Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2017 07:54 - Игор Иртениев: Корабът „Владимир Путин” пътува към дъното, руската политика има рак на мозъка
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1277 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 17.10.2017 07:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Такава отвратителна пропаганда като днешната не е имало дори при съветската власт

image

Игор Иртениев

16OCT2017  

Изпокарахме се с целия свят, икономиката катастрофира, гайките се затягат до невъзможност да се търпи, населението обеднява

*Игор Ирентиев е руски поет, автор на над 20 поетични книги, носител на множество литературни награди. Един от последвателните критици на политиката на руския президент Владимир Путин.

При режима на президента на Русия, това което вчера ни се струваше абсолютно немислимимо, днес се превръщат в реалност, казва известният поет

Интервю на Дмитрий Гордон

-  Игор Иртениев, кога започна пропадането на съвременна Русия в пропастта на авторитаризма?

- Ситуацията в Русия започна стремително да се влошава след процеса срещу Ходорковски. Всичко започна с процеса на Ходорковски-това беше знаков момент. И ако в първия му процес все пак имаше някакви юридически основания, защото все пак е имало нарушения на закона, както прави всяка голяма компания, която се опитва да намери вратички иначе е невъзможно да се прави бизнес. И той не е бил изключение.
Но всички знаем, че всъщност става дума не за това, а за това, което Ходорковски по непредпазливост или просто той е имал мъжеството, да каже. Всички знаят за прословутата среща, на която се договарят с Путин. Путин им казва: „Аз не ви се бъркам във финансовите дела, а вие не ми се бъркайте в политиката”. Което, според мен, е абсолютно неправилно, защо бизнесменът да няма правото да се занимава с политика? Политикът няма право да е бизнесмен.

- Аз не защитавам Путин, но го разбирам, защото ако ставаше дума за Бил Гейтс – то той честно си е заработил милиардите. А тези хора (руските олигарси) просто са откраднали това, което имат...

- Не, нещата са малко по-различни. Специално Ходорковски, той е преминал целия технологичен цикъл в производството, започнал е като работник. Но знам от хора, които добре го познават, че още когато е в градския комитет на Комсомола той е казвал, че иска да стане премиер. Той е „държавен” човек, той има държавническо мислене. За него парите не са самоцел, знаете, че той се отказа от дела си, който му се полагаше, след като го освободиха. Отказа се. 
Той не напусна страната, когато се готвеше ареста му, макар, че можеше да го направи. 
А вторият му процес беше по абсолютно смехотворно обвинение – че сами от себе си са крали пари. Бълнуване.

- В едно от вашите стихотворения пишете: къде се буташ моя сирота, безмозъчна страна? Кажете, какво се случва с руснаците? Те много добре знаят, че има международно право, граници, суверенитет...Но ето – нахълтват в чуждия дом, отнемат чужди територии, сеят смърт – 10 хиляди украинци загинаха, огромен брой хора са със съсипан живот...А руснаците казват-нищо, малко им е, газете ги, мачкайте ги...

- Естествено, че не всички руснаци мислят така. Но! Но трябва да знаете, че в случая се сблъскваме с безпрецедентна по силата си и мащабите си пропаганда.  Такава пропаганда не е имало никога. Дори при съветската власт нямаше нещо, което дори малко да се доближава до днешната пропаганда. Дори хора либерално-мислещи се поддават на това безумие, този рак на мозъка! 
По 24 часа без прекъсване им се набива в главите, говори им се за тези кошмари, показват им разпънати дечица, престрелки, избити хора, макар да не е ясно кой откъде стреля, кой кого убива...
Всичко е достигнало такива мащаби, че ако се порведе сега референдум в Крим те наистина ще поискат да са в Русия. Пропагандата, руската телевизия наистина успя да им промие мозъците.

- Вие заявихте, че кракът Ви няма да стъпи в окупирания Крим.

- За себе си съм взел решение, че няма да приемам никакви покани свързани с отнетия от Украйна Крим, че кракът ми няма да стъпи, не желая името ми да бъде замесено в нещо такова. Без мен.
Аз смятъм, че така нареченото „присъединяване” на Крим беше огромно, грубо нарешуние на международното право. И ето нещо, което си мисля – ако Украйна имаше ядрено оръжие, това едва ли щеше да стане. Но Русия се погрижи първо да и ги отнеме и след това вече отне Крим.
Това, което Русия направи в Украйна, преди това се случи в Грузия, преди това в Молдова. Това е проявление на имперското мислене на ръководството на страната, то възприема страната като империя, която трябва да бъде защитена и запазена.
Изобщо това беше съвършено безумна идея. Вярно е, че в политиката не винаги побеждава нравствеността, но дори когато става дума за несправедливи, агресивни войни, обикновено населението на страната се облагодетелства от това. Вижте, например, войните, които е водила Англия. 
А в случая с Крим – това е като да се простреляш в коляното: НАТО вече е тук, изпокарахме се с целия свят, икономиката катастрофира, гайките се затягат вече до невъзможност да се търпи, населението обеднява... От всичко това не последва дори един единствен плюс, дори най-мъничкият плюс, нито за Русия, нито за руснаците.

- И това, при условие, че през последните десет години хората живееха добре.

- Да, нормално се живееше, икономиката се развиваше, хората пътуваха в чужбина-всичко това сега изчезна. И аз не виждам в обозримо бъдеще възможност за някакъв ръст. И цялата тази конвулсивна политика: добре, Западът ни санкционира, отиваме при Китай. Хвърляме се към Китай, а се оказва, че той не ни иска, няма нужда от нас, нямаме какво да му дадем. После към още някого се засилваме, пак без ефект.

