Антиамериканизъм! Това е идеологията на Ислямска държава. Омешана с мерак за Халифат и някакъв арабски вид социализъм, при който бедните ще станат богати, а омразните капиталисти и надвилите си на масрафа европейци, ще бъдат „унищожени”. Ако изключим Халифатлъка, всичко останало е познато и няма мюсюлмански корени. Знаем си го от нашата европейска, че и азиатска, история. Знаем за нацизма, за „световната революция” на комунизма, за омразата срещу евреите и „световния империализъм”, за „американските жандарми” и за  зомбираните деца – пионери и  хитлерюгенд.

През 1993 г. Фюрерът заявава: „Моята програма за възпитаване на младежта е тежка. Слабостта трябва да бъде изкоренена. В замъците ми на Тевтонския орден ще израстне младеж, пред която светът ще затрепери. Искам брутална, деспотична, безстрашна, жестока младеж. Младите трябва да са точно такива. Те трябва да понасят болката. Не трябва да има нищо слабо и изнежено. Свободният, великолепен хищен звяр трябва отново да заблести в очите им… Ето как ще залича хилядите години на човешко опитомяване… Ето така ще създам новия ред.“  

А за какво готвеше децата сталинската система в СССР е направо ужасно да си спомняме. Там  превърнаха в героизъм дори отцепредателството – да си спомним Павлик Морозов. Всъщност, след 11 септември 2001 г., когато светът се срещна с едно ново лице на варварщината, мнозина продължиха да злорадстват срещу САЩ, срещу „световните колонизатори”. И да призовават за изтегляне на американските войски от Афганистан и Ирак. Изтеглиха се. И стана по-лошо. Сега същите антиамериканисти ги канят да се върнат. Да помогнат. Готови са с тях международна коалиция да направят.

Тероризмът дойде и в Европа. Свали и руски пътнически самолет. Но вместо да се търси обединение на всички демократични държави за спасение на нашата цивилизация от новите варвари, отново, дори и след трагичния 13 ноември в Париж, в Русия стартират интригите, спускат се нови опорни точки. Една от тях лансира „Независимая газета“ с провокативен коментар на информацията, че президентът на Франция Фансоа Оланд ще направи визита в Москва на 26 ноември. А визитата се налагала, защото Оланд не бил намерил достатъчно подкрепа в страните от НАТО и по-конкретно от САЩ.  И следват разсъждения за брюкселската бюрокрация, която не взима веднага решение да помогне на Франция. И за „динената кора”, която американците са подложили на своите съюзници, като вместо веднага да се втурнат с цялата си сухопътна мощ към арабските пустини, продължават да настояват, че оставката на Башар Асад в Сирия е  условие за мир в този регион.

Авторът на статията Олег Одноколенко  пуска в ход провокативното твърдение,  че САЩ са за „прекратяване на огъня на сирийския фронт”. И деликатно забравя, че когато САЩ воюваха с тероризма и продължават да воюват, Кремъл поддържаше именно тероризма в арабския свят – обучаваше го, внушаваше му идеите за „арабски социализъм”, за борба с „империализма и капитализма“ и си правеше друга сметка – как ще бъде унищожено „гнездото на неравенството“, как ще бъдат ударени завинаги пияните от „кока кола“ американци и прочие комунистически тъпотии, които ката ден в „ония години“ като помия върху главите на хората изливаше „оная“ пропаганда. А днес се разчита, че хората имат къса памет и пред опасността от ислямския тероризъм ще забравят за всички съветски терористични акции срещу демокрацията, ще забравят и руската терористична акция срещу християнска и православна Украйна, ще забравят и за анексирането на Крим в нарушение на международното право.  Ще забравят и ще приемат Русия като борец срещу тероризма, като равноправен партньор.

