Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2016 12:44 - Как бяха осъдени и заклеймени комунизма и комунистическите престъпления
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1051 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 15.06.2016 12:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ 2003-2006и след това....



 Лъчезар Тошев
  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) стана първата международна организация, осъдила ясно и категорично чудовищните престъпления на тоталитарните комунистически режими.
Самите дебати, породени от поставянето на въпроса, далеч надхвърлиха границите на Европа.
Най-бурна беше реакцията в руското общество, което се раздели на две по отношение на искането за международно осъждане на комунистическите престъпления.
Първата подкрепа дойде от Чешкия сенат, приел резолюция в подкрепа на документа на ПАСЕ (без нито един глас против) още на 25 януари.
Като инициатор и участник в създаването на този документ мога да предоставя на читателите своя поглед за пътя, извървян до приемането на Резолюция 1481/2006.
  Раждането на идеята  
На 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене, се състоя поредният митинг на репресираните, на който бях поканен да говоря като председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Бил съм на всичките срещи там от 1990 г. до тогава. 

Повечето от речите повтаряха едни и същи проблеми, които все не намираха решение и най-вече подчертаваха липсата на справедливост спрямо извършените престъпления. 

Аз също говорих! Тогава обещах пред присъстващите, че ще поставя въпроса за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на международно ниво в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бях член от 1992 г. Поне ще опитам..... 

 
image image


На 15 юни (падаше се Петдесетница) в София написах черновата на текста.

На 16 юни текстът е написан на чисто и предоставен на председателя на СДС - г-жа Н. Михайлова, която подкрепи идеята. По ирония на съдбата текстът на първоначалния проект е оформен в бившия кабинет на Вълко Червенков по времето след 1956 г., и то в бившия Партиен дом на БКП - понастоящем кабинет на председателя на комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание. Едва ли на някого е минавало през ум, че един ден ще се случи така.
  На 17 юни на заседание на Парламентарната група на ОДС предложих да внеса проекта във фракцията на Европейската народна партия в ПАСЕ. Имаше 4-5 изказвания и групата единодушно даде подкрепата си за тази идея. Първоначалното заглавие гласеше “Необходимост от международно осъждане на комунистическите режими”.
  На 22 юни сутринта в Страсбург се срещнах с генералния секретар на групата г-жа Дениз О’ Хара, с която редактирахме текста. Решихме заглавието на проекта да се промени и да гласи “Необходимост от международно осъждане на тоталитарния комунизъм”. Аргументът беше, че в Европа комунистическите режими вече не съществуват и това може да е повод за формално отхвърляне на проекта за резолюция.
  На 22 юни вечерта се състоя заседание на Бюрото на групата на ЕНП. Тогава аз бях един от вицепрезидентите на групата, поради което и член на Бюрото.

Председател на групата тогава беше Рене ван дер Линден - днес президент на ПАСЕ. На заседанието предложихме два варианта за внасяне на документа.
Първият -  от името на Рене ван дер Линден и други (ако той се съгласеше), и втори вариант - Тошев и други (ако Ван дер Линден не се ангажираше да е начело на този процес).
За щастие след известен период на колебание г-н Ван дер Линден прие документът да се внесе, като неговото име бъде на първо място.

Това даваше значително по-голяма тежест на инициативата, още повече че се очакваше и избирането му за президент на ПАСЕ след известно време. В Европейската народна партия въпросът вече беше поставен по време на нейния 15-и конгрес в Ещорил, Португалия, на 17-18 октомври 2002 г.

Тогава много от ораторите изтъкнаха, че европейските християндемократи са се противопоставяли традиционно както на нацизма и фашизма, така и на тоталитарния комунизъм. Това беше един допълнителен аргумент, който изтъкнах по време на дебатите в Бюрото, както и необходимостта от солидарност на западните демокрации с народите, пострадали от комунистическите режими.

На 23 юни се състоя пленарното заседание на групата, на което обявих инициативата и поканих желаещите депутати да се подпишат под проектодокумента. Същият ден следобед на среща с ръководството на Групата на Европейските демократи лидерите й Дейвид Аткинсън и Джон Уилкинсън също сложиха подписите си под документа.

