2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3800 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2023 22:18
Една сутрин, точно преди Кръстовден, той реши, че неподредените карирани листове са му недостатъчни и поръча голяма жълта тетрадка. Когато започна да пише в нея първия път си представи Силвия. Не онази Силвия – първата му любов от училище, с която скъса ученическата си униформа под големия бряст в задния двор. Онази Силвия отлетя в миналото заедно с млечните шейкове, които пиеха след последния час в снекбара на ъгъла. Тя отлетя в небитието като младежките му години и първите му опити да прави любов. Онази Силвия.
Представи си Силвия жена му. Реши, че не е удачно да я описва в голямата жълта тетрадка като жената, която се бе превърнала в негова болногледачка последните три години, достатъчно е да посочи тайната, с която Силвия – жена му го накара да се събуди от комата. Подостри до болка молива и старателно започна да отбелязва тихите подредени моменти от живота си. Или съвместния им живот, както той си мислеше.
Първоначално се появиха двете й кучета, които припкаха напред и го срещнаха в парка, започнаха лудо да се надпреварват кой да бъде пръв в ухажването на високия кльощав мъж с препълнен десен джоб. Да, по онова време държеше гумена топка в джоба, която тайно стискаше, когато минаваше покрай нещо, което си струваше да се запомни. Така той правеше мускулите на дясната му ръка да помнят вместо него и това винаги вършеше работа. Освен текстът моливът някак си успя да нарисува в тетрадката издутия му джоб от ония времена и рисунката се получи досущ като слона, глътнат от боата на Екзюпери.
След това в тетрадката се появиха двете им деца – първо като две ужасно ревливи близначки на няколко дни, а след това хванаха подръка гаджетата си и затръшнаха вратата след себе си последователно в рамките на седмица в знак на протест, че скъпият им баща отказва да приеме за нормално на шестнадесет да ходиш в нощни клубове с доста по-напреднали в живота мъже. По-късно той описа зрелищната сватба на по-голямата близначка и скромното погребение на по-малката. Но стенният часовник удари точно полунощ и някак си очите му неусетно се затвориха и той заспа на масата върху жълтата тетрадка. Моливът се търкулна и падна на земята.
Жена му Силвия прекъсна кроткото си четене на книга, отиде до него, целуна го по олесялото теме, повдигна го внимателно и го пренесе в семейната спалня. Зави го с пухената завивка, изгаси лампата и се върна обратно при масата с голямата тетрадка. Седна на мястото му, вдигна молива от пода и започна да чете написаното. След известно време нанесе първите си редакции, след това добави няколко изречения. После още няколко, а на два-три пъти дори зачерта цели абзаци. Така тя писа цяла нощ и не усети кога утрото почука на прозореца и остави на перваза две стъклени бутилки с мляко, които трябваше незабавно да прибере в хладилника, за да не се развалят, а след това да подготви сутрешната вана на съпруга си.
След закуска той пожела отново да пише. Приведен в безукорна външност за положението си, подостри отново молива и отвори голямата жълта тетрадка. Понеже разполагаше с услужлива памет, не се наложи да препрочита написаното, а направо продължи към първата си любовница, която го чакаше в близкия до службата му безистен с кошница, преливаща от деликатеси. Деликатесите бяха изядени за един следобед заедно с няколко бутилки Кот дю Рон Руж в стая триста и осем на хотел Пале дьо Шайо, като междувременно моливът си отбеляза с удивителна двата любовни акта, единият от които приключи със счупена нощна масичка. Годината на реколтата бе записана старателно, като не се наложи да въвежда никакви поправки в абзаца. Незнайно защо първата му любовница също се казваше Силвия, с едно удължаване на първото „и“ в името й така, че то се произнасяше нещо като „Сийлвия“, ала това той нямаше как да го запише коректно и затова остави нещата както са по традиционния начин. Следващите посещения на хотел Пале дьо Шайо не бяха така стройно подредени в текст, тъй като през това време шареният котарак на съседката реши, че е време за разгонените котки, започна да им изнася небивала серенада и прекъсна забавните изречения за любене, строшени масички и великолепни реколти Кот дю Рон Руж.
