ЛЮБЧО АСЕНОВ ДЖАМБАЗОВ на 17 г. от с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Убит в нощта на 31 март срещу 1 април 1945 г.
Откъс от книгата на проф. Балкански "Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище"
"Син на Асен Христов Джамбазов, горянин, прадинар във Вельова баня и на Зинка от Банскалиевите.
Роден е на 12 март 1927 г. Арестуван на 11 ноември 1944 г. по единствено обвинение, че е бил "бранник" в Гимназията. На 28 с.м. е пребит жестоко от бригада биячи и е освободен. После го държат по някакъв странен домашен и служебен арест, като му е отказано правото да ходи на училище. Бил е задължен да ходи на работа и всеки ден по няколко пъти да се подписва в Участъка. Убит е във Вълчовото дере по изключително жесток начин: завързан е за една борика, залят с бензин и запален жив. Убийци са партизаните Стоян Боков, Дине Наков, Васил Василев -Ефендията и Кръстьо Халачев. Датата е нощта на 31 март срещу 1 април 1945 г. Обявен е за "безследно изчезнал" с дело 803 от 1948 г."
Разказва НАДЕЖДА АСЕНОВА ДЖАМБАЗОВА - по мъж Георгиева, 76 г., от Лъджене, средно образование, касиерка на баня.
"Аз бях на 14-15 г. На 11 ноември 1944 г. арестуваха лъженчаните. У нас дойдоха партизаните Дино Наков, Стоян Боков, Васил Василев - Ефендията. Дойдоха с пушки. Бяха поставили и ножове на пушките. Влезнаха в къщи и започнаха да обискират. Беше следобяда на деня. Намериха само един браннически колан зад вратата. Брат ми го забраха в училището. майка ми започна да плаче, да пита "Защо?". Те не й обърнаха внимание. Не отговориха нищо. Като прибраха Любчо в Училището, тате отиде при един партизанин - Захари Доксинов. бяха работили заедно като горяни. Оплака му се, че Любчо е арестуван. Партизанинът му казал: -"Бай Асене, аз съм довечера дежурен и ще видя каква е работата." Любо бил затворен в Училището с още седем човека. Тях ги избиха. Аз всеки ден бях на оградата на Училището. Носех по нещо за ядене. Даваха му го, само когато беше Захари- партизанинът беше там. До 28-ми го държаха, но изобщо не ни разрешиха да го видим. Така аз цял месец скачах по оградата. От Пазарджик дойде група, бригада биячи. Беше на 28-ми вечерта. бяха пребили всички. После цяла нощ играха хоро. На сутринта у нас дойде калеко Петър Чолаков и каза: "-Няма да се плашите! Сега ще доведат Любчо".
Докараха го жив, но пребит. Нямаше здраво място по тялото. Веднага нашите заклаха едно шиле и го наложиха с кожата.
Любо лежеше в къщи. минава една седмица и у нас идват Петко Комисаря и Борис Костов, стана зет на Ефендията. Казаха, че Любчо трябва задължително да отиде на работа в хотел "Любен" /в центъра/. Мама отказа. Те обаче казаха, че е задължително да работи нощно време като портиер, защото сутрин и вечер трябва да ходи в милицията да се разписва.
Това продължи цяла зима. На 1 април 1845 г. сутринта у нас идва един Митко от Кричим, племенник на собственика на хотела Любен Стоилов, и казва: "-Къде е Любчо? Защо го няма на работа?".
Едва след 10 ноември 1989 г. се разбра цялата работа. При мене дойде един Исмаил Кавалов от Лъжене и ми разказа как е станало убийството на брат ми. Исмаил и баща му имали къшла някъде под /връх/ Острец. Той и баща му видяли, че по пътя за Юндола се задала пожарната. От нея слезли Стоян Боков, Дине Наков, Васил Василев - Ефендията и Кръстьо Халачев. Извели от колата брат ми и го повеждат към едно дере - Вълчето дере. Завързват го на една борика в началото на дерето. Заливат го с бензин и го запалват. Като видели какво става, помаците подкарали овцете и още същата нощ се прибрали в Лъжене. Убийците отиват в ресторанта на хотел "Любен" и цяла нощ пируват и се веселят. После животът на тези убийци премина само в ядене и пиене. Дине Наков беше изнасилил дъщеря си Велка. Беше партизанствал 5-10 дена. Идваше у нас с пушката и викаше: "-Къде е сланината?".
