Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2018 15:13 - За да не живеем в лъжа, младите трябва да познават тъпото пропиляно време в НРБ
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1396 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 През настъпващата 2019 година се навършват три десетилетия от земетръсните промени и края на меланхолията   image   По-младите не познават онова тъпо, скучно, лъжливо и пропиляно време от "зрялата" НРБ, когато времето сякаш бе спряло. И каква всъщност бе НРБ? Днешна България трябва да знае това, за да не продължава да живее в лъжа. Един млад човек, на когото наскоро показвах прочутата снимка с Тодор Живков, охраняван от тогавашния си бодигард Бойко Борисов, объркано зададе шокиращия въпрос: „А кой е този до Борисов?"

                                                                       
През настъпващата 2019 година се навършват три десетилетия от земетръсните промени в тогавашния съветски лагер, включително и в България. За десетилетията на така наречения „социализъм" и за самите промени вече са изписани безчет книги, а личните спомени и историческите интерпретации покриват целия спектър от „Осанна!" до „Разпни го!" И въпреки това постсоциалистическите поколения тънат в масово незнание за онези времена, задоволяват се с черно-бели клишета, пък и всъщност не се интересуват много от въпросното минало. А трябва ли да се интересуват? – питам се често. И каква е ползата от познаването на историята? И се сещам за Оруеловото „Който контролира миналото, контролира бъдещето". Дали наистина трябва да имат сетива за онова тъпо, скучно, лъжливо, пропиляно време в „зрялата фаза" на НРБ? Не знам…
                                                                       
В навечерието на 2019 аз лично си спомням какво беше усещането да живееш в НРБ преди 30 и повече години. Усещането за някаква тиха меланхолия в едно спряло време. Усещането, че живееш в периферията, дори отвъд нея - и съответно копнееш по онзи голям и вълнуващ свят, вратите към който са ти заключени. Усещането, че нищо не се случва – както в онзи малък град от естрадната песен. Усещането, че всъщност живееш именно в една сладникава естрадна песен по текст на Недялко Йорданов или Миряна Башева, където Поморие е на 30 километра от Бургас, а булевард „Руски" е по-вълнуващ от Шанз-Елизе. Усещането за спарения и застоял въздух в читалищния салон с прашните портрети на Левски, Ботев и Вазов, за лющещата се жълтеникава мазилка и за тримата старци, седнали на припек отпред.
                                                                      
А ето и една съвсем различна гледна точка за случилото се преди трийсетина години. В книгата си „Хомо деус" нашумелият израелски историк Юнал Харари описва по отрезвяващ начин „революцията" в Румъния. В това описание мнозина сигурно ще разпознаят и България:
„Когато се изплъзва от ръцете на непохватния организатор на балкона, властта обаче не преминава в ръцете на масите на площада. Тълпата е многобройна и ентусиазирана, но не знае как да се организира. Затова (…) властта преминава в ръцете на малка група политически играчи (…) Партийни функционери от среден ранг (…) се превъплъщават в демократични политици, тръбят по всички микрофони, че те са ръководителите на революцията, а после използват дългия си опит и мрежата от свои приближени, за да поставят под контрол страната и да заграбят ресурсите ѝ. Демократична Румъния бързо приватизира активите и ги разпродава на безценица на бившите комунисти, които единствени разбират какво се случва (…) Правителствени компании, които са контролирали националната инфраструктура и природните ресурси, се продават на бивши комунистически функционери на разпродажни цени (…) Новият румънски елит, който контролира страната до ден-днешен, е съставен предимно от бивши комунисти и техните семейства.

И така: Каква беше НРБ? Какво се случи преди 30-ина години? Какъв свят наследиха днешните българи от предишните поколения? Лесни отговори няма. Не удовлетворяват нито опростената перспектива на иначе забележителния автор Юнал Харари, нито оперетните въздишки по светлото минало на бузлуджанските пилигрими, нито болезнените напъни на едно ново поколение патриоти, което се мъчи да запълни историческата и морална дупка в България с героични легенди, с измишльотини и кумири. Днешна България има нужда от онова, което германците наричат с доста уродливата дума „Vergangenheitsbewдltigung", тоест – да седне и да се замисли за миналото си, да се вглъби, да го огледа критично, да го обсъди със старите и с младите, със съседите и с великите сили, а накрая някак да го надмогне. Защото иначе ще продължи да живее в лъжа за себе си.

Александър Андреев, Дойче Веле     




Гласувай:
7
1



1. planinitenabulgaria - В момента съм в Америка, срещам се с много българи.
28.12.2018 17:43
Те са разделени на тръмписти, които го одобряват и го считат за отмъщение, че Обама на времето се намесил в работите на Путин като подкрепил Украйна. Да ги избива, какват те, да ги коли, да ги прави каквото си ще, той ги владее, защо ще се месим в неговите работи, изтъкват мотивите си тези неморални хора. Затова сега заслужено Путин ги хакнал с този презиидент, дето не става и за домоуправител, който съсипва Америка и се пораждат противоречия между хората. Ползвайки пенисите на Путин, Тръмп постепенно си укрепвал властта и си подготвил вече и следващия мандат.
Освен тези мотииви от опростачените чух ще десетки, които ме убеждават, че путинизмът е завладял умовете и сърцата на опростачениите, защото са лишени от морал и че проблемите с тях ще се задълбочават както във Франция и Италия. Не споменавам България и нашия президент.
Александър Андреев много правиилно е схванал същонстта на проблема на "прехода", на гребена на вълната на който бяха Баневи и такива като тях, лаборатоорна разработка на Луканов, които съсипаха страната.
Това ще се оправи, но разрушената ценностна система на българите през годините 1944/89 - никога. В преодоляваането на тоози проблем е зложено бъдещета на страната ни. Прост народ - слаба дъргжава. Но днещшните времена са динамиични, простят народ затрива държавата си.
Голямата лъжа още е жива в много от тези, които живяха по нейното време и я предадоха на децата си. Свикналите с нея оприличавам на въшките по време на ДДТ-то, които така бяха свикнали с тази отрова, че когато я забраниха, на тях като да им липсваше...
Честита Нова Година и една препоръка от мен:
Не допускайте в блога си коеентарии на профиагент-провокатори и на люлеещи се, които се отклоняват от линията, но заедно с линията. Нека си словоблудстват като поети, като нетови изявявачи. Ако няма какво да правят в блога, нека го правят някъде другаде.
цитирай
2. 1997 - Където и да пътува човек из България чете имена на чужди фирми и банки
28.12.2018 18:29
Не децата на комунистите, а чуждите "свежи пари" окупираха България. Приказките за "милионите в чужди банки" бяха лъжа, а внучката на Тошо се бори с живота като модна шивачка.
"Усещането за спарения и застоял въздух в читалищния салон с прашните портрети на Левски, Ботев и Вазов, за лющещата се жълтеникава мазилка и за тримата старци, седнали на припек отпред." е от днешния ден или поне от времето, когато Александър Андреев е получавал левове за омразата си към социализма.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2523140
Постинги: 2336
Коментари: 5081
Гласове: 3479
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031