Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2022 17:36 - Победите на Евгени Савойски над Луи XIV и Османската империя
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 4859 Коментари: 6 Гласове:
34

Последна промяна: 06.10.2022 09:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Има силни личности при повечето държави по света. За Свещената Римска империя и Австрия на Хабсбургите една от тях е принц Евгени Савойски. Евгени е роден в Париж на 18 октомври 1663 г. и отгледан в двора на френския крал Луи XIV. Въз основа на обичая, че най-малките синове на благородническите семейства са предназначени за свещеници, принцът първоначално е подготвян за духовна кариера, но на 19-годишна възраст се решава на военна кариера. Въз основа на лошото му телосложение и осанка, а може би и поради скандал, в който е замесена майка му Олимп, той е отхвърлен от Луи XIV за служба във френската армия. Евгени се премества в Австрия и прехвърля лоялността си към Свещената римска империя. През своята кариера, продължила шест десетилетия, Евгений служи на трима императори на Свещената Римска империя: Леополд I, Йозеф I и Карл VI. За пръв път се сражава срещу османските турци по време на обсадата на Виена през 1683 г. и последвалата Война на Свещената лига, след което участва в Деветгодишната война, воювайки заедно с братовчед си, херцога на Савоя. Славата на принца е осигурена с решителната му победа срещу османците в битката при Зента през 1697 г., която му спечелва слава в цяла Европа. За него имаше предаване по канал History преди около два месеца. Много добре беше обяснен неговият живот и военните му успехи.  Бащата на Евгений е бил на служба във френската армия и повечето от времето си е бил зает с различни военни кампании, докато единствената страст на майка му са дворцовите интриги. Ето защо децата в семейството определено са страдали от липса на внимание. Луи XIV бил толкова привързан към Олимпия Манчини, че много хора са смятали че съществува интимна връзка между тях. В крайна сметка безкрайното интригантставне изиграва лоша услуга на г-жа Манчини и тя изпада в немилост пред краля дотолкова, че е принудена да остави седемнайсет годишният тогава Евгений на грижите на баба му по бащина линия Мария Бурбонска и да избяга в Брюксел. Още от ранна детска възраст Евгений бил подготвян за духовник заради слабата му физика. За пръв път се сражава срещу османските турци по време на обсадата на Виена през 1683 г. и последвалата Война на Свещената лига, след което участва в Деветгодишната война, воювайки заедно с братовчед си, херцога на Савоя. Славата на принца е осигурена с решителната му победа срещу османците в битката при Зента през 1697 г., която му спечелва слава в цяла Европа. Евгени укрепва авторитета си по време на Войната за испанското наследство, където партньорството му с херцога на Марлборо осигурява победи срещу французите на полетата на Бленхайм. Евгени Савойски служи на трима императори на Свещената Римска империя: Леополд I, Йозеф I и Карл VI.

image

Паметник на Евгени Савойски на кон на площада във Виена

Когато навършва 19 години, за изненада на цялото си семейство, Евгений застава пред Луи XIV  с молба да бъде назначен на военна служба като командир на военно подразделение. Кралят обаче, още помнещ интригите на Олимпия, му отказва  категорично с думите „Молбата беше скромна, за разлика от молещия“. След този отказ Евгений Савойски започва да мисли за военна кариера в чужбина. Един от братята му, който бил на служба в армията на Австрийската империя, бива убит в една от битките с отоманските турци през 1683 г. Когато новината за смъртта му стига Париж, Евгений решава да замине за Австрия, с надеждата да заеме овакантеният пост на брат си и да предложи услугите си на фамилията на Хабсбургите. Евгени Савойски има един брат и три сестри. Той е най-малкото дете в семейството. През май 1683 г. османската заплаха за столицата на император Леополд I, Виена, е съвсем очевидна. Великият везир Кара Мустафа паша – насърчен от маджарското въстание на Имре Тьокьоли – нахлува в Унгария с между 100 000 и 200 000 души; в рамките на два месеца около 90 000 души са под стените на Виена. С „турците пред портите“ императорът бяга в безопасното убежище Пасау нагоре по Дунав, по-отдалечена и сигурна част от владенията му. В средата на август Евгени пристига в лагера на Леополд I. Евгений е втори братовчед на Виктор Амадей, херцог на Савоя – връзка, която императорът се надява да се окаже полезна при евентуална бъдеща конфронтация с Франция.

