Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2017 18:22 - Ние, руснаците, изгубихме войната. И никого не освободихме в Източна Европа
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1166 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image Валерия Новодворская. СВЪРЗАНИ НОВИНИ image Валерия Новодворская: най-скандалният руски дисидент

Валерия Новодворская, която почина преди две години в Москва, беше едно от знаковите лица на дисидентското и либералното движение в Русия. До краха на СССР тя е арестувана 17 пъти. Новодворская често провокираше руската публика, привикнала с митологемите за Втората световна война и Деня на победата, с безкомпромисната си позиция, основана на факти и аргументи и лишена от типичната за постсъветската пропаганда патетика. Публикуваме за пръв път на български изказването ѝ от дискусията "Правото на истината за войната", проведена на 8 май 2007 година в студиото на Радио "Свобода".

Истината за войната всъщност е тъжна. И най-голямата истина, за която никой не иска да говори - защото заради този мит много генерални секретари направиха кариера, а и днес още един президент разчита на този мит, един президент с фамилия Путин, е, че ние изгубихме тази война.

Оказа се, че единствената загубила страна е - не това, че СССР, по дяволите СССР, е изгубил от империята на злото, а Русия изгуби. Тоест много от нас, още преди да се родим, се оказахме губещи. Защото нищо не получихме в резултат на военната победа, а 27 милиона паднаха в жертва. И този мит хич не е безобиден.

В Естония, например, загива младеж на 20 години. Защото го застига мита, застига го лъжата за войната и го убива, а можеше още да е жив, ако от самото начало му беше казано ясно, че ние никого не сме освобождавали в Източна Европа. И не бива да очакваме никаква благодарност, макар Альоша, Саша, Вася искрено да са вярвали, че са освободители, защото са им хвърляли цветя - хвърляли са им, защото изстрадали от немците, хората са си мислели, че Альоша, Саша, Вася са освободители. А след освободителите пристигат ченгетата и започва терорът. И тези естонци, които после са изпратени в Сибир, няма как да приемат това за освобождение. Ако това от самото начало беше известно, едва ли някой млад човек щеше да тръгне да жертва живота си за парче бронз, което стои тук или там.

Още един неприятен факт - изобщо всички паметници в Западна Европа по тази тема и даже знаменитият солдат със спасеното момиче на ръце - това е абсолютно ненужно. Друга работа е, че германците няма да посмеят да пипнат тази скулптура, те знаят историческата си вина, те помнят какво са направили, затова и не махат този паметник. Но цялата беда е в това, че този, който е чел мемоарите на Лев Копелев, съветския майор, знае какво са натворили съветските войници - не всички, но много от тях - на територията на окупирана Германия. Това, което са натворили, не отстъпва на това, което са направили есесовците у нас. Ненапразно се налага маршал Рокоссовский да издава заповеди за разстрел на място за мародерство, за насилие над мирното население. Тоест - няма за какво да се хвалим и като цяло няма нищо за празнуване.

Разбира се, англичаните, американците, французите имат основание да си спомнят с добро тези 27 милиона, които са загинали, за да живеят англичаните, американците, французите спокойно, сито и щастливо. Не знам дали ги почитат или не. Но, простете, нито чехите, нито поляците, нито естонците, нито литовците, нито латвийците, нито унгарците нямат никакво основание да са благодарни - и това също е вярно. Ето защо трябва да търсим друго основание, друг постамент за нашата гордост. Но този мит трябва да бъде разобличен, защото ние 60 години живеем в мит и напълно загубихме представа за 




Гласувай:
7



1. get - който е чел мемоарите на Лев Ко...
13.05.2017 19:43
kolevn38 написа:

който е чел мемоарите на Лев Копелев, съветския майор, знае какво са натворили съветските войници - не всички, но много от тях - на територията на окупирана Германия. Това, което са натворили, не отстъпва на това, което са направили есесовците у нас. Ненапразно се налага маршал Рокоссовский да издава заповеди за разстрел на място за мародерство, за насилие над мирното население. Тоест - няма за какво да се хвалим и като цяло няма нищо за празнуване.


