Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2017 14:00 - Крахът на Корпорацията Русия
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1679 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Алекс Алексиев

image image

Алекс Алексиев

PrevNext image image Главният финансов директор в Кремъл сигурно трепери от перспективата за бъдещето

Алекс Алексиев, С. Ендерс Уимбуш, bulgariaanalytica.org 

"Още в края на 1980 г. академик Никита Моисеев заяви, че Русия навлиза в сумрачен период, който в еднаква степен може да се превърне в нейната зора или залез. Днес едва ли е останал някой извън непосредствения „Кремълски кръг“ (та дори и вътре в него), който продължава да вярва в зората на Русия". – Владимир Паштухов

Когато Доналд Тръмп инвестира в нов бизнес, може да се предположи, че този опитен и успешен бизнесмен е направил необходимото проучване на всички аспекти на потенциалния си партньор. Той успя да спечели президентството със същите методи, чрез използване на рядката си способност да прецени и разбере добре своите избиратели. Сега Тръмп вече направлява външната политика на Америка и вероятно ще използва тази си проницателност и нюх за засилване на позициите на страната в световните дела, чрез задълбочен анализ и информиран инстинкт към всеки съюз, към който той се стреми.

Защо, тогава инстинктът при търговските операции, който новоизбраният президент притежава, 

сякаш му се изплъзва по отношение на Русия? 

Откъдето и да се погледне, днешна Русия не може да бъде добър партньор на никого, нито в бизнеса, нито в друга сфера. Корпорацията Русия е провалило се дружество, след като слезе доста под долния праг и никакъв сценарий, включващ използването на клауза за доброволен банкрут, не може да я спаси.

Ако корпорацията Русия беше просто стартиращ бизнес, където неща като способността за генериране на приходи, създаването на таланти или даването на тласък на иновациите са все още непознати, но има надежда за това, някой по-авантюристичен инвеститор може и да реши да се възползва от шанса. Но Русия не е нито нова, нито неизвестна реалия. Въпреки всичко споменато тук, предупреждението на руския поет Фьодор Тютчев, че Русия не може да бъде измерена с еталон, а „в Русия, може само да вярваме“, изглежда е завладяло въображението на мнозина в новата администрация. Те биха постъпили разумно, ако се върнат към простичкия принцип за мерилото.

Освен това, изводите на група старши стратези и учени от Русия и Запада в един проект на фондацията Джеймстаун, който все още е в процес на реализация и е ръководен от един от авторите тук, сочат, че спадът в Русия в голямата си част е необратим. https://jamestown.org/programs/rd/

Главният финансов директор на корпорация Русия сигурно трепери от перспективата за бъдещето. Според икономиста Владислав Иноземцев, 67 процента от икономиката на страната се получават от износа на енергия. Намаляването на цените на енергията, което най-вероятно ще се ускори, защото американското производство на енергия нараства, а световните цени на енергията бележат спад, доведе до намаляване на руския износ наполовина и дори повече в периода 2013-16. Иноземцев заключава, че „през 2013 г. Русия е страна с икономика от 2 трилиона щ. долара БВП, изчислен при пазарните обменни курсове; през 2016 г., икономиката и ще възлиза на $1,1 трилиона и през 2017 г. ще падне под $1 трилион. До 2025 г. Русия може да се превърне в дванадесетата или тринадесета икономика в света, което означава, че тя вече няма да се брои за икономическа супер сила откъдето и да погледнем.“ Делът на Русия от световния износ на всички продукти понастоящем възлиза на мизерните 2.1%.

