Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели 
отвежда бързо към несбъднатото.

Небето спуска звездна котва
над тишина и морави олтари.
Слепеят днес очите от умората
и припознават се в далечни гари.

На Онзи - Закъснелия, ще кажа:
Ела най-сетне - даже и невидим.
Да помълчиме с тебе необлажени,
кадени в транс с тамян и смугъл дим...

Мълчи ми се, мълчи ми се безкрайно
и искам само в пост да съзерцавам
божествените пътища потайни
отвеждащи до пълната забрава.

Философски размисли върху живота и "неведомите пътища господни".
Следващата стихосбирка навярно ще съдържа стихове от този вид, Мисана.
Пожелавам сбъдване!

По принцип Бог отрежда бъдещето...и мойрата Атропос!

ИМАМЕ НУЖДА ОТ МЪЛЧЕНИЕ! СТРАХОТНО.