Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2019 20:20 - Венецуела - държавата, която чавизмът и Мадуро доведоха до тотален банкрут
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1152 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Къде е изходът - във второто и третото „поколение” на военните, които не са корумпирани и живеят като обикновени венецуелци   image

Глеб Кузнецов

 

Глеб Кузнецов*,  „Росбалт”

1.Венецуела беше най-богата страна в Южна Америка. Но огромното й богатство и изигра, образно казано, лоша шега.  Инженери, лекари, банкери, предприемачи и пр. по време на бурния ръст на добива на нефт в средата на 20 век в голяма степен бяха „отнесени“. Местният бял елит от времето на Перес Хименеса, вместо да създава повече хора от средната класа,  я третираше като предмет за премиална употреба  - за сметка на свръхдоходите от нефтената индустрия. Някакви си португалци се оказаха стотици хиляди, при все, че това не е най-голямата диаспора. 

2. Основната идея на чавизма / Уго Чавес е венецуелски държавник и политически деец, президент на Ванецуела от 1999 до 2013 г., лидер на партията „Движение за петата република“ от 1997-2007, по-късно Единна социалистическа партия на Венецуела от 2007-2013, в която заедно с няколко политически партии се вливат в едно Движение/, ако се абстрахираме от подробности, е  преразпределяне на доходите на лошите момчета, т.е. на белия елит, купената средна класа и  „отвъдморски стопани“ от САЩ и Европа, към  „добрите цветнокожи“ – местни индианци, креоли, мулати, самби. Популярността на Чавес сред народа и първите обективни успехи на управлението му са свързани именно с мащабни социални проекти, увеличавайки достъпа на социалните „жертви“ сред местните жители до образованието, здравеопазването, чистата вода, социалните помощи и пр. За реализацията на една такава идея е нужно да имаш опора и той я получава в лицето на армията, като успя да измъкне ванецуелските въоръжени сили от контрола на „белия елит“ и сформира собствен офицерски корпус. Всичко това обаче изисква експоненциално увеличаване на разходи, с които да си купи лоялността на силоваците, а това няма как да не се отрази на икономиката на Венецуела.

3. В резултат на тази  необходимост от експоненциално увеличаване на разходите за всичко - от собствения му корумпиран елит до индианците в джунглата – се стигна до катастрофата. Първо, чужденците бяха експулсирани (за да могат да продават петрола неконтролируемо, те трябваше да плащат компенсации, които допълнително утежниха външния дълг), след което национализираха (т.е. откраднаха)  едрия бизнес, после средния и накрая и малките магазини. От гледна точка на теорията за чавизма, всичко беше наред, защото преди бизнесът не принадлежеше на истински венецуелци, а на чужд национално-класов елемент. Чавизмът е в голяма степен национализъм, но нашите лидери често забравят това.

4. Днес Венецуела е класически тип failed state (провалена държава)

Фактът, че няма тоалетна хартия – е бял кахър. Водата и електричеството са по 2 часа на ден, няма лекарства, няма пълноценна медицинска помощ. Например, диализа - елементарна процедура в днешно време - не е била извършвана в продължение на много години, което обрича стотици бъбречноболни пациенти на бърза и болезнена смърт. Милиони бежанци от Венецуела пребивават в съседните страни и това е тежко бреме за тях. В случай на продължаване на динамиката, те ще стават много повече - приятелска подкрепа на самопровъзгласилия се за президент Гуан Гуайдо от страните, граничещи с Венецуела. Привържениците на „сравнителните изследвания“ трябва да знаят, че  жителите на Венецуела гледат и на Украйна, и на Армения, и дори на Куба по същия начин, както руснаците гледат на Швейцария или на Норвегия.

5. Николас Мадуро създава впечатлението, че той е основната фигура, около която е консолидиран режимът, но това не е така. Ключовата фигура в днешна Венецуела не е той, а един от лидерите на неуспешния първи преврат през 1992 г., след това ключова фигура и депутат в администрацията на Уга Чавес, бивш министър без портфейл, а сега лидер на управляващата партия, ръководител на “Конституционната асамблея” към парламента на страната и както експерти още твърдят - един от лидерите на наркокартел "Los Soles". В допълнение към всичко изброено по-горе, той е и водещ на телевизионното предаване, и въобще – той е всичко, което поиска. Името му е Диосдадо Кабело и без съмнение той е много интересен човек.

 6. Кабело - чиято функция бе да осигурява комуникация между всички стълбове и съучастници на чаввизма - армията, партията, медиите и "образованите бели хора", които се заклеха във вярност към Чавес - днес, обективно, е истинският лидер на държавата, а Мадуро само вдига знамето пред телевизионната камера. Кабело преговаря, ободрява генералите, едновременно прави войнствени изявления и твърди, че е в контакт с Гуайдо ("Каза ми, че е под силен натиск от чужбина", а Гуайдо твърди: "Кабело лъже, дори когато казва истината ”).