На обяд менюто се сервира точно в дванадесет и тридесет, на масата беше умислен, опитваше се наум да брои изминалите години, които трябваше да спомене в голямата жълта тетрадка, стискаше въображаема гумена топка в десния си джоб и това притесни жена му Силвия. Направи му забележка, а той се поправи, извади ръката си от джоба и продължи да се храни замислен. Нацапа мустаците си със супа от кестени и забрави да ги избърше. Жена му внимателно го изчисти, след това помоли отново да го пренесе на масата с голямата жълта тетрадка и продължи собственото си изтезание със Силвиите, но цял следобед не му се получи. Въртя се до вечерта на стола, изпуска няколко пъти молива, святкаше и изгасяше настолната лампа, а накрая рано вечерта умислен загледа през прозореца есенния дъжд докато се унесе и заспа отново върху големите страници на тетрадката.
В това време жена му приключваше приготовлението на вечерята, но разбра, че напразно се е старала да накара патешкото конфи да цвърчи с хрупкава коричка и ще трябва да го изконсумира сама. Приближи се до съпруга си, отново внимателно го взе на ръце и го занесе да спи блажено гладен в спалнята. Върна се, доизтри неизмитите си от патешка мазнина пръсти и седна да прочете написаното за деня. Докато четеше се подсмихваше, хапеше гумичката на молива, зачертаваше ненужното, добавяше изпуснатото и поставяше на място запетайките и въпросителните. Така измина половината нощ, а когато в два и четвърт легна до мъжа си усети задоволство от добре свършената работа.
Изнизаха се седмиците, дойде Архангеловден. Голямата жълта тетрадка беше станала дебела, нахранена с гъсто изписани графитени думи, от тях личаха петната на самодоволство, гняв и униние, тук – там мазни следи от киш със сирене и миризма на печен сос, а на сто осемдесет и трета страница се мъдреха две капки вишнев сироп и леке от лекарството му против рефлукс. В същото време Силвиите се преобличаха, смееха се, плачеха, чупеха по някой крак в тъмното, докато ги гонеха полицаи, а онази Силвия – майка му, дори се разведе с грохналия му баща и го остави без франк само защото изгуби на карти семейния автомобил. Но това бяха неговите вариации, които необезпокоявано бяха зачертавани и коригирани ката нощ, та след това смеещите се Силвии ревяха с глас, тази, която си счупи крака излежа тридневна присъда заради хулиганското си поведение, втората му любовница изобщо изчезна, а майка му умря без почести, изпратена в последния си път от верния й секретар Гийом.
По Коледа трудът му бе завършен и той с апломб и чудесно вътрешно усещане затвори голямата жълта тетрадка. Беше убеден, че е написал най-добрата творба, писана някога за Силвия. Извика към жена си, която в този момент упражняваше пиеси на Менухин за пиано с последния си нещастен, настъпил ушите си ученик:
– Любезна съпруго, донеси шампанско и чаши и нека отпразнуваме победата на духа над скапаното ми сакато тяло! Завърших романа си!
Докато пиеха шампанското и слушаха замаяни шансоните на Жюлиет Греко, той отгърна голямата жълта тетрадка и зачете на глас:
„Силвия обичаше млечните шейкове, които пиехме след последния училищен час в снекбара на ъгъла. Заради шейк тя ми се отдаде за пръв път и въпреки, че излях семето си нескопосано върху черната й училищна пола, после склони да се омъжи за мен. Известно време след като се родиха децата ни, майка ми Силвия не пропусна да ми припомни как ни е хващала двамата в Пале дьо Шайо, избягали от бебешките ревове и сополи, плащала след нас сметките за строшените мебели и съсипаните чаршафи с добра реколта вино. Дори оставяла бакшиш. По това време Силвия обичаше да й казват Сийлвия и си счупи крака, когато ми изневери за пръв път с полицай от Руан. Бях с десет години по-млад и не разбирах, че това е остатък от предишния й живот с млечните шейкове, когато в нея е напирало желанието да концертира из Европа като пианистка вместо да ражда деца на чиновник, които ще погребе по-късно. След години Силвия престана да пее провансалски селски песни докато я любеха и се отдаде на гуляи с приятелите ми, които я намираха одухотворена и особено ценяха патешкото й конфи, а един път я напиха и я надумаха да нарисува мустаци на мъжа си докато спи, да го фотографира и да изпрати снимката му във вечерния вестник със следната обява: Господин Еди-кой-си търси Силвия на петнадесет, която да му позволи волности. Добро заплащане!“
Когато приключи с четенето, той свали очилата си, бавно затвори жълтата тетрадка и погледна с недоумение жена си.
Онази Силвия.