Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2017 19:32 - Как съветските колхози съсипаха българското село
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 2365 Коментари: 7 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

снимка: Дойче веле

Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни - основание за такъв прочит дават разсекретени документи на ДС за сталинската колективизация

Николай Цеков, Дойче веле

Съветският трактор „Сталинец“ от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. Но точно неговата безсмислено голяма маса се оказала много полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.

Освен изселванията и затварянето в лагери на непокорните, като доста „убедително“ се утвърдило едно специално издевателство за публично сплашване: къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко. Наблюдаващите отблизо наказателните акции активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за „доброволно“ влизане в местното ТКЗС.

Независимо от бруталните методи за пролетаризиране на „буржоазното“ село, акцията за лишаване на селяните от собственост и повторното им, след края на османското владичество, закрепостяване отнемат на режима 14 години. Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация.

Подчиняване на селото

Апологетите на завземането на земята и труда на българските селяни от комунистическата номенклатура и до днес тръбят, че благодарение на българските колхози –ТКЗС и АПК - животът на село се бил подобрил, а механизацията спасила селяните от тежкия труд. В монографията си за колективизацията и социалната промяна в Северозападна България, историкът Михаил Груев доказва, че обитателите на селските райони по време на комунизма са платили огромна цена за „благините“ на народната власт. Вероятно много малко българи знаят, че за да се прокара електричество в селата, техните жители са били принуждавани сами да правят електрическите стълбове - в рамките на така нареченото „самооблагане“. Допълнително всяко домакинство трябвало да предава по 5 кг медни съдове за жиците до дома му.

Всъщност истинският терор за подчиняване на селото започва с обезглавяването на политическата опозиция през 1947 година. Още по време на инсценираните процеси срещу лидера на антикомунистическата опозиция Никола Петков и неговите земеделски съпартийци, крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите. За да не измрат селяните от глад, като сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано, свитата на Георги Димитров в Министерския съвет милостиво отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното „изкупуване“ (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци.

Масовизацията на терора

Кулминацията в гоненията срещу селото достига с решението за „масовизация“ на колективизацията от месец юли 1948 година. За целта партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани. За претворяването му в действие е използван целият апарат на комунистическата диктатура, а мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери, до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 кулаци да изоставят всичкото си имущество по селата и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики.

Съпротивата в селата и засилващото се горянско движение накарало властта да преразгледа някои от най-драконовските мерки. На малка част от насила вкараните в ТКЗС им е било позволено да го напуснат. Достатъчно било да се съгласят земята им да остане за псевдокооперациите. Под угрозата за налагане на жестоки глоби, "освободените“ трябвало задължително да полагат труд на "общите“ ниви.

Въпреки това терорът срещу селото продължава чак до края на 1962 година. В доклад на ДС от март 1951 г. за допуснатите „извращения и безобразия" при изграждането на ТКЗС в с. Раброво край гр. Кула се посочва, че отказалите да подпишат заявление за членство в кооператива са били заставяни да вадят по 10 кубически метра камъни.

Плодовете от колективизацията

Заченатата с нечувани насилия „социалистическа модернизация“ на българското село започва да дава отровните си плодове още в края на 60-те и началото на 70-те години. Обезлюдяване на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3% ежегодно, а в някои райони то надхвърля 4% . Разкъсаната вековна връзка между селяните и земята-кърмилница заедно с мизерните заплати и пенсии от 30 лева на месец икономически демотивират бързо застаряващото селско население. Кражбите от „общото“ стават ежедневие - далеч преди съвременните набези по полетата.

От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство на НРБ окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 милиона лева, сочат отчетите на БНБ. Когато в края на 1989 г. новият първи в БКП - Петър Младенов - нарежда да бъде спрян всякакъв износ на български храни за „братските“ страни, за да не се допусне глад в разпадащата се НРБ, корифеите на социкономиката Андрей Луканов и Огнян Дойнов с почуда му отговарят: „Какво да изнасяме? Че ние вече нямаме натури!"

Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация. Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа.

И селяните станаха граждани

Колективизацията има и още един немаловажен ефект – масовото преселение в градовете на милиони селски жители погребва създадената след Освобождението уникална градска култура. „Българските градове се оселянчиха“, пише историкът Михаил Груев по повод на повсеместно възникналите бетонни гета, заселени с бивши селски жители и техните наследници.