Кабело няма бъдеще в света без чавизма,

той е под американските санкции като организатор на търговията с наркотици (арестувани са негови активи за 800 милиона долара) и се разследва  като организатор на опита за убийство на сенатор Марк Рубио - най-ревностният критик на венецуелското правителство в САЩ.

7. Когато Narcos влезе след Мексико във Венецуела и се влее в техния държавен наркокартел Los Soles, Кабельо ще бъде главният антигерой на сезона. Ако Чавес издигне някаква политическа идея в подкрепа на трафика на наркотици – че това е "война със Съединените щати в Колумбия", и се опита да използва ресурсите на ФАРК, вместо да се бори с трафика на наркотици, след смъртта му венецуелските генерали ще вземат изцяло в свои ръце трафика на наркотици,  увеличавайки както приходите си, така и разходите за своята репутация. Ще се стигне до там,  че високопоставени служители по сигурността, които пребивават в Испания, ще конфискуват по половин тон наркотици, а  венецуелските служби за гражданска авиация ще прихващат сигнали и ще предоставят фалшиви кодове на цивилни самолети с наркотици. Всъщност разкритата пряка връзка на висшите генерали на Венецуела с трафика на наркотици е причината да бъде силен режима - селяните просто нямат къде да отидат в новия свят след Мадуро, освен в затвора. Затова те ще стоят зад него "до своята смърт".

8. Трафикът на наркотици, контрабандата от Колумбия, извършвана от правителството и черният пазар – това трите кита/ източника/ на благосъстоянието на сегашния елит на Венецуела. Петролът днес е горивото за същите тези правителствени купувачи, а не начин за богатеенето на елитите, както беше преди Чавес. Обществото е изключително посредствено и  деградирало. Емиграцията е вид прочистване от най-бедните и образованите. Затова във всяка европейска страна има програма за връщане на „венецуелците” от италиански, испански, португалски и немски произход по домовете им. Онези, които нямат къде да се върнат - в по-голямата си част са в съседни държави. Това означава, че няма ли промяна на властта днес, няма да бъдат решени проблемите на страната. Важно е това да бъде разбрано от оптимистите. Но запазването на властта на чавистите дори не дава надежда за решаването и на най-простите проблеми.

9. Затова моята прогноза е следната: победата на „опозицията” няма да позволи формирането на стабилно и ефективно правителство, а Венецуела ще преживее още много шокове, това първо. Има, обаче, и второ: при победата на чавистите също не може да разчитаме, че това ще доведе до стабилност и политическо дълголетие. 25 милиона души искат държавност, светлина, вода, медицина, освен това те имат житейски опит да живеят в държава, а днес държавата Венецуела не съществува. И шансовете тя да се появи със създаването на един градивен съюз между говорещия с птичките Мадуро и наркокартела "Los Soles" също е невъзмоно.

Къде е изходът?

Мисля, че във второто и третото „поколение” на военните - днешните майори и подполковници, първо защото не са  осъдени наркотрафиканти, като техните босове, и второ – защото имат живот като всички обикновени венецуелци, за разлика от елита на Чавес. Те ще си кажат думата. Ако не днес, то в най-близко бъдеще.

10. Що се отнася до инвеститорите в потенциалния „светъл сектор“ на икономиката - т.е.  петролната индустрия (като нашия гигант Роснефт) е важно да разберат, че в сегашната ситуация те са повече заложници, отколкото истински партньори на венецуелските елити.
Петролът не им носи печалби, нито дори им обещава печалби. Той е по-скоро начин да заставя който и да е да прави бизнес с тях и разбира се предоставянето на средства за обществени поръчки, за всеки и за всичко. Китайците, съдейки по драстичното намаляване на контактите и огромните загубите, които понася Венецуела, изглежда добре разбират за какво става дума, затова и не бързат да протегнат ръка на Николас Мадуро. За да стане венецуелският петрол отново интересен и печеливш в стратегически план, страната трябва да извърви дълъг път  - да спре инфлацията, да възстанови основните функции на държавата и най-важното - радикално да отреже  връзките на силовите структури с трафика на наркотици.

*Глеб Сергеевич Кузнецов -  политолог, специалист по връзки с обществеността и ръководител на експертния съвет към Института за социални изследвани (EИСИ)




Гласувай:
6
0



1. planinitenabulgaria - Тоя може да си говори това и онова, но нашият президент и клубовете на БСП по
06.02.2019 11:17
страната горещо подкрепят Мадуро и са против намесата на империалистите в суверенната държава Венецуела.
Смърт на империалистите, да живее Мадуро!
цитирай
2. vladtepes - Венецуела преди Чавес
07.02.2019 15:17
Преди Чавес около 40% от населението живееше в крайна бедност и няколко правителства не направиха нищо за да намалят разслоението. Петролът се продаваше по 10 долара за барел плюс допълнителни суми в джобовете на управляващите.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2485657
Постинги: 2336
Коментари: 5081
Гласове: 3476
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930