image

През септември императорските сили под командването на херцога на Лотарингия, заедно с мощната полска армия под командването на крал Йоан III Собиески, са готови да ударят армията на султана. Сутринта на 12 септември християнските сили се подреждат в боен ред по югоизточните склонове на Виенската гора, гледайки надолу към масирания вражески лагер. Еднодневната битка за Виена довежда до вдигане на 60-дневната обсада, а силите на султана са разгромени и се оттеглят. Служейки под командването на Баден, като двадесетгодишен доброволец, Евгени се отличава в битката, спечелвайки похвала от Лотарингия и императора. При втората обсада на Виена според мен по-голямата заслуга за спиране на османското настъпление се пада на Ян Собиески, но и Евгени Савойски също има пръст в успеха. Войските на Кара Мустафа са победени и техният устрем към Европа е спрян. Жалко, че едва при Виена, когато става напечено се съюзяват войските на европейските държави пред заплахата от Османската империя. Балканските държави и Унгария са поробени.

image 

Ян  III Собиески, полски крал

            Нов успех следва през 1687 г., когато, командвайки кавалерийска бригада, Евгени има важен принос за победата в битката при Мохач на 12 август. Разгромът на поражението е толкова голям, че османската армия се разбунтува – бунт, който се разпространява до Константинопол. Великият везир Сюлейман паша е екзекутиран, а султан Мехмед IV е свален от власт. Смелостта на Евгени отново му спечелва признанието на началниците му, които го удостояват с честта лично да предаде новината за победата на императора във Виена. За заслугите си Евгени е повишен в генерал-лейтенант през ноември 1687 г. Той получава и по-широко признание. Испанският крал Карл II го награждава с ордена „Златното руно“, а братовчед му Виктор Амадеус му предоставя пари и две доходни абатства в Пиемонт. Военната кариера на Евгени претърпява временен спад през 1688 г., когато на 6 септември принцът получава тежка рана в коляното от мускетен куршум по време на обсадата на Белград и се завръща на активна служба едва през януари 1689 г. Репутацията на Евгений в Европа нараства (при Кремона и Луцара постига, но поради състоянието и морала на войските му кампанията през 1702 г. не е успешна. Самата Австрия вече е изправена пред пряка заплаха от нахлуване от другата страна на границата, от Бавария, където курфюрстът Максимилиан Емануил се обявява за Бурбоните през август предишната година. Междувременно в Унгария през май избухва малък бунт, който бързо набира скорост. След като монархията е на прага на пълен финансов крах, Леополд I най-накрая е убеден да смени правителството. В края на юни 1703 г. Гундакер Щархемберг заменя Готард Салабург като президент на Министерството на финансите, а принц Евгений сменя Хенри Мансфелд като нов председател на Имперския военен съвет. Евгени Савойски търпи едно поражение, но бързо го заличава още през следващата година(1697). Става въпрос за победата над турската армия под командването на великия везир Иляс Мехмед при Зента на 11 септември 1697 г. Князът начело на австрийските войски след 10-часов поход се приближи до река Зента, докато султанската конница вече преминаваше реката, а пехотата я прекоси над моста. Великият везир бе взет изненада на похода си към Трансилвания. В хода на тази продължителна битка турците загубили (според различни източници) от 20 до 29 000 души, докато австрийците загубили само 500 души.