За изнасилването го съдиха. Беше около 1960 г. Аз отидох на делото. Мислех, че има справедливост. Момичето си каза всичко. Дине обясни, че тя си измисля. Тя пък казва как я качвал на мотора, как я водил някъде из гората, как постилал шубата. Докато бях в съда, работатат вървеше към оправдание: момичето не било адекватно, измисляло си...
/после е осъден, в гората е намерена шубата на описаното място, със семенна течност на Дине и пр. - мой коментар/.
Какви бяха в обществото убийците ли? Дине Наков беше директор на Месоцентъра, Стоян Боков - директор на Винпром, Ефендията - директор на СОАТ.
Дине Наков се беше пропил. Пиеше по цял ден. На десети ли, на единайсети ли ноември, когато стана Промяната, един санитар в Банята, казваше се Асен Конаков, среща Динето Наков и му вика: -"Дине, какво ша правиш сега. Какво ще те направи Надето"!
А той знаеш ли какво му отговорил: "-Съжалявам, че не залепих гръба й на бориката до брат й".
Този разказ записах в анкета с Надежда Георгиева в дома на д-р Колчагова на ул. "Отец Пайсий".
Тя ми предаде и собственоръчно написан мемоар, който представям във факсимилен вид /в книгата/."
на снимката: „Покаяние“ – паметник на жертвите на комунима, на скулптора Андрей Врабчев.
Тагове:
Тоталитарният новоговор или чук и сърп д...
Българските комунисти-терористи – с руск...
Чу
Аз съм за поемане и признаване на вината от комунистите, но не онази, с мезетата. И вписване на подвизите им в учебниците по история. Нещо против?
Аз съм за поемане и признаване на вината от комунистите, но не онази, с мезетата. И вписване на подвизите им в учебниците по история. Нещо против?
Диктатурата на пролетариата. Това е спорният момент. Заради нея се отричат и успехите на социализма. Не отричат обаче успехите на капитализма заради падналите глави на гилотината. Хм!
Дори тук, във форума някои плачат, че след Десети комунистите не били избити, т.е. веят байрак, че един строй се утвърждава чрез първоначална диктатура.
Та... социализмът се утвърди не без помощта на диктатурата на пролетариата, но да се сравнява зрелия социализъм с диктатурата на пролетариата е невярно.
04.04.2019 07:35
Аз съм за поемане и признаване на вината от комунистите, но не онази, с мезетата. И вписване на подвизите им в учебниците по история. Нещо против?
Диктатурата на пролетариата. Това е спорният момент. Заради нея се отричат и успехите на социализма. Не отричат обаче успехите на капитализма заради падналите глави на гилотината. Хм!
Дори тук, във форума някои плачат, че след Десети комунистите не били избити, т.е. веят байрак, че един строй се утвърждава чрез първоначална диктатура.
Та... социализмът се утвърди не без помощта на диктатурата на пролетариата, но да се сравнява зрелия социализъм с диктатурата на пролетариата е невярно.
Не можеш да сравняваш гилотините в Западна Европа преди двеста-триста години с изтреблението и скасапването на собствения си народ от една терористична организация каквато е комунистическата партия и то преди има-няма 60 години на ХХ век. Резултатите са видни дори днес - там, където не е стъпвал червен ботуш всичко процъфтява. там, където са газили валенките и кирзовите ботуши нещата са коренно различни.
Това, което е показателно за всички комунисти, е че винаги и без проблеми оправдават убийствата и мъченията, извършени от терористичните им организации. Това е същото, някой нацист или фашист да каже - е да, такова беше времето тогава, но ако бяхме победили какви чудеса бихме извършили в икономиката и социалните придобивки - забравете за жестокостите и убийствата...