Впрочем, Русия вече има свои военни части в Сирия. Не само авиация, а и наземни войски – артилерия, танкове, пехотинци. Те са там много преди терористите да ударят Париж. Много преди вълните от бежанци да нахлуят в Европа, голяма част от тях бягайки от диктатора Башар Асад, който Русия подкрепя. Какво прави Русия в Сирия? Подкрепя арабската националсоциалистическа партия БААС, същата, която от години избива сирийския народ и чието управление е причината за милионите бежанци от Сирия. Но за тези бежанци удобната на Кремъл пропаганда твърди, че са „терористи“ нападнали Европа. Но вече е факт – те бягат от подкрепените от Русия правителствени войски на Башар Асад. Официално Русия няма войски в Сирия. В действителност ги има. Както и в Украйна нямаше руски войски, а сетне се оказа, че има някакви „зелени човечета“, има артилерия, танкове, ракети, които свалят дори пътнически самолети. И ковчези дори, които пътуват към…Русия.

Олег Одноколенко продължава с провокативните внушения:

„САЩ, които още държат Русия под санкции, явно не се стремят да изпратят свои сухопътни сили в Сирия. Не проявяват боева солидарност с Франсоа Оланд  и останалите му натовски съратници.”

Но тук вече се оказва, макар и едва в края на статията, че

преди да посети Москва, Франсоа Оланд ще направи визита във Вашингтон.

И се прави прогноза, че „ситуцията може да се промени” след срещата на Обама и Оланд. Същевременно, продължава манипулативният текст, „военно-политическият съюз НАТО е насочен само към противопоставяне с Русия  и не е способен да реагира оперативно на заплахите от глобален характер.”

Кому е нужна тази лъжа? Защо, ако това е така,  през 2002 г.  бе създаден Съветът НАТО-Русия? И не бе ли неговото създаване положителен знак и за разширяването на НАТО с нови страни членки?  Кога Русия се сети, че трябва да се воюва с тероризма? Не беше ли тя последна, която започна военна акция в Сирия. Затова и мнозина експерти смятат, че руският антиамериканизъм години наред пееше в един хор с радикалния ислямски антиамериканизъм. Кого обслужва антиамериканската реторика на Москва?

А може би така се прикрива собствената история. Историята на имперските „завоевания“, на крепостното потисничество. Историята на червения терор започнал със зверското убийство на деца и продължил с масови репресии, с налагане с оръжие на една враждебна на човешката същност идеология,  с убийства и мъчения в името на „идеята”, с омраза срещу християнството наричано от тях „попщина”, с атентати?  Нима не върши същото сега Ислямска държава?  Откъде тя черпи своя опит? Кой я е научил да не цени човешкият живот? Кой й е казал, че човекът е „колелце и винтче“ за постигане на цели, а не живо същество със свои ценности, надежди, радости и страдания. Когато българи – червени терористи, взризяват през 1925 година софийската катедрала „Св.Неделя“, за да избият политическия, военен и интелектуален елит на нацията, те какви са? С какво се различават от днешните джихадисти?

Вероятно само по това, че не се самовзривяват! Когато съветската армия смазва революциите в Будапеща и Прага, само защото хората там са искали поне малко свобода, това, какво беше – не бе ли държавен тероризъм?  Да, Западна Европа днес е изправена пред непозната за нея заплаха. Защото хората там не познават, какво е червен терор превърнат в държавна политика. Не познават как група червени терористи, нарекли се болшевики, създават своя държава. И как след това тази държава налага своята идеология върху други народи и държави. Но хората от източна Европа отлично знаят и помнят всичко това. Този урок бе нашия жив живот. Затова и не трябва да изненадват изявленията на президентите на Литва, Латвия и Естония, които в  един глас заявиха, че техните държави няма да участват в никаква антитерористична коалиция заедно с Русия.  Същото трябва да заяви и България. Защото благодарение на членството на България в ЕС и НАТО, а не в Евразийския съюз,  днес българските граждани имат свободата да мислят със собствените си глави, а не вместо тях да „мисли“ Кремъл. И нека да мислят, и когато  срещнат антиамериканизма, да знаят, че зад него днес се крие тероризмът
Александър Йорданов