Другият голям и способен военачалник от негово време е херцог Марлборо( на снимката долу).  

image

Евгени напуска Виена в началото на юни 1716 г. с полева армия от 80 000 до 90 000 души. В началото на август 1716 г. османските турци, около 200 000 души под командването на зетя на султана, великия везир Дамат Али паша, настъпват от Белград към позицията на Евгений западно от крепостта Петроварадин на северния бряг на Дунав. Великият везир възнамерявал да превземе крепостта, но Евгени не му дал никакъв шанс да го направи. След като устоява на призивите за предпазливост и се отказва от военния съвет, принцът решава да атакува незабавно сутринта на 5 август с около 70 000 души. Турските яничари имат известен първоначален успех, но след атака на имперската кавалерия във фланг силите на Али паша изпадат в объркване. Въпреки че императорите губят почти 5000 убити или ранени, турците, които се оттеглят в безпорядък към Белград, изглежда са загубили двойно повече, включително и самия велик везир, който влиза в мелето и впоследствие умира от раните си.

Евгени Савойски се включва във войната за испанско наследство( 1701-1714 г.). През 1704 г. обединява сили с херцога Германия и заедно побеждават френските и баварските сили в битката при Бленхайм на 13 август. Осигурявайки по този начин спокойствие на Австрия, Евгений Савойски се връща в Италия. Подновявайки сътрудничеството си с херцога на Марлборо, той отново печели блестяща победа на французите при Оуденаарде на 10.07.1708 и следващия месец обсажда Лил. Това е и върховният момент в победния им поход срещу френските сили. Неочакваната смърт на наследника на Леополд – Йозеф I обаче, променя политическият баланс в Европа. Към успехите на Евгени Савойски може да прибавим и победите при Карпи над френския маршал Катине и Киара. Новите тенденции в политиката на Англия налагат отстраняването от длъжност на херцога на Марлборо и договаряне на мир между Англия и Франция. Евгений Савойски продължава за кратко бойните действия и в крайна сметка през 1714 г. е подписан мирният договор от Расщадт между Луи XIV и император Карл VI.

image

Така Евгени Савойски постига още една забележителна победа след тази над Османската империя- над краля-Слънце Луи XIV. Победите при Белград, Мохач, Виена, Кремона са достатъчна атестация за неговите способности. Евгени Савойски не се жени и наследството му е поделено.  Евгени се включва във Войната за полското наследство като председател на Императорския военен съвет и главнокомандващ на армията, но е силно затруднен от качеството на войските си и недостига на средства; вече в седемдесетте си години принцът е обременен и от бързо влошаващите се физически и умствени способности. Франция обявява война на Австрия на 10 октомври 1733 г., но без средства от морските сили – които въпреки Виенския договор остават неутрални през цялата война – Австрия не може да наеме необходимите войски за провеждане на настъпателна кампания. „Опасността за монархията – пише Евгени на императора през октомври – не може да бъде преувеличена“. До края на годината френско-испанските сили завземат Лотарингия и Милано, а в началото на 1734 г. испанските войски превземат Сицилия.

image

Двореца Белведере във Виена, построен в началото на 18 в. от архитекта Лукас фон Гилдебрант за лятна резиденция за един от най-великите пълководци на онова време принц Евгени Савойски. След смъртта му дворецът е купен от Мария Терезия.

Принц Евгени Савойски взема участие в още една Австро-турска война- през 1716-1718 г. В битката при Петървардейн на 10 август 1716 г. той командва армия, много по-малка от турския командир Дарнад Али паша. Според различни източници той е имал от 110 до 200 000 войници. Но австрийската армия се състоеше главно от ветерани от войната за испанската наследство, опитни и опитни войници в битки и кампании. В тази битка командирът започнал известната си нощна атака от турската армия, въпреки че армията му била 4 пъти по-малка от врага. Австрийците се сражавали с щикова битка толкова решително, че османците избягали. Турците загубили 20 000 убити, 50 знамена и 250 оръдия. Австрийците загубиха около 3000 души в нощната атака.