http://www/books/kopelev/kopelev_khranitj_vechno.htm#11
ХРАНИТЬ ВЕЧНО - Лев Копелев

http://www/books/kopelev/kopelev_khranitj_vechno.htm#11 -
Глава одиннадцатая: В Восточной Пруссии
1.
"Наступление началось. Немецкий фронт на левом берегу Нарева был прорван в первые часы."
2.
"Первые прусские деревни Гросс-Козлау и Кляйн-Козлау горели. Шофер должен был держаться середины улицы: с обеих сторон жарко полыхали дома под черепичными крышами… Тлело и дымилось высокое дерево перед горящей церковью. Людей не видно. (...) Выехали на площадь. У армейской повозки покуривали несколько обозников. Мы остановились.
– Тут что, сильный бой был?
– Какой там бой, они тикают, не догнать… И вольных ни одного не осталось.
– Значит, заминировали, подожгли?
– Кто? Немцы? Нет… Никаких мин не было, а пожгли наши.
– Зачем?
– А хрен их знает, так, сдуру.
Усатый, насупленный солдат с ленивой злостью:
– Сказано: Германия. Значит, бей, пали, чтоб месть была."
3.
"В комендатуре нам дали адрес, «там еще живут немцы».(...)
Вошли втроем (...) В прихожей услышали то ли храп, то ли стон.(...)
– Стой! Не ходи, там засада… (...) в нише – большая кровать: стоны – оттуда. Осветил. Женщина в меховой шапке, укрытая ворохом перин и одеял. Лицо бледное, глаза закрыты. Прерывисто, хрипло стонет."
4.
В это время сзади неистовый женский вопль… В тот пакгауз, куда сгружаемся мы, вбегает девушка: большая светло-русая коса растрепана, платье разорвано на груди. Кричит пронзительно: «Я полька… Я полька!»
За ней гонятся два танкиста."
5.
"…У пассажирского вагона труп маленькой женщины. Лицо укрыто завернувшимся пальто, ноги, круто согнутые в коленях, распахнуты. Тонкий слой снега и какая-то тряпка едва укрывали застывшее испоганенное тело. Видимо, насиловали скопом и тут же убили, или сама умерла и застыла в последней судороге."
6.
"С соседней платформы тихий старушечий голос:

– Зольдат, зольдат!

Между ящиками разной величины гнездо из тюфяков, одеял. В нем старушка, закутанная шарфами, платками, в большом темном капоре, припорошенном снегом. Треугольник бледного сморщенного лица. Большие светлые глаза. Смотрят очень спокойно, разумно и едва ли не приветливо.

– Как вы сюда попали, бабушка? Даже не удивилась немецкой речи.

– Солдат, пожалуйста застрели меня. Пожалуйста, будь так добр.

– Что вы, бабушка! Не бойтесь. С вами ничего дурного не будет.

В который раз повторяю эту стандартную брехню. Ничего хорошего с ней не будет.

– Куда вы ехали? У вас здесь родственники?

– Никого у меня нет. Дочь и внуков вчера убили ваши солдаты. Сына убили на войне раньше. И зятя, наверно, убили. Все убиты. Я не должна жить, я не могу жить…

Говорит совершенно спокойно и просто. Никакой фальши. Ни слез, ни волнения. Только грусть и обреченность. Должно быть, от этого такое спокойствие. А может быть, от смирения или от сознания человеческого достоинства.

– Пожалуйста, солдат, застрели меня. Ведь у тебя есть ружье. Ты хороший. Ты меня сразу застрелишь. Я уже нескольких просила – смеются, не понимают. А ты понимаешь. Я старая, больная, я не могу даже встать… Пожалуйста, застрели меня."

В заключение на "освободителите" на България от "монархо-фашизма" - музикален поздрав от Висоцки:
https://www.youtube/watch?v=uVOjcI3Qcfs

"Шагают бараны в ряд
И бьют барабаны...
А кожу для них дают
Сами бараны!
...
Потом порешило начальство:
Республику создадут! -
Где каждый свободен и счастлив,
Тучен он или худ.

Тогда голодный и бедный
Очень возликовал, -
Но толстопузый и сытый
Тоже не унывал...

Шагают бараны в ряд
И бьют барабаны...
А кожу для них дают
Те же бараны!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2825584
Постинги: 2457
Коментари: 5264
Гласове: 3653
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031