земята. Живееше близо до мен. И макар да ми се усмихваше, ми беше трудно да се приближа до него. Видях хора високи около един метър. Имат непропорционално големи глави, крайниците им са дълги. Отначало предизвикаха у мене усмивка. Опитах се да взема за спомен прозрачна четириъгълна призма с някаква течност. Протегнах ръка, но стопаните, без да се обръщат към мен, казаха да не пипам. Предложиха ми храна, салатата – съвсем нормална, лимон, водата е като газирана. Предложиха да остана, но аз отказах Струва ми се, че бях там около половин час. След това ме качиха на апарата и се върнах на същото място. На сбогуване ми казаха: “Разкажи това на човек, който ще ти повярва.” Към полунощ се прибрах в къщи и направих кратки записки. За всичко това се опитах да разкажа на един приятел, но той ми се присмя още в самото начало. Повече на никого нищо не казах.


Тагове:   НЛО,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zorata01
Категория: Други
Прочетен: 9546
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031