Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
05.10.2022 13:23 -
Големият печеливш от жалките последни избори
Дерзайте, братя българи - избирайте все такива юнаци като президента, давайте им все повече възможности да управляват мислите и джобовете ви, слагайте съдбата на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а клубове по интереси. Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите - най-вече факта, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство - беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него.
Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата - заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат
„кур капан“
За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно - изложен на опасност. /За пуристите - да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант - б.а./
Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи - разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори, Румен Радев е големият печеливш. Пак. За четвърти пореден път от миналата година насам.
А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите - ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като - заедно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама - на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто
превзеха цялата изпълнителна власт
и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.
Така че, да го кажем още веднъж - с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори, вероятно през февруари - март догодина.
Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно - но няма да дойде, поне не скоро.
При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола - а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация.
Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват да ни върнат в лапите на „Газпром“, да
тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО,
тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес.
Ето ви го класическия пример за това жалко президентско управление. В понеделник президентството разпространи декларация, с която се опита да обясни защо „президентът Румен Радев не се е присъединил към пълния текст на декларацията, приета от няколко държави, по отношение на членството на Украйна в НАТО“.
В този цитат веднага се набива на очи елементарната манипулация - не се е присъединил към „пълния текст“. Това оставя у несведущия впечатлението, че той все пак се е присъединил към декларацията, макар частично. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, защото към такава декларация не можеш да се присъединиш частично.
Радев бил подкрепял „останалата част от текста“, внушават влъхвите на президентския ПР, но не и точно украинското членство. Ами не може. Не може, защото „останалата част от текста“ всъщност аргументира защо накрая се подкрепя Украйна. Не може да си съгласен с базисните аргументи, а да не подкрепяш извода, който очевидно следва от тях. Това значи или че си скаран с елементарната логика, или че си скаран с елементарния политически морал, или че си скаран с чувството за срам и подкрепяш фактически агресора Русия, но опитваш да замажеш нещата и хората да не разберат това.
После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а накрая идва основното: „Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединяване на Украйна трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Първо - „конфликт между Русия и Украйна“. Така ли? Целият цивилизован свят използва изрази като „мръсна кремълска война“,
„варварска руска агресия“
и други, още по-точни и красноречиви, само за българския президент имаме някакъв си там, при това, забележете - двустранен - конфликт. Сякаш не Русия атакува Украйна, без друга причина, освен имперските си амбиции. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на международните норми и решенията на ООН. Сякаш Русия не извърши вече толкова много и толкова отвратителни военни престъпления в Украйна, че осъдените в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от завист.
Второ, изумителна е представата на Румен Радев, поне според тази оправдателна за него декларация на президентството, че трябва да има параметри за мирно уреждане, които „да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, за да няма подобни ексцесии в бъдеще, Русия трябва да бъде поставена на подсъдимата скамейка - но не онази на историята като неясно бъдеще, а на реалната международна подсъдима скамейка. И Радев не разбира - а може би не иска да разбере - че, също както нацистка Германия, този път Русия, след като загуби войната и бъде принудена да се прибере не само от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по такъв начин, че да не може да разпалва нови и нови конфликти.
Всъщност, казаното от мен по повод на тази декларация е само илюстрация за това какъв могъщ мозък ни управлява в лицето на Румен Радев, какъв искрен български патриот е начело на милата ни Родина, какъв демократичен европеец и лоялен натовски генерал се грижи за доброто име и честта на България пред света.
Дерзайте, братя българи - избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им все повече възможности да управляват мислите и джобовете ви, слагайте съдбата на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Аз вече гледам изцяло отстрани и се радвам не само на смешните, но и на опасните парадокси, които сътворявате с голямата поредица все по-жалки избори на все по-жалки хора.
Фактор
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а клубове по интереси. Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите - най-вече факта, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство - беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него.
Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата - заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат
„кур капан“
За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно - изложен на опасност. /За пуристите - да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант - б.а./
Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи - разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори, Румен Радев е големият печеливш. Пак. За четвърти пореден път от миналата година насам.
А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите - ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като - заедно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама - на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто
превзеха цялата изпълнителна власт
и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.
Така че, да го кажем още веднъж - с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори, вероятно през февруари - март догодина.
Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно - но няма да дойде, поне не скоро.
При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола - а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация.
Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват да ни върнат в лапите на „Газпром“, да
тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО,
тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес.
Ето ви го класическия пример за това жалко президентско управление. В понеделник президентството разпространи декларация, с която се опита да обясни защо „президентът Румен Радев не се е присъединил към пълния текст на декларацията, приета от няколко държави, по отношение на членството на Украйна в НАТО“.
В този цитат веднага се набива на очи елементарната манипулация - не се е присъединил към „пълния текст“. Това оставя у несведущия впечатлението, че той все пак се е присъединил към декларацията, макар частично. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, защото към такава декларация не можеш да се присъединиш частично.
Радев бил подкрепял „останалата част от текста“, внушават влъхвите на президентския ПР, но не и точно украинското членство. Ами не може. Не може, защото „останалата част от текста“ всъщност аргументира защо накрая се подкрепя Украйна. Не може да си съгласен с базисните аргументи, а да не подкрепяш извода, който очевидно следва от тях. Това значи или че си скаран с елементарната логика, или че си скаран с елементарния политически морал, или че си скаран с чувството за срам и подкрепяш фактически агресора Русия, но опитваш да замажеш нещата и хората да не разберат това.
После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а накрая идва основното: „Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединяване на Украйна трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Първо - „конфликт между Русия и Украйна“. Така ли? Целият цивилизован свят използва изрази като „мръсна кремълска война“,
„варварска руска агресия“
и други, още по-точни и красноречиви, само за българския президент имаме някакъв си там, при това, забележете - двустранен - конфликт. Сякаш не Русия атакува Украйна, без друга причина, освен имперските си амбиции. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на международните норми и решенията на ООН. Сякаш Русия не извърши вече толкова много и толкова отвратителни военни престъпления в Украйна, че осъдените в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от завист.
Второ, изумителна е представата на Румен Радев, поне според тази оправдателна за него декларация на президентството, че трябва да има параметри за мирно уреждане, които „да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, за да няма подобни ексцесии в бъдеще, Русия трябва да бъде поставена на подсъдимата скамейка - но не онази на историята като неясно бъдеще, а на реалната международна подсъдима скамейка. И Радев не разбира - а може би не иска да разбере - че, също както нацистка Германия, този път Русия, след като загуби войната и бъде принудена да се прибере не само от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по такъв начин, че да не може да разпалва нови и нови конфликти.
Всъщност, казаното от мен по повод на тази декларация е само илюстрация за това какъв могъщ мозък ни управлява в лицето на Румен Радев, какъв искрен български патриот е начело на милата ни Родина, какъв демократичен европеец и лоялен натовски генерал се грижи за доброто име и честта на България пред света.
Дерзайте, братя българи - избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им все повече възможности да управляват мислите и джобовете ви, слагайте съдбата на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Аз вече гледам изцяло отстрани и се радвам не само на смешните, но и на опасните парадокси, които сътворявате с голямата поредица все по-жалки избори на все по-жалки хора.
Фактор
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.