Гласувай:
5



1. staler - колхоза съветски тип беше път за ...
26.02.2017 20:27
колхоза съветски тип беше път за никъде,,доколкото всяка иконом.деиност в кремълския социализъм лишаваше хората от стимул в производството...но насилственната колективизация обективно извърши нещо много полезно--комасация в много кратки срокове,която макар и проведена несправедливо с силови методи,даде възможност за повсеместна механизация,драстично увеличаване на поливните площи,прилагане на съвременни методи за торене,обработка на почвата и т.н.,,,,,,,,вместо да се възползва от тия предимства,демокрацията по български просто унищожи,ликвидира всичко .....така че ,колеф,истинската катастрофа е след демократ.промени/не е трудно да се види в данните за призвежданата селско-стоп продукция,износа и т.н/......нужна беше само елементарна законова рамка превръщаща ткзс-тата в истински частни кооперации.....ликвидацията беше извършена с задружните усилия на цоциалисти,либералдемократи,формални земеделски партиики и т.н.и нищо чудно--комунизма и неолиберализма еднакво силно не се нуждаят от малки и средни,независими,стабилни икономически единици в които и да е сектор от икономиката...
цитирай
2. kolevn38 - По принцип съм съгласен с теб, но мисля,че началото на края бешепоставено вначалото на 70-те съссъздаването на АПК.
26.02.2017 20:39
staler написа:
колхоза съветски тип беше път за никъде,,доколкото всяка иконом.деиност в кремълския социализъм лишаваше хората от стимул в производството...но насилственната колективизация обективно извърши нещо много полезно--комасация в много кратки срокове,която макар и проведена несправедливо с силови методи,даде възможност за повсеместна механизация,драстично увеличаване на поливните площи,прилагане на съвременни методи за торене,обработка на почвата и т.н.,,,,,,,,вместо да се възползва от тия предимства,демокрацията по български просто унищожи,ликвидира всичко .....така че ,колеф,истинската катастрофа е след демократ.промени/не е трудно да се види в данните за призвежданата селско-стоп продукция,износа и т.н/......нужна беше само елементарна законова рамка превръщаща ткзс-тата в истински частни кооперации.....ликвидацията беше извършена с задружните усилия на цоциалисти,либералдемократи,формални земеделски партиики и т.н.и нищо чудно--комунизма и неолиберализма еднакво силно не се нуждаят от малки и средни,независими,стабилни икономически единици в които и да е сектор от икономиката...

цитирай
3. schumpov - Едва сега комунистите се сетиха, че ...
26.02.2017 23:13
Едва сега комунистите се сетиха, че селата опустяват, че цели райони се обезлюдяват. Но това тяхно сещане си е чиста проба комунистическа демагогия. Цялата им политика по отношение на селското стопанство е била за неговото унищожаване, като на всеки следващ конгрес отчитаха "грешки", които поправяха с нови грешки. За мене най-яркия пример за необратимостта след комунистическите "грешки" е изземването на стадата на каракачаните и прекратяването на номадския им живот. След всяка национална катастрофа от войните, България се е съвземала благодарение на селото, след националната катастрофа в следствие гражданската война водена от комунистите, българите не виждат надежда.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Основата на България бе нейното село.
26.02.2017 23:47
С разрушаването на селото - основата на България - страната пое по нов път, маркссталински, погрешен, отровните плодове на който се раждат и днес. Периодът бе твърде дълъг, следващото поколение израстна в града, вековната връзка със земята и стоката, уменията, се прекъснаха. Хората се настроиха едни срещу други, опростачиха се, на тази основа сега в душите на хората се посява ново отровно семе, популизма.
цитирай
5. kolevn38 - Естествено, демагози докрай - плямпат само това, което им изнася....
26.02.2017 23:49
schumpov написа:
Едва сега комунистите се сетиха, че селата опустяват, че цели райони се обезлюдяват. Но това тяхно сещане си е чиста проба комунистическа демагогия. Цялата им политика по отношение на селското стопанство е била за неговото унищожаване, като на всеки следващ конгрес отчитаха "грешки", които поправяха с нови грешки. За мене най-яркия пример за необратимостта след комунистическите "грешки" е изземването на стадата на каракачаните и прекратяването на номадския им живот. След всяка национална катастрофа от войните, България се е съвземала благодарение на селото, след националната катастрофа в следствие гражданската война водена от комунистите, българите не виждат надежда.

цитирай
6. nadzambunata - Ше прощаваш приятелю, цъкнах ти "минус", щото си сложил от доичезеле статия
27.02.2017 08:05
А доичезелето досега не е знаело за тия процеси, а? А при извършването им също не е знаело кво става? Както не са знаели и за воср сигурно.
Истинската цел на текезесарщината е била: отнемане на земята-средство за производство и под маската "индустриализация" самите ограбени собственици бидеха доброволно изселени и РАЗселени.
Българското село е уникално явление и в този му вид не го е имало в цяла европа. И след това не го е имало и никога повече няма да бъде. Може би в днешните туракия и румуния съществуват некакви бледни подобия.
Селото ни е било уникален синтез на социални, стопански, природни и произтичащите от всички тех културни фактори.
Когато дВойчезелето напише и разпространи едно АвеМария за Българите и предателството срещу тях, тогава ше почна да поглеждам гадната им газета.
цитирай
7. vladtepes - За АПК
27.02.2017 16:14
Създаването на АПК беше най-голямото безумие - загуби се всякаква връзка на селяните със земята и резултата от труда им. В АПК земеделците губят всякаква възможност да се разпореждат с продукцията и се създава куп ненужна бюрокрация. Дори Сталин е разрешавал на колхозите след като изпълнят държавните доставки да продават останалата продукция в собствени магазини или на пазара на по-високи цени, също продукцията от личните стопанства се е продавала на специализирани пазар. Имало е и голям брой некооперирани земеделци, които са продавали продукцията си на пазари при условие да не ползват наемен труд, но са плащали 35-40% по-високи данъци. Сталинец е трактор, проектиран за обработка на големи площи и теглене на оръдия във военно време за разлика от германските по-малки, бил е добра машина за времето си и предназначението удостоен е с Гран-при.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2825698
Постинги: 2457
Коментари: 5264
Гласове: 3653
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031