Ако не бъдат постигнати цени на петрола от около $100 за барел, резервният финансов фонд на Русия ще се изчерпи до 2017 г. Вече е започнало намаляване на заплатите и пенсиите. Личното потребление на руските граждани намаля с 15 процента през последните две години. Личните доходи спаднаха рязко и тази тенденция ще продължи, а нивото на бедността ще продължи да се качва. Отраслите на втори план не показват много живот, с изключение на тези, които са собственост на чуждестранни компании, много от които или напускат Русия, или свиват бизнеса си там. Корпорацията Русия никога не е била привлекателна за инвеститорите, с изключение на някои големи енергийни сделки, но тя става все по-неатрактивна. Русият вестник „Комерсант“ посочва 60 големи световни компании, които са напуснали Русия през последните три години, включително BP, Royal Dutch Shell, Deutsche Bank, ConocoPhillips и Siemens. http://rbth.com/business/2016/01/21/which-compani...

Ако продължим разходката си по коридорите на корпорацията и стигнем до отдел „Човешки ресурси“, факторите, които водят в голяма степен до неуспеха на Русия, са още по-плашещи и не могат да бъдат преодолени. Анализаторът Илан Берман описва една все по-позната картина на демографския срив на Русия. Раждаемостта е далеч под нивото за подмяна на фонда; делът на жените във върхова детеродна възраст (20-29 години) ще намалее с 50% за следващите 10 години. Това означава, че лекото покачване на ръста на населението след 2010 г. отново ще се обърне рязко надолу. Абортът остава основно средство за контрол на раждаемостта и руските лекари днес извършвате може би два пъти повече терминации от официалния брой, който е 2-2,5 милиона годишно. „Ако тази цифра е точна,“ отбелязва Берман, „тогава истинската цена на руската култура на аборта се изразява в годишна терминация на повече от 1 на сто от общото население на страната.“ Политическият анализатор Николай Петров отбелязва, че сривът в демографията води до срив на работната сила в Русия, без която по-нататъшен икономически растеж е невъзможен, и лишава „най-активните и предприемчиви сегменти на обществото от потенциалните фактори на модернизацията“. Това води до „фактическото загиване на руската провинция“ и някои от етническите републики на Русия.

Демографът Никълъс Еберщадт обяснява, че след разпадането на Съветския съюз смъртните случаи превишават ражданията и това е „внезапен, груб и мъчителен демографски шок.“ Руската федерация е регистрирала 14 милиона повече смъртни случаи, отколкото раждания в периода 1992-2012, което е типично за „едно общество, обхванато от епидемия на глад, или друга епидемия, или военен катаклизъм, а не за модерно урбанизирано грамотно общество в мирно време. Днес средната продължителност на живота за 15-годишните мъже е 52-годишна възраст, което

нарежда Русия пред Бурунди и зад Нигерия.

Въздействието на тази демографска катастрофа се чувства във всички други сфери на човешкия капитал на Русия. Страната беше известна като общество с високо образовано население. Населението на Русия в трудоспособна възраст с висше образование през 1990 г. бе измерено на около 6 на сто от световното; сега тази цифра е под 3 на сто и ще намалее до под 2% до 2040 г. (според цифри за институти, завършили и т.н.) Историкът Харли Болзър обяснява, че броят на руските студенти, които учат висше образование се е увеличил повече от два пъти в периода 1990-2012 г. и това звучи впечатляващо, но половината от тях следват задочно или дистанционно.

Еберщадт, Болзър и други заключават, че Русия вече не е „икономика, движена от познанието“. Фактите са потресаващи. Русия държи едва 0,36 процента от международните патентни заявки, с което се класира по-ниско от всички останали страни от ОИСР. Еберщадт твърди, че: „между 2001 и 2015 г. цялата Руска федерация няма толкова патенти, колкото щата Алабама, а населението на Алабама едва ли е повече от една тридесета от това на Русия.“ Според Болзър, Русия е сред лидерите само в три от 34-те най-важни области на технологиите По отношение на научните публикации в БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), Русия се нарежда на последно място, с по-малко от една четвърт от научната продукция на Китай, въпреки, че стартира със значително предимство, и то не толкова отдавна. Що се отнася до публикациите в областта на нанотехнологиите (1991-2012), Болзър демонстрира, че Русия има около 2500, докато Китай произвежда над десет пъти повече от тези жизненоважни технологии.

