Разчистих се априлски пред Великден
и обстановката попромених,
но спомени се скрили по ъглите,
по шкафове като в олтар светих,
душата ми не искат да напускат,
тук-там събуждат жар и пак горят,
защото във една щастлива къща
не могат спомените да се спрат.
Пътуват до звездите и се връщат,
и пак се крият някъде край мен,
и въздухът, за жалост ,ме загръща
като ръка на близък, прероден.
Утехата, че са добре при Бога,
защото бяха светещи сърца,
спасява ме от липсата им много,
защото там, отвъд, е красота!

23 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Разчистих се априлски пред Великден
и обстановката попромених,
но спомени се скрили по ъглите,
по шкафове като в олтар светих,
душата ми не искат да напускат,
тук-там събуждат жар и пак горят,
защото във една щастлива къща
не могат спомените да се спрат.
Пътуват до звездите и се връщат,
и пак се крият някъде край мен,
и въздухът, за жалост ,ме загръща
като ръка на близък, прероден.
Утехата, че са добре при Бога,
защото бяха светещи сърца,
спасява ме от липсата им много,
защото там, отвъд, е красота!

23 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Например, че паметта чрез спомените връща лентата на времето назад. Наистина паметта си е направо машина на времето. Но ако оттатък е по-хубаво, защо да съжаляваме покойните ни близки. Би следвало те да ни съжаляват. Особено като гледат как негодници като Слави и сие безчинстват.

Кралица си на философската лирика, Роси!

за топлите думи.