В резултат на победата в битката при Петървардейн Свещената Римска империя придоби нови територии. След тази битка австрийските войски окупират град Белград, столицата на Сърбия, която е била под османска власт. В битката при Белград 40-хилядната армия на Евгений Савойски се сражава с близо 180 000-армията на великия везир Ибрахим паша. Австрийците претърпяха почти три пъти по-малко загуби от врага си - само около 5 500 души убити и ранени и получиха 166 оръдия като трофеи. След разгрома на турските войски при Петървардейн и под стените на Белград султанът на Османското пристанище не посмя да продължи войната. Скоро страните подписаха мирен договор, изгоден за Виена.

Във войната за полско наследство( 1733-1738 г.) той е принуден да води отбраната при Рейн Евгени се връща във Виена от Войната за полското наследство през октомври 1735 г., слаб и немощен; когато Мария Терезия и Франциск Стефан се женят през февруари 1736 г., Евгени е твърде болен, за да присъства. След като на 20 април вечерта до девет часа вечерта играе карти при графиня Батиани, той се прибира вкъщи в Щадтпале, а придружителят му предлага да вземе предписаното му лекарство, което Евгени отказва.

Когато слугите му пристигат да го събудят на следващата сутрин на 21 април 1736 г., те намират принц Евгений мъртъв, след като е починал тихо през нощта. Твърди се, че същата сутрин, когато е открит мъртъв, е намерен мъртъв и големият лъв от менажерията му.

Сърцето на Евгени е погребано заедно с праха на предците му в Торино, в мавзолея „Суперга“. Тленните му останки са пренесени в дълга процесия до катедралата „Свети Стефан“, където балсамираното му тяло е погребано в Kreuzkapelle. Говори се, че самият император присъствал като опечален, без никой да знае.

 




Гласувай:
34



1. virtu - Битките при Виена , Мохач и Белград са дали надежда на нашите , че ще успеем да се освободим.
05.10.2022 19:36
Избухва Чипровското въстание.
Още през февруари 1688 година архиепископ Стефан Кнежевич пише, че в Чипровци са готови за въстание и само изчакват напредването на хабсбургската армия. През пролетта две въстанически чети под ръководството на Георги Пеячевич и Богдан Маринов тръгват от града към Поморавието и след отделни сблъсъци с османски части достигат намиращите се под хабсбургски контрол Бачка и Банат, поставяйки се на разположение на хабсбургското командване. През юни и юли те се включват в бойните действия, включително в превземането на важната крепост Оршова, като четата на Пеячевич е преобразувана в конна дружина. Можехме да се освободим 190 години по-рано .
цитирай
2. barin - Здравей, virtu. Наистина Чипро...
05.10.2022 19:47
Здравей, virtu. Наистина Чипровското въстание е малко след споменатите битки. Османската империя търпи загуби, но ние сме близко до тях и тук е имало повече турци. Не сме успяли, а сме имали шансове дори още след битката при Ангора 1402 г.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - Вярно е. Браво за материала.
08.10.2022 21:33
barin написа:
Здравей, virtu. Наистина Чипровското въстание е малко след споменатите битки. Османската империя търпи загуби, но ние сме близко до тях и тук е имало повече турци. Не сме успяли, а сме имали шансове дори още след битката при Ангора 1402 г.
Поздрави!

цитирай
4. barin - Благодаря, Роси!
08.10.2022 21:36
Благодаря, Роси!
цитирай
5. monarh1991 - Здравей, Ванка!
12.10.2022 13:57
Поздравявам те за труда! Наистина знаменит и бележит пълководец, на него е посветена и една хубава немска традиционна песен, ,,Принц Евгени благородният рицар", неполиткоректна като текст. На немски името му е Ойген. Да, можело да е е освободим, но френският крал удря австрийците в гръб, започвайки Деветгодишната война, всъщност той ги напада и по време на обсадата на Виена, завземайки някои територии. Можело е и по-рано, както пишеш и ти, например при походите на Сигизмунд и Варненчик.
цитирай
6. barin - Здравей, Монка. Много са участията ...
12.10.2022 14:09
Здравей, Монка. Много са участията на Евгений Савойски във войните. Темата отдавна я замислях, но отлагах публикуването. Изчаках едно предаване по history. за нега.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645221
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67333
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031