Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2016 13:55 - Високи сини планини, букет тупалки за мухи
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 905 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Новото ни туристическо лого, сковано в поредното клише. А България продължава да е едно прекрасно кътче земя с природа и история, което инатливо избуява над всеки опит на държавността да го затрие Мария КАСИМОВА17.04.2016 image

Новото туристическо лого на България би трябвало да е избрано до края на месеца.

   Коментирано: 0 пътиЧетено: 421 пътиE-mail
 

Имаме голям проблем с това да идентифицираме и представим най-хубавото от страната си. Това е изводът от поредния опит да направим туристическо лого на България. Съвсем накратко да припомня, че първият беше преди година, когато скъп рекламен проект ни отстреля с едно предложение, в което под стилизираната форма на глава карфиол можеха да се разпознаят разни туристически елементи като плажен чадър, слънце и планини. Вторият опит се пръкна преди два дни, този път с цели седем предложения на финалисти в конкурса по темата, организиран от Министерство на туризма.

Авторите отново са се заиграли с приемани за класически „богатства“ на страната ни, като отново не са излезли от елементарно илюстративната форма. Така де, няма сега да ги объркваме хората – нека да им турим планина и вода, за да знаят, че ги имаме, или тичащо конче и странен технологичен лъв (по-скоро лъвица, ако се съди по липсата на грива), за да им дадем усещане за свобода и стабилност… примерно. Има и абсолютно неразбираема за никого другиго, освен може би за средния чипровец, шарка от черга, която спокойно може да даде представата на света, че сме добри плочкаджии от място, чието име трудно можеш да разчетеш заради така скования шрифт. Да прибавим към това скицираното родно пейзажче, наподобяващо детска рисунка, но без тази приятна и модерна абстракция, която едно хлапе от детската градина би му дало от само себе си. Няма да пропусна и квадратното цвете, което трябва да е роза и всъщност е квадратно, защото трябва да е една модерна, арт роза… ама не е, само квадратно цвете си е. Или букет от тупалки за мухи.

С поредната доза глупави лога порядъчно се забавляваме из социалните мрежи. И наистина има защо. Още повече, когато без никакъв натиск, без конкурси и без реклама модерният българин отдавна си има свое туристическо лого и своя туристическа кампания в лицето на независимия проект LIKE.BULGAR1A. Въпреки пулсиращия му самостоятелен живот, поддържан от модерната графична визия, чувството за хумор и родолюбиво достойнство в кампаниите му и абсолютно безплатната упоритост на неговите създатели, Министерство на туризма продължава да се прави, че то не съществува. И настоява да организира конкурси, в които да ни се набива в очите един и същи почерк, едни и същи цветове, една и съща плоска идея, в която трябва да провидим най-достойните неща на България, които да представим на света по най-атрактивния начин.

Чудя се какво ли си вика това деветчленно жури там, дето преглежда предложенията и е определило финалистите – „давайте да е нещо по-обикновеничко така, че той, туристът, не мисли много и трябва да му е показано! Да знае – вижда планина – има планина! Вижда кон – има природа! Вижда шевица – има… ъъъ… традиции!“ Добре де, може дискусията да не е протекла точно със същите думи, но съм сигурна в едно – експертите, събрани на едно място със задачата да намерят добра опаковка на България за света, са спрели художественото си развитие някъде през осемдесетте и, което е по-страшно, всъщност не намират нищо атрактивно в собствената си страна, което да превърнат в привлекателно и модерно графично послание.

Толкова за поредната издънка с логото, защото така и така то не е и сред новите жалки опити. Честно да ви кажа, накрая да вземат да върнат логото на Балкантурист от едно време – онова, синичкото, дето се мъдреше по всички чинии в ресторантите и механите и изтъркано напомняше за себе си от бели хавлии и колосани салфетки. Хем туристите ще научат поне как изглежда картата ни, хем тъгата му импонира на всеобщата тъга, лъхаща от курортите ни, хем чудесно подхожда на възвръщането ни към социалистическото минало и прилежащия към него овчи манталитет.

По-важният въпрос обаче остава. И той е с какво е известна страната ни по света и какво ние можем да разказваме за нея?

