Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2023 07:38 - ИНТЕРНЕТ БУТИЛКА № 2
Автор: orknei Категория: Други   
Прочетен: 4172 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.01.2023 10:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

С КОРАБ „ПЛОВДИВ“ В ТРИ ПРИСТАНИЩА

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми, зарисовки. Така става поносима каютната усамотеност на моряк от по-ниските етажи на екипажния списък.

10.10.1980 г., КОРАБ „ПЛОВДИВ“, РЕЙДА БУРГАС

Още сме на рейда. Маневрата бе обявена за 16,00 часа, отложиха я за 20,00, после я пренасрочиха за утре в 04,00. Половината от занаята е в чакането, успокояват ме. Общувам предимно с моряците от палубна команда и вече установявам обединителна речева характеристика, със самочувствие всички подчертават: аз като бях на „Плиска“, „Сопот“, „Марица“, „Ботев“… Досущ като Вазовия Хаджи Смион с неговото неизменно „Аз като бях в Молдовата“… Разликата си я бива, тук чувам посоки и пристанища от половината свят.

Според старши помощник капитана на борда ледът от хладилника е по-скъп от уискито. Е, няма как корабът да отплава за Антарктида, така че опасност от девалвация няма.

Привечер  градът на брега и „кварталът“ в морето с 23 кораба запалиха светлините почти едновременно.

11.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Най-после в 11,30 часа се качи пилот, а след малко повече от час бяхме на кея и заехме мястото, току-що освободено от „Калофер“. „Пловдив“ напъха 106-метровото си туловище в 120-метрова ивица пристан. Сложно.

Имах неприятна и нелогична според мен разправия в митницата. Мъкнех под мишница широкоплощната картина на Паскал Стружев „Старият Пловдив“ и за една бройка не ме арестуваха. Опитах се да обясня, че това е подарък от кмета на Пловдив Христо Мишев за екипажа на кораб „Пловдив“. Нали под родния флаг навсякъде по света кораб „Пловдив“ е българска територия? Да, така е, но тук е бреговата ни граница! Обвиниха ме в опит за износ на валутна ценност,  задържаха картината, а от мен поискаха да докажа писмено, че „Старият Пловдив“ е жест на кмета към кораба с името на града под тепетата. Разтичах се, телефони, секретарки, телеграми и шашнах митничарите, че се справих с проблема за отрицателно време. Не ми стигаха разправиите с Начо Културата, който изрече гневни слова срещу личната ми безотговорност да изнасям експонати от поварената му съкровищница – Стария град.

И добре, че корабът вече бе на кея, иначе поривистият вятър на рейда или щеше за вземе от ръцете ми картината с площ  на корабно ветрило, или да ме събори във водата, заедно с нея. На палубата ме посрещна рулевият Шами, кодрокос  присмехулко. Набързо разказах за премеждието, а той предупреди, че трябва да съм изключително внимателен с марфата / моряшка контрабанда /. Защото, щом съм на кораба, грехота е да не опитам благото на нещо лъскаво от Запада. И като вдигна назидателно пръст заключи:

- В тиха вода дяволи се въдят!

В този миг дори не се опитах да вникна в моряшката мъдрост. Донякъде бях поласкан, че според митничарите по-висока чест на едно произведение на изкуството може да окаже само крадецът.

12.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Капитан Кара Колю ми прочете лекция за такелажния нож в джоба на моряка. Екзотична фигура, представител на кара капитаните с огромен стаж в каботажното плаване, типичен „барба“. Денем не стъпва нито в пенсионерски клуб, нито в кафене, обикаля българските кораби в пристанището и във всеки екипаж има приятели.

-Никакъв моряк не си, ако такелажният ти нож ръждяса. Понякога живот спасява!

Обещах на Кара Колю при първа възможност да закача желязото на колана си.

Успях за около час да прескоча при пловдивските яхтостроители в Ахелой. Група мечтатели около Стойчо Стойчев, една от колоритните фигури на Пловдив, бивш кореспондент на БТА. Стари познати, посрещнаха ме със завист и комплимент:

-Ти честно заслужи правото да плаваш с кораб.

В шеговития разговор им споделих, че сред новите ми колеги има обикновени селски момчета от Провадийско и Севлиевско, които бъбрят за преходи през два океана, сякаш това е дреболия като детското прескачане в чуждия бостан, а преминаването на Гибралтар и Биская въобще не го смятат за събитие.

-И ние ще излезем в Атлантика, но първо ще пребродим Средиземно море.

Разделихме се с пожелания за щастливо плаване.

PS Пловдивчани наистина завършиха строителството на яхтата „Хоро“, преодоляха административните пречки и опнаха ветрилата, но стигнаха едва до Босфора. При преминаването на протока сърцето на Стойчо не издържа и екипажът остана без капитан. Шекспирова история.

13.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Поемам обедната вахта 12,00 – 16,00 часа. Вацман с червена лента на ръкава на палубата край парадния трап. Времето вдига, духа здраво и отвъд вълнолома начесто избухват солени гейзери. Лодките от бреговата служба не обслужват рейда.

Моряците са из хамбарите, а край мен снове старпомът, който следи изпълнението на каргоплана / товарния план / и особено важното – укрепването на товарите. И ме запознава с детайл от административните дебри:

-На борда нищо не може да бъде констатирано като „лошо“, ако не е документално записано като „лошо“.

Обаче моите интереси са в друга посока и подпитвам за бъдещите пристанища. Сигурни са само Анверс и Ротердам, всички други проекти пропадат. Значи трябва да прежаля надеждите за Казабланка  и Билбао. Неприятно.

14.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Капитанът каза, че ще тръгнем в неделя / 19.10. /, но моряците прогнозират 23 – 24-ти и правят зависещото от тях да бавят кораба на кея. Това най-малко зависи от тях, но са мъже със самочувствие. Смятат, че от рибар моряк не става, ветроходците са алпинистите на морето, а те – те са част от самата планина. Защото морето не е хоризонтална плоскост, а стръмнина за изкачване. Моряк, това е събирателно понятие, всички от екипажа са моряци, готвачът -също, разбира се най-добрият моряк е капитанът. И всички моряци от Български морски флот наричат кораба си параход. По-галено звучи, нищо че газьолът и мазутът отдавна са заменили въглищата.

Не ми спестяват критични бележки към българската преса. Намират я за необходима, но инфантилна и вредна. Някои от тях четат „Нюзуик“ и е разбираемо, че сравнението не е наша полза.

15.10.1980 г., ПОРТ БУРГАС, КЕЯ

Времето ми тече богоугодно бързо, но полека-лека пристанищната монотонност притъпява сетивната обремененост на новака. Каква романтика? Подходът към хамбарите прилича на галерия в рудник, само че отвесна, а вътре е просто олелия с викове, блъскане на железа, въжета, скъсано, разпиляно…

Момчетата се опитват да ми пробутват купешките си думички. С моториста Пенчо носехме чувал брашно към камбуза, а той се опитваше да ми обяснява нещо за феШиТизма. Така и не успях да убедя Биско, че Балканската война е преди Европейската, а не обратно. Иначе африкански и японски пристанища познава добре.

 

PS Трябва да поясня, че на кораб „Пловдив“ редакцията на вестник „Отечествен глас“ ме изпрати като „журналист с временна месторабота“. Това обяснява репортажните ми интереси и контактите с всички нива на екипажния списък.

Надявам се, че ще успея да поддържам седмичен блог ритъм  петък-събота-неделя. Уикенд четиво.

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orknei
Категория: Други
Прочетен: 152106
Постинги: 103
Коментари: 18
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол