Симеон Ангелов
Орловский 36-й пехотный полк [править | править код] Материал из Википедии — свободной энциклопедии Перейти к навигацииПерейти к поиску
36-й пехотный Орловский генерал-фельдмаршала князя Варшавского графа Паскевича-Эриванского полк
- 19 февраля 1711 — Сформирован Обер-комендантский полк Киевского гарнизона.
- 1727 — Переименован в 1-й Орловский
- Переименован в Киевский гарнизонный.
- 1764 — Расформирован на отдельные батальоны.
- 1794 — Упразднены 1-й и 2-й Киевские гарнизонные батальоны.
- 1790 — Упразднены 4-й, 5-й и 6-й Киевские гарнизонные батальоны.
- 1797 — Из Киевских гарнизонных батальонов создан Киевский гарнизонный полк. (Впоследствии именовался полком Вигеля, Рахманова, Массе).
- 1800—1801 — Из Киевского и Херсонского гарнизонных полков создан гарнизонный полк «Ж».
- 1801 — Расформирован на Херсонский гарнизонный полк и Киевский гарнизонный полк двухбатальонного состава.
- 1811 — Киевский гарнизонный полк упразднён.
- 17 января 1811 — В Киеве сформирован генерал-майором Паскевичем из шести рот Киевского, трёх рот Очаковского и трёх рот Херсонского гарнизонных полков Орловский пехотный полк трёхбатальонного состава.
- 28 января 1833 — Присоединён 18-й егерский полк. Назван Орловским егерским полком и приведён в шестибатальонный состав.
- 11 сентября 1835 — Егерский генерал-фельдмаршала князя Варшавского графа Паскевича-Эриванского полк.
- 10 марта 1854 — Сформированы 7-й и 8-й батальоны.
- 17 апреля 1856 — Пехотный генерал-фельдмаршала князя Варшавского графа Паскевича-Эриванского полк.
- 23 августа 1856 — 4-й действующий батальон переименован в 4-й резервный и отчислен в резервные войска. 5-8-й батальоны расформированы.
- 19 марта 1857 — Орловский пехотный генерал-фельдмаршала князя Варшавского графа Паскевича-Эриванского полк.
- 6 апреля 1863 — из 4-го резервного батальона и бессрочноотпускных 5-го и 6-го батальонов сформирован Орловский резервный пехотный полк.
- 25 марта 1864 — 36-й пехотный Орловский генерал-фельдмаршала князя Варшавского графа Паскевича-Эриванского полк.
- 27 июня 1877 — Оборона Шипки.
-
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877web
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!