- Но как така обикновените руснаци, които виждат какво се случва, потърпевши са от всичко, за което говорите, казват: Да, но затова пък Крим е наш! Русия е велика! Продължавайте!

- Знаете ли, това не съм го казал аз, но е много вярна мисъл: във войната между телевизора и хладилника винаги побеждава хладилника. Засега все още хората ги носи инерцията, някои все още имат някакви запаси, но всичко това много скоро ще свърши.

-А какво се случва с руската интелигенция? Какво се случва с хората, които до вчера ни се струваха опори на свободата на словото, на демокрацията, а днес изцяло подкрепят Путин, анексирането на Крим?

- Тъжно е, но те имат своите обяснения-че трябва да се грижат за себе си, за близките си, за колегите си. Но като цяло – за мен това е някакво умопомрачение. Заради това аз прекъснах отношения с много близки приятели. 
Русия стремително се провинциализира, летвата се сваля много ниско. Дебилизира се всичко, някакви хора се самонаричат „звезди”. Истината е, че много хора напускат Русия, друг го е грижа само за семейството, децата...

- Толкова ли могъща е руската пропаганда, че дори хората в емиграция, дори тези, които живеят в САЩ, също подкрепят Путин? За мен е загадка защо се случва това?

- Как защо? Защото гледат Първи канал. Пропагандата не признава граници, и там продължава да им дълбае в главите. Това се нарича „когнитивен дисонанс”-те не свързват в съзнанието си двете реалности-тази в Русия и тази, в която те живеят в Америка. Американските пенсии, американското здравеопазване, демокрацията, човешките права...И в същото време състоянието на Русия. В тяхното съзнание тези две реалности съществуват отделно.
Слушат и гледат как по руската държавна телевизия попържат „проклетите западни педали” и след това приемат облагите, които същите тези „проклети педали” им осигуряват и славят „великата Русия” едновременно с това.
Но кой знае дали наистина толкова висок процент наистина подкрепят Путин и политиката им. Ние не знаем дали и в Русия е така. Тези 86 процента подкрепа, които ни набиват в главата – истина ли са?

- Като говорим за Путин-човек невзрачен, не особено дарен с каквито и да било таланти, и въвпреки това съумя да подчини на себе си огромна, ядрена държава. В едно свое стихотворение Вие пишете: „Корабът „Владимир Путин” пътува към дъното”. И знам, че още преди години сте казал публично, че „Путин е националната трагедия на Русия. 16 години го ругая и все не успявам да намеря негативно определение, което да не му подхожда”.

- Така е.

-  Какво мислите за Путин? 

- Той е човек с достатъчно висок интелект, човек, който умее да се пригажда към обстоятелствата, но който в даден помемнт, под влиянието на някакви авторитети от неговото обкръжение, реши да възсъздаде, да сътвори наново империята, а това е напълно невъзможно, предварително провалено начинание. И може би той вече започва да разбира това, опитва се нещо да направи, да се справи с хората в собственото си обкръжение-но мисля, че за това вече е късно. Че е пропусната критичната точка и дните му са преброени.
Възможно е да се случи някаква „революция отгоре”, да се надяваме, че това ще бъдат някакви адекватни хора, защото „отдолу” аз не очаквам нищо добро.

- Вие казвате толкова нелицеприятни неща за Путин, не се ли страхувате?

- За тях аз не съществувам, те имат своите три държавни телевизии, медии, които всяка минута от денонощието казват на хората какво трябва да мислят, как е правилно да мислят, и че някой като мен „пролайва” в периферията не е важно. Истински застрашени са хората, които се занимават с разследвания на кремълския кръг. Техният живот наистина е заплашен.

- А вие сте просто поредния „национален предател” за тях?

- Да и даже не от много голям мащаб.

- В едно свое стихотворение вие пишете, че Съветският съюз е бил „по-честен от днешна Русия”.

- Да, наистина, в СССР всичко беше някакси по селяшки честен, лидерите бяха някакви чичковци, дядковци. Разбира се, те бяха гадове, но в сравнение с днешните те са просто наивни дечица. А не такива рафинирани свине като днешните. Онези имаха в главите си някакви откъслечни марксистки формулировки: народ, международен мир, някакви други идеи. 
Дори така нареченият „разкош” в съветско време е несравним с начина, по който живеят днешните, на днешните им принадлежи всичко-земните недра дори.

- В днешна Русия се възражда култа към Сталин. Явно това е целенасочена политика. Защо се прави?

- Защото за тези хора той символизира величието на страната, която е победила всички, победила е войната, капитализма, враговете – всичко! Парадоксално е, но хората смятат, че има с какво да се гордеят от епохата на Сталин. Целият ми живот е минал в Съветския съюз и най-големите събития, които са се случили за цялото време на комунизма, за цялата епоха на СССР са две-победата над Хитлер и полетът на Гагарин в космоса. И това е всичко. Работата  е, че хората са живеели скотски, в международен план-също нищо, никакви изобретения, постижения. В това е цялата работа – че цялата тази епоха е епоха на изоставането от света. И сега е същото – влакът вече се е скрил зад хоризонта.

- По времето на Сталин поетите са се страхували от стъпките по стълбището, защото е можело да бъдат разстреляни или изпратени в лагер за своите стихове. Мислите ли, че това може да се случи отново и в путинова Русия?

- Всъщност не знам,  невъзможно е да прогнозирам какво би направил неговият режим, защото неща, които вчера са ни се стрували не просто невъзможни, а немислими, днес се превръщат в реалност. 

Фактор




Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 3207431
Постинги: 2581
Коментари: 5491
Гласове: 4059
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728