Малко е вероятно, че някога Русия ще се изравни с по-напредналите западни общества или че ще ги задмине, имайки предвид нейната изостаналост в този аспект, която се увеличава. При разходи в научноизследователската и развойна дейност от $126,9 на глава от населението, според Болзър Русия харчи около девет пъти по-малко, отколкото САЩ ($1093) и Япония ($1023) и шест пъти по-малко, отколкото Германия ($757). Политологът Александър Сунгуров описва как през третия президентски мандат на Путин, „Русия се е отказала от усилията да се превърне в „държава на иновацията“ и се е върнала към по-познатата за нея форма на „държава на мобилизацията“ Иноземцев казва: „Богатството на Сергей Брин, един от основателите на Google, надхвърля всички средства, отделени за научни изследвания от руското федерално правителство през последните осем [!] години.“

Ярък израз на когнитивния дисонанс е руската версия на десетте най-големи световни университети, която 

поставя Московския държавен университет „Ломоносов“ на пето място в света

по-високо от Харвард, Станфорд, Кеймбридж и Чикаго. (Принстън, който е класиран на първо място в САЩ, дори не успя да влезе в списъка.) Болзър отбелязва и факта, че само около една трета от руските институции за висше образование извършват научна и развойна дейност и броят на тези институти постоянно намалява. Малко руски фирми се занимават с научни изследвания с цел иновации, а повечето от най-новите технологии се внасят отвън. По-голямата част институциите за научноизследователска и развойна дейност се управляват от държавата и наемат 77% от заетите в тази дейност в Русия. „Около две трети от финансирането на науката и технологиите идва от правителството, включително и повече от половината от подкрепата за науката в бизнес сектора. Финансирането от бизнеса представлява само 26% от общите разходи.“ От 1990 г. насам Русия не е съумяла да увеличи производството си на стоки. Тя не произвежда почти никакви икономически изгодни високотехнологични продукти. Казано накратко, Русия като корпорация се управлява отгоре без акцент върху иновациите и „вероятността от последователна политика за справяне със спада на руската икономика на знанието е съмнителна.“

Образованата работна сила на корпоративното дружество Русия също изчезва бързо. Умните и талантливи руснаци не бягат от глобалната икономика, но те все по-често участват в нея някъде другаде, а не в родината си. Огромен брой млади и способни руснаци гласуват с петите си, предизвиквайки изтичане на мозъци, което наподобява по-скоро потоп, а не поток. Емиграцията на руснаци скочи драстично след разпадането на Съветския съюз, но през 2010 г. за кратко се стабилизира на по-ниски нива. В последствие, от 2012 г. насам, цифрата е скочила от 123 000 на 309 000 през 2014 г. и 350 000 през 2015 г. Повечето от тези нови емигранти са млади, либерали и добре образовани, точно от типа, който Русия не може да си позволи да загуби. Не е тайна и накъде са се упътили тези хора. През 2015 г. е имало над 265 000 руски молби за зелени карти за САЩ.

Ефектът на хаоса в руската образователна система е особено опустошителен за по-младото поколение. Около 70 на сто от младите руски специалисти, интервюирани в края на 2013,

гледат на реформите, предложени от Руската академия на науките като на нещо негативно

и се увеличава броят на тези, които обсъждат желанието си да се преместят в чужбина. Загубата на собствения талант ще създаде чувство на паника сред повечето компании. Не и за ръководството на корпорация Русия, както отбелязаха някои от участниците в проекта на Фондация Джеймстаун. Напротив, главният изпълнителен директор на дружеството, Владимир Путин, приветства това развитие, защото то прочиства неговите корпоративни редици от потенциалните дисиденти.

