Евгений Ихлов

"Царь испугался, издал манифест..."

Преди 112 години в царска Русия е обнародван „Манифестът от 17/30 октомври 1905 г.”, първият конституционен акт, който гарантира някакви граждански свободи и обещава да предостави законодателни функциии на Държавната Дума, учредена като съвещателен орган. Обявена е и пълна политическа амнистия.
Дотук добре. Но руската Дума така и не става пълноценен парламент. А в Русия започват невиждани 

погроми срещу еврейското население

Още на 30 октомври 1905 г. царската власт, местните градоначалници, полицията и войската подпомагат черносотнически „патриотични” организации да започнат откровена гражданска война срещу еврейското население. По най-скромни данни погромаджиите избиват стотици мирни граждани, само защото носят еврейски имена и се молят в синагоги. В Одеса избитите са повече от 400, в Ростов на Дон — над 150, в Екатеринослав — 67, в Минск — 54, в Симферопол — повече от 40, в Томск и Орша — повече от 100.

Антиеврейските погроми продолжават до 11 ноември и обхващат повече от 660 селища предимно в южните и в юго-западните губернии. В Полша и в Литва не са организирани погроми, а в Белорусия са регистрирани единични случаи.
Еврейското население е избрано за заложник от царската власт, което открито обявяват и обясняват императорът „свети” Николай Кървави и назначеният от него премиер Столипин. С безумната си политика правителството на Н. В. Николай Втори предизвиква 

революционно насилие,

 което струва живота на 9 000 руски граждани. Този ответен акт (първата руска революция от 1905 г.) в значителна степен е предизвикан от варварските погроми в еврейските квартали.   
Погромите продължават и през 1906 г.: през януари — в Гомел, през  юни — в Белосток (с около 80 убити), през август — в Седлец (около 30 убити).

В Дирекцията на полицията е оборудвана печатница, която тиражира прокламации до народа и войската с призиви да участват в изтреблението на евреите. Шефът на печатницата ротмистър М. Комисаров откровено споделя: „Можем да уредим какъвто искате погром – и срещу десет души, и срещу десет хиляди”.
Призиви за погроми се печатат не само в столицата, но и в по-големите градове. Сред най-активните организатори на репресиите се отличава любимецът на Николай II, полицейски шеф и командир на жандармерийския корпус Д. Трепов, който от 26 октомври 1905 г. е назначен за комендант на Зимния дворец. 
Одеският генерал-губернатор А. Каулбарс заповядва на войските да използват срещу еврейската самоотбрана всички налични оръжия и даже артилерия. В реч пред полицейски офицери царският пълномощник заявява: „Длъжен съм да призная, че дълбоко в душата си симпатизирам на погрома!”
В Киев общинският началник на отдела за охрана напътства погромаджиите: „Трошете всичко, но без грабежи!” А полицейският шеф Цеховский крещи от балкона на Киевската градска Дума: "Бийте жидовете, трошете и грабете!”
В Кременчуг шефът на полицията Иванов съветва християните: "Недейте да криете евреите, предавайте ги на полицията. Трябва да се разправим с тях веднъж завинаги!”
Въпреки официалните разпореждзания да предотвратяват погроми, повечето офицери и редовите полицаи дейно участват в акциите срещу еврейското население. Според сенатора А. Кузминский, назначен да води следствие след погромите в Одеса, 41 полицейски офицери и полицаи са дадени под съд. По време на следствието мнозина от тях заявяват, че 

„трябвало да бъдат изклани всички евреи”

Войските, разположени в градовете уж да съдействат за реда и да продотвартяват погромите, не пречат на бандидите. В Киев, Одеса и Ростов войниците стрелят само срещу къщите на евреи, които оказват въоръжена съпротива срещу погромаджиите. За да предизвика намесата на армията, полицаите умишлено водят огън срещу еврейски къщи, където са разположени бойци от еврейската самоотбрана и се оплакват, че били „предизвикани” от въоръжени евреи.
В Орша войниците са най-многобройните участници в погромаджийските групи, а около гарата в Минск войската разстрелва мирна еврейска демонстрация.
Еврейските групи за самоотбрана нямат сили да противодействат срещу редовни войски, но в Борисоглебск и Витебск, където разбойниците действат без огнева поддръжка от войска и полиция, еврейската самоотбрана бързо прекратява настъплението им.
В Каменец-Подолский, Могилев-Подолский и Херсон погромите са спрени, защото войската застава срещу бандитите.  
Николай II тълкува трагедията по свой начин: "Руският народ бе възмутен от наглостта и от дързостта на революционерите и на социалистите и понеже девет десети от тях са жидове, цялата му ярост се обърна срещу тях. Така започнаха погромите”.  

Фактор, Превод: Васил Данов