Така две от групите в ПАСЕ застанаха зад инициативата.

Общо 28 депутати станаха съвносители на проекторезолюцията.

Поради някакви вътрешни пречене, ме извикаха да се върщам в България заради важно гласуване за избор на някакаъв функционер на сравнително нисък пост ..... Товва, което правих в ПАСЕ, не беше сметнато за по-важно или пък никой от моята парламентарна група не вярваше, че инициативата ще успее....

Като заминах, оставих документа за да продължат да се събират подписи.
Оказа се обаче, че под проекта за рзолюция не са били събрани повече подписи отколкото тези, които събрах аз.
  На 30 юни Дениз О"Хара депозира документа в деловодството на ПАСЕ - т.нар. Table Office.
  На 10 юли документът е обнародван и получава номер - Док. 9875/10 юли 2003 г. "Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарния комунизъм"Предложение за резолюция, внесено от г-н Ван дер Линден и други. Това заглавие породи силни спорове и в България, откъдето от разни антикомунистически кръгове бяха изпратени писма до ПАСЕ, настояващи за смяна на заглавието.

От друга страна и от България и от други страни стотици писма до г-н Ван дер Линден подкрепяха инициативата. Първата подписка на 10 български интелектуалци е от 15 юли 2003 г.

 Тези писма окуражиха г-н Ван дер Линден, да устои на първата вълна от натиск срещу проекта.

Сред подписалите на едно от писмата ми беше приятно да видя и г-жа Бинка Вазова, дъщеря на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова, която познавах от дете и с чиито внуци израснахме заедно в Свищов, в къщи разделяни само от една ограда. 


ОТВОРЕНО ПИСМО   До господин Рене ван дер Линден, председател на групата на Европейската народна партия в ПАСЕ Скъпи господин Ван дер Линден, С дълбоко удовлетворение посрещаме представеното от Вас и група представители на Европейската народна партия  и на Европейските демократи предложение до Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарния комунизъм. България беше една от страните, жестоко пострадали от комунизма. Последиците от този режим чувстваме и до днес.  Поради това ние особено добре разбираме значението на този акт. Без това осъждане демокрацията в Европа не би била истинска. Сега вече наистина почувствахме, че не само ние смятаме себе си като част от демократична Европа, но и Европа е обърнала поглед на съчувствие към преживените от нашия народ в продължение на десетилетия страдания. С благодарност за Вашата инициатива Бинка Вазова, проф. Боряна Пирьова, проф. Димитър Ненов, Ивайло Петров, проф. Иван Кирков, Илиана Батембергска, проф. Лазар Николов, проф. Михаил Огнянов, проф. Нъшан Ахабабян, проф. Христо Анастасов        И още едно писмо в подкрепа, което ми помогна :       Уважаеми г-н Ван дер Линден,    Бих желал да благодаря на Вас и на Вашата група за инициативата да внесете за обсъждане резолюция, осъждаща комунизма, и да изразя пълната си подкрепа за нея.    Свободата не може да се възцари, ако комунизмът и нацизмът, като доктрина и практика, не бъдат разобличени и осъдени.    Всякакви опити за омаловажаване на престъпната и антихуманна природа на комунизма в сравнение с нацизма носят вреда на новоосвободените държави.   Те сеят морално объркване, пораждайки цинизъм и скептицизъм по отношение на правото и законността.    Важно е да се докаже, че ценностите, които новите демокрации биха желали да споделят със Запада, не са фалшиви или произволно изменчиви.    Ето кое придава такава важност на Вашата инициатива, заради което тя заслужава пълна и безусловна подкрепа.    Най-искрено Ваш:
Филип Димитров 
Министър-Председател на Р. България (1991-92); Посланик на България в ООН и САЩ (1997-2002)    
Дойдоха и още много писма в подкрепа, част от които може да видите тук :
 
http://www.decommunization.org/Support.htm



Гласувай:
4



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга, kolevn38!
16.06.2016 17:03
Време е да се осъзнае от човечеството цялата истина за същността на комунизма!
Чест прави на всички, положили усилия тази благородна инициатива да бъде доведена до край и това човеконенавистно явление да бъде осъдено наравно с фашизма, за да не се повтаря никога повече!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4088648
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031