Новосибирск е един от водещите региони на Русия в сферата на науката, професионалното образование и производствените системи, известен от дълги години със своя капацитет за напреднали иновации. Проф Евгени Водичев, експерт по научна политика в Новосибирск, отбелязва, че корупцията в Русия, липсата на политически реформи, както и конкуренцията между центъра и периферията на Русия ще бъдат „неблагоприятни“ фактори за развитието на иновациите, като предимството е силно наклонено в полза на центъра. Региони като Новосибирск стават свидетели на „намаляване на инвестициите и отстъпление от модернизацията“ и иновациите ще бъдат една от първите жертви. Водичев заключава, че иновациите ще се осъществяват предимно или изключително във военния сектор.

От друга страна, военният сектор прави своя собствен, значителен принос за икономическия спад на Русия, според военния анализатор Павел Баев. Факт е, че ръководството на Русия гледа на своята военна машина като основен инструмент за постигане на успех в конфронтацията със Запада, но 

Москва не е в състояние да насочи достатъчно ресурси за правилна поддръжка на този сложен инструмент

който в следствие става податлив на аварии и неизправности.“ Такива примери има в изобилие, особено от най-новата авантюра на Русия в Сирия, предимно злополуки във ВВС. Баев отбелязва, че вярата на руското ръководство, че инвестициите в отбраната ще доведат до забавяне или ще обърнат тенденцията в общия икономически спад на Русия, е илюзорна. Напротив, превъоръжаването „вместо това се превърна в генератор на стагнация и унищожава значително стойността, както бе в края на съветските години.“

Въпреки това, след като кранчето за финансиране на военните вече е широко отворено, няма връщане назад. Всяко отстъпление от разточителното финансиране на сектора вероятно ще доведе до неконтролируеми обществени вълнения в тази критична индустрия, но за постигането на инвестиционните си цели във военния сектор, ръководството на Русия трябва „да лиши от инвестиционен ресурс други отрасли и да ореже социалните програми.“ Баев заключава, че отбранителната индустрия на Русия „може да се определи като неподлежаща на коригиране черна дупка.“ Още по-утежняващо е обстоятелството, че постоянните реорганизации във военния сектор, предназначени да компенсират „липсата на други компоненти на държавната власт“ никога не са завършени, „което от своя страна води до ускоряване на общия спад на икономиката.“

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Снимка в Галерия: Русия през погледа на авторите




Гласувай:
3



1. 1997 - Какво разбрах
13.02.2017 23:37
Че Тръмп е спечелил без намесата на Русия и Хилъри лъже
Че при наложените санкции в Русия има отлив на инвеститори... че нали заради това инвеститорите искат отмяна на санкциите.
Че "средната продължителност на живота за 15-годишните мъже е 52-годишна възраст, ", каквото и да значи това
Че частната инициатива не влага в научни иновации и откакто се тръгна по либералният модел инвестициите в наука са съсипани
Че вложенията в армия ощетяват социалната политика, което е всеизвестно, но пък който не храни своя армия храни чужди хищници.

цитирай
2. planinitenabulgaria - Русия тръгва по пътя на Северна Корея.
14.02.2017 18:46
Северна Корея няма промишленост, поради това никакви санкции не могат да й бъдат наложени, но има една основна разлика - Русия е в Съвет за сигурност и има право на вето. Макар и без промишленост и с хора, измиращи от глад, Северна Кория държи на нокти Южната и Япония. А Русия - Западна Европа.
И още един момент има, Нинова, Радев и шефовете на още пет партии искат да ни върнат обратно към Русия. И за сега имат успехи благодарение на популизма, новата метастаза на комунизма, залял вече не само Европа, но и Америка. Те ще се оправят обаче, но нас ако ни изгонат от ЕС , това ще бъде краят ни. Русия има природни ресурси, ние - нищо. Зплахата е реална, защото напопулизъмираният ни електорат съвсем не осъзнава какво страшно зло се е задало срещу страната ни...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4087260
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031