Не съм нито първата, нито последната българка, която пътува сравнително често по света. И със сигурност не съм единствената, която челно се е сблъскала с представата на света за нас и страната ни. За да обобщя, ще кажа, че основните неща, които са проблясвали в съзнанието на чужденците, когато са чували името България, са били роза, социализъм, български чадър, Стоичков. От време на време е ставало дума за киселото мляко и още по от време на време – за сиренето, което за тях е просто сирене фета и най-често е гръцко. Случвало ми се е възторжено да ми кажат, че са чували за Борис Христов, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, но това са били винаги хора с интереси към музиката. Един-единствен път ме попитаха вярно ли е, че Кристо е българин. И много пъти – дали сме били съветска република. В общи линии е това. Мои приятели чужденци, когато са идвали в България, са се възхищавали на средновековните църкви и манастири, иконите и стенописите и тук, на място, са разбирали и за тракийското златно съкровище. Тръгвали са си предимно със снимки на стари съветски автомобили, паркирани пред разнебитени гаражи в столични квартали, каруци, чакащи на светофари наред с аудита и мерцедеси, и скелети на соц паметници. Да си призная, често съм се дразнела от тази тяхна страст да документират точно това, при положение, че у нас може да се види много друго и все хубаво, но всъщност си дадох сметка, че това е различното, което те искат да видят и запомнят. Като не сме им предложили нищо друго…

На тези, от които зависи развитието на българския туризъм и представянето на България като интересна дестинация, им липсва не просто знание и въображение – те изглеждат като група, която всъщност много се срамува от това, което може да предложи на света от тук. То не че няма защо – и аз бих се свивала по кьошетата от срам да заведа някого на „Слънчев бряг“ или „Златни пясъци“! Но с гордост бих го поканила в Родопите и Пирин, в Станджа и на Камен бряг, в малките, затънтени села, където все още има по някоя сладкодумна баба, която да му препречи пътя с козичките си и да разкаже някоя история от началото на света. Бих му показала розоварните и полетата с лавандула, бих го замъкнала из тракийските светилища и Перперикон, бих му открила света от връх Мусала, бих му разказала за българските царе и българското Възраждане. Бих му организирала една хубава, автентична селска трапеза с домашно сирене и мляко и зеленчуци от градините и бих го накарала да опита няколко превъзходни български вина. Бих обиколила с него няколкото малки, но безупречни сцени за рок, джаз и алтернативна музика, бих му купила билет за концертите на няколко знаменити български музиканти и певци, бих съпреживяла с него за пореден път някои от невероятните театрални спектакли, бих го завела да види работите на някои стари български майстори и тези на някои от съвременните ни художници. Бих го завлякла дори на еднодневен тур с проста по комунистически суха храна и сто грама ракия за отскок из остатъците от социалистически монументи в името на смиряването с историята и приемането й с мъдрост и чувство за хумор. И да, и Ларгото бих му показала – колкото заради древната история, която се крие там, толкова и заради кичозната реставрация, която й ударихме…

Ама не! Нашите умни министерски глави ни тикат в поредното туристическо клише. С Черното море, за което цяла Европа знае, че е най-замърсеното на континента. С квадратната роза, която е просто една квадратна роза. С планините, в които курортите ни още издишат с дъх на Балкантурист, а цекоминевщината винаги дебне зад някой храст с наточени машини за поредната сеч. С тичащите коне, символ на свободата и духа, които не само метафорично ги няма тук, но и физически не можеш да ги постигнеш с разнебитените ни пътища, безумното шофиране и клетата ни единствена магистралка. Толкова й е въображението на нашата туристическа експертна комисия, колкото й е и гордостта от България. Защото тя, България, продължава да си е едно прекрасно кътче земя с природа и история, което инатливо избуява над всеки опит на държавността да го затрие. И от висотата на хилядолетната си история ни гледа иронично като отбор разщъкали се наоколо въшки, заети усилено да съсипват.

За да можеш да видиш същността на България, нейната земя, природа и история и да ги облечеш в красив символ, трябва да можеш интелигентно да се оттласнеш от нейното съвременно, държавно състояние. От политическото й моментно съдържание, за сметка на изконните богатства, които тя винаги ще има, независимо от своите неблагодарни и варварски заселници. Това нито тези финалисти с техните смешни рисунки за лого, нито деветчленното жури с неговия професионален капацитет го могат.

И то си личи – каквато ни държавата – такива ни и туристическите лога. Защото каквото съдържанието – такава и опаковката.

Всичко от Мария Касимова



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2909911
Постинги: 2488
Коментари: 5313
